Водещият на предаването „Ревизия“ по Нова телевизия Йордан Бързаков направи остър коментар по повод проекта за държавен бюджет, определяйки го като „невидим за хората и циничен към бизнеса“.

По думите му документът няма нито лява, нито дясна посока, а представлява механизъм за вземане от активните и даване на зависимите от държавата. Бързаков подчерта, че държавните служители не трябва да бъдат заложници на политически обещания и че „всички достойни хора в системата виждат този цинизъм и ще го накажат“.

Вместо да обсъжда числа, водещият избра да разкаже историята на млад предприемач, който рискува всичко, за да изгради малък семеен бизнес. Той описа ежедневните трудности на предприемачите – несигурност, дългове, административен натиск и липса на подкрепа.

„Да бъдеш предприемач не е статус в LinkedIn или снимка от плажа с лаптоп. Това е да се събудиш в пет сутринта с мисълта как ще платиш заплатите“, заяви Бързаков.
Той заключи, че малкият и семейният бизнес остава гръбнакът на капитализма и пазарната икономика, въпреки тежките условия, в които е поставен.

Ето и целия коментар на Бързаков:

Дами и господа,
днес трябва да ви говоря за проекта „Бюджетът на държавата“.
Честно казано, не знам какво повече да ви кажа. Вече сте чули всичко, вече знаете всичко. Видяхте, че няма нито един икономист – нито един експерт – който да е оценил този проект положително.

Обикновено на тези срещи ви показвам параметри, коментираме числа, правим анализи. Но в този бюджет всичко това е напълно лишено от смисъл.
Няма визия, няма идея. Няма нито лява, нито дясна политика.

Има само едно: ще вземем от вас, ще продължим да вземаме, а взетото ще дадем на тези, които зависят от нас – държавните служители.
И ще им кажем, че тяхното щастие зависи от процента на увеличение на заплатите, които ние им даваме, за да ги държим по службите.

Убеден съм, че всички достойни държавни служители виждат този цинизъм – и ще го накажат.
Рано или късно.

Убеден съм и че вие виждате реалността – реалността на един бюджет, който не ви дава нищо. Просто – невидим бюджет.
При равни други условия всички ще получават по-ниски доходи, а държавата ще прибира повече.

И затова, вместо да говоря за числа и таблици, днес ще ви разкажа една история.
Заедно с моя гост ще ви разкажем историята на един млад човек – човек, който реши да рискува и да създаде малък бизнес. Въпреки политическата несигурност, въпреки бюрокрацията, въпреки апатията.
Той вложи всичко – време, труд, надежда. Заедно със семейството си тръгна по пътя на съграждането.

Правим това, за да ви покажем колко труден е пътят на малкия бизнес – пътят на растежа, на отговорността, на ежедневната битка.
Битка, която с този бюджет ще стане още по-тежка, по-бавна и на моменти – може би безсмислена.

Когато се съмнявате в големия бизнес, в големите пари, понякога сте прави – защото често зад тях стоят обществени поръчки и зависимости.
Но днес ви разказвам за другата страна – за истинския предприемач.

Да бъдеш предприемач не е статус в LinkedIn. Не е снимка от плажа с лаптоп.
Да бъдеш предприемач е да се събудиш в пет сутринта с мисълта как ще платиш заплатите.
И в пет следобед все още да не знаеш дали ще успееш.

Да бъдеш предприемач е да теглиш кредит, който не ти дава да спиш. Да подписваш договори, които те обвързват с банки, с доставчици, с клиенти, с държавата.
Да носиш отговорност за хората си – за техните семейства, за техните кредити, за техните надежди.

Да виждаш как някой идва на работа с притеснение в очите – и да знаеш, че твоят бизнес е неговата сигурност.
И когато дойде краят на месеца, първо да платиш заплатите. После на доставчиците. После на държавата.
А ако остане нещо за теб – просто го прибираш и продължаваш.

Да бъдеш предприемач е да правиш сметки, които никога не излизат точно. Да пишеш бизнес план, който на третия месец вече не важи. Да се бориш с банки, които искат гаранции, които нямаш.
С данъчни, които искат обяснения, които не разбираш. С регулатори, които искат документи, които още не съществуват.

И въпреки всичко – да не се откажеш.
Това е предприемачът.

А малкият, семейният бизнес е бил, е и винаги ще бъде гръбнакът на капитализма и на пазарната икономика.