Анализ на Института за пътна безопасност показва, че най-голямата заплаха за живота и здравето на българските граждани от началото на 2022 г. е пътнотранспортния травматизъм. За първите седем месеца на годината от ПТП са загинали 288 човека, което прави средно 1,4 загинали на ден. Тежко ранените са 4472 души, което прави средно  21,1 тежко ранени на ден. Констатира се, че през месец юли, след като правителството обяви война на нарушителите по пътищата в България, загиналите са 63-ма, което е 2,03 души средно загинали на ден. Нарастването е с 0,63 на ден. При тежко ранените се констатира още по-драстично нарастване през месец юли. Тежко ранените са 899 човека или 29,01 средно на ден. Нарастването е с 7,91 тежко ранени на ден спрямо годишната база.

Изводът от данните за пътнотранспортния травматизъм е, че въпреки декларираните усилия от страна на правителството, жертвите и тежко ранените продължават лавинообразно да се увеличават. При съставянето на правителството на Кирил Петков един от приоритетите, записани в коалиционното споразумение, беше именно повишаване на безопасността на движението по пътищата. За седемте месеца на управление не бе извършена нито една реформа/промяна на модела на споделената (без)отговорност в 12-те институции с отговорности за управлението на риска от ПТП. Политическата и експертна импотентност на четворната коалиция се характеризираше с имитация на действия с лозунги и закани, както и пълен отказ за изграждане на нова платформа за безопасна транспортна среда.

На 02.08.2022 г. Президентът на България г-н Румен Радев представи приоритетите на служебното правителство. Отново един от тях е безопасността на движението по пътищата. Експертите на Института за пътна безопасност са идентифицирали следните рискове и заплахи от настъпване на тежки ПТП.

-          Силно токсична корупционна среда при управлението на транспортната система. Необходими са незабавни кадрови и структурни промени в цялата система.

 

-          Неефективен контрол и компрометиран административнонаказателен процес. Необходимо е обучение на Пътна полиция за прилагане на динамичен и широкообхватен контрол, както и разработване на извънредна процедура по установяване и наказване на системните нарушители на ЗДвП.

 

-          Управлението на пътната инфраструктура е подложена на политически и корупционен натиск. Проблема е не дали да се разплатим с пътностроителните фирми, а кой да се разплати. Този процес продължава още от служебните правителства на Стефан Янев.

Необходимо е незабавно повишаване капацитета на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД, което да поеме всички аварийни ремонти и неотложни дейности по поддръжката на републиканската пътна инфраструктура. В противен случай,  всички ще бъдем заложници на вече изградения модел за управление на пътната инфраструктура. Необходимо е незабавно възлагане на международен одит за безопасност при построените и ремонтирани пътища от 2019 година до днес. До този момент нито една институция не е предоставила доказателства за некачествено и опасно строителство или ремонт на път в България. Служебните правителства на Стефан Янев и редовното на Кирил Петков отказаха възлагането на международен одит.

 

-           Налице е демагогия и некомпетентност при управлението на транспортната система. Необходими са незабавни промени в управлението на Пътна полиция, АПИ, Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата и „Автомагистрали“ ЕАД. Промените би следвало да се извършат на база концепция за развитие на пътната безопасност за следващите пет месеца. Концепцията трябва да бъде приета от Министерски съвет и към нея да има план за действие, както и персонално отговорен заместник-министър председател за изпълнението на плана.

Експертите на Института за пътна безопасност очакват в спешен порядък да получим отговор от министър-председателя за предприетите конкретните действия и очакван резултат от тях.