Банките в България завършват 2021-та година с печалба от 1 415.04 млн. лева - или с 601.28 млн. лева (73.81%) повече в сравнение с резултата отчетен за 2020 г. Банковата система е стабилна и ликвидна и печалбата й рязко нараства, а необслужваните кредити намаляват.

Това показват последните данни на БНБ, които обобщават резултатите на банковия сектор за миналата година.

При тази печалба и отчетения ръст на собствения капитал на банковия сектор от над 1 250 млн. лева, показателите възвращаемост на капитала и възвращаемост на активите са съответно 8.52% и 1.05 процента. Година по-рано те са били 5.31% за възвращаемост на собствения капитал и 0.66% за възвращаемост на активите.

Положителни са показателите и за ликвидността, която остава на високи равнища. Според БНБ отношението на ликвидно покритие в края на декември 2021 г. е 274.1 процента. И макар това съотношение да е паднало в сравнение със септември 2021-ва, когато е било 281.9%, то е по-високо от нивото - 268.7%, отчетено през декември 2020 година. Също така в края на декември 2021 г. ликвидният буфер е 41.5 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци - 15.1 млрд. лв. (при съответно 36.3 млрд. лв. и 12.9 млрд. лв. в края на септември 2021 г. и 36.2 млрд. лева буфер и 13 млрд. лева изходящи потоци в края на 2020 г.).

Тези данни потвърждават написаното в последната статия на управителя на БНБ Димитър Радев, че от източник на проблеми в предходни години, сега банковият сектор се е превърнал в инструмент за решаването на икономически проблеми.

На целия този общ фон обаче има някои въпроси, които не могат да не будят, ако не безпокойство, то поне сериозни въпросителни.

Става дума най-вече за източниците на иначе забележителния финансов резултат на банковата система за 2021 г.. Един по-обстоен анализ на данните показва, че ръстът с 289.55 млн. лева (6.96%) на приходите от основната дейност на банките, изразени в показателя "общ нетен оперативен приход", допринасят с по-малко от 48.2% за ръста на годишната печалба от 601.28 млн. лева.

Друг детайл е, че този ръст на общия нетен оперативен доход е до голяма степен следствие от сериозното годишно нарастване с 202.26 млн. лева (19.47%) на нетния доход от такси и комисионни. Докато нетният доход от лихви за същия период се увеличил със 107.94 млн. лева (4.07%) и то главно заради спада - с 68.27 млн. лева (19.33%) на банковите разходи за лихви. Резултатите от приходите от лихви са малко странни, като се има предвид, че в сравнение с 2020-та, през 2021-ва ръстът на кредитите е по-висок.

"Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 2.2 млрд. лв. (3.0%) до 75.9 млрд. лв. Увеличават се кредитите за нефинансови предприятия (това са фирмите) (с 1.2 млрд. лв., 3.0%), за домакинства (с 870 млн. лв., 3.0%), както и тези за други финансови предприятия (със 72 млн. лв., 1.4%) и за сектор държавно управление (със 71 млн. лв., 7.9%)", пише БНБ в информацията си за 2021 г.. Докато в отчета за 2020 г. данните са следните: "Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства за периода с 1.8% (1.2 млрд. лв.) до 69.5 млрд. лв. Наблюдава се увеличение при кредитите за нефинансови предприятия - с 2.8% (1.0 млрд. лв.), и за домакинства - с 1.5% (392 млн. лв.)".

Добре е също така да се отбележи, че негативно влияния върху общия нетен оперативен доход за 2021 г. има спадът - със 75.68 млн. лева (39.81%) от приходите от дивиденти, които преди кризата сериозно надуваха финансовите резултати на банките.

Представената до тук информация показва постепенна промяна в структурата на приходите на банките от основен бизнес, което поставя въпроса, доколко това прави устойчив ръста на тези приходи.

Ако се върнем на източниците на ръста на печалбата на банките, ще видим, че те в по-голямата си част се дължат на свиването на някои основни разходи. Докато през 2021 г. административните разходи продължават да растат - със 107.68 млн. лева (6.41%), за същия период има сериозен спад в разходите на банковата система, които тя прави като плаща вноски във фондовете за гарантиране на влоговете и за преструктуриране на банки. В това перо средствата са се свили със 145.48 млн. лева или с 48.12% годишно. Причината е, че поради влизането ни в Банковия съюз на ЕС нашите кредитни институции и през тази година са освободени от вноски към Европейския фонд за преструктуриране. Това е така, защото към този фонд бяха прехвърлени средства от националния ни фонд за преструктуриране, които надхвърляха сумите, които иначе нашите банки годишно трябваше да плащат. Важно е да се знае обаче, че спестяването на този разход е временно, а също така не е ясно дали въобще ще имаме достъп до европейския фонд, ако се наложи. Досега той е отказвал на всички искания за подкрепа на закъсали банки, отправени му от държави - членки на Еврозоната и на Банковия съюз на ЕС като Италия, Испания и някои от прибалтийските държави.

Другото голямо перо за спестяване на разходите, което най-силно допринася за ръста на отчетената за 2021 г. печалба са средствата, заделяни за обезценки и за провизии. Разходите за обезценки, с които се покрива риска отпуснатите кредити да не бъдат частично или напълно погасени, през 2021 г. са се свили с 281.86 млн. лева или с 32.71 процента. Обяснение за този спад може да се намери в информацията на БНБ.

"В края на декември 2021 г. брутните необслужвани кредити и аванси са 4.969 млрд. лв. (при 5.399 млрд. лв. в края на септември), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 6.03% (при 6.44% в края на септември). При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на декември е 4.60% (при 5.01% към 30 септември). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) е 2.595 млрд. лв. (при 2.810 млрд. лв. в края на септември), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 3.29% (при 3.50% в края на септември)", пише БНБ при представянето на данните за банковия сектор през 2021-а.

Ако направим сравнение с края на 2020 г. ще видим, че за една година има спад на брутните необслужвани кредити със 742 млн. лева ( близо 13%) и на дела им в общия размер на общата сума на предоставените кредити и аванси от 7.45% през 2020 г., на 6.03% в края на 2021 г. Тези тенденции сами по себе си са прекрасни и говорят за добро управление на риска. Но безпокойство оставя фактът, че темпът, с който намаляват необслужваните кредити - 13% годишно, е в пъти по-малък от темпа, с който спадат - с 32.71%, разходите за обезценка, с които се покрива риска от непогасяване на отпуснатите кредити. Тази ножица би трябвало да е доста по-малка най-вече поради факта, че независимо от спада на нивото на необслужваните кредити спрямо общия размер на предоставените заеми, по този негативен показател, според Европейския банков орган (ЕБО), България е на едно от първите места в ЕС. Когато излязат данните на ЕБО за 2021 г. може да се окаже, че ако не в първата тройка, то със сигурност ще сме в първата петица.

Няма съмнение, че страната ни има структурен проблем с необслужваните кредити, най-вече с тези на бизнеса, и поради това всяко едно бързо свиване на разходите за обезценка винаги е обезпокоително.

Впрочем евентуалните рискове от подобно намаление на тези разходи до известна степен се компенсира от политиката на БНБ за увеличаване на капиталовите буфери и за забрана да се раздават дивиденти. Това запазва отчетената печалба в банките и увеличава техния собствен капитал. Но в повечето случаи тази печалба участва в капитала като неразпределена и, ако и когато регулативните мерки на БНБ бъдат облекчени или свалени, тя може лесно да изтече по формата на раздадени дивиденти.

Що се отнася до разходите за провизии, тяхното годишно намаление - с 49.32 млн. лева (спад от 44.26%) също допринася за ръста на банковата печалба. Доколкото обаче тези разходи са свързани с покритието на риска на една специфична банкова дейност - предоставянето на гаранции, оценката за целесъобразността за тяхното намаление изисква един малко по-подробен анализ на годишните резултати на всяка една банка у нас.