17,5 трилиона долара, или 13% от световния БВП, струва на глобалната икономика корупцията. Това показва последното изследване на Световната банка по темата. Това заяви в предаването „РеВизия“ по НоваТв директорът на „Прозрачност без граници“ Калин Славов. По думите му това е целият приход на Европа.

Славов бе категоричен, че България е на предпоследно място в Индекса за възприятие на корупцията в Европейския съюз.
„Но тук бързам да подчертая, че това е хронично заболяване, защото е факт от последните 10–15 години. Унгария е държавата, която е след нас, тъй като индексът е комплексен и отчита както гражданските, така и политическите свободи, които в Унгария са застрашени. Това е държава, отиваща извън системата. Традиционно ние сме на последно място.

Когато говорим за съдебна система и икономика, трябва да имаме предвид, че се залита в посока на наказателно правораздаване, което не бива да допускаме, защото то идва винаги постфактум – след събитията. Ситуацията с разследването на магистрала „Хемус“ и изнасянето на пари в брой показва, че много други системи не са сработили. Затова и сме в сивия списък на FATF – организация, която показва държавите с повишен риск от корупция. Ние сме единствената държава в този списък, защото редица механизми не са проработили.

За да се изтеглят такива суми в брой, това означава, че не са сработили механизмите на банките, били са продадени активи, а електронните системи, които би трябвало да сигнализират в такива случаи, не са го направили. Трябвало е да бъде уведомена ДАНС. Сега се действа постфактум. Всичко това не е сработило. В такава система трябва да се работи по правилата. Това е логиката на големия бизнес – да се създаде превантивна система, а не да се води борба с последствията“, заяви той и добави, че България попадна в сивия списък преди три години и оттогава не успява да се измъкне от него.

„Този списък не просто не е престижен, а е икономически наказателен. Щом си в него, значи си високорисков, тоест вече си по-скъп за работа. А големият бизнес работи на принципа на минимизация на риска – ти ставаш незабавно нежелан партньор. Това е списък, който носи директна финансова загуба и може да доведе до загуба на пазари. Не е за подценяване.

Мерките за излизане – работи се, има трезв поглед върху въпроса. Но има залитане към мерки, свързани с наказателно преследване, което само по себе си не е пътят, изчерпващ възможностите.

Има изследване, според което 60% от бизнеса смята, че корупцията пречи. Това значи ли, че на останалите 40% помага? Оказва се, че през последните години тя е масова практика и се възприема като нещо нормално. Има много причини за това, включително големият дял на държавата в икономиката. Корупцията е наречена още „щастливото престъпление“, тъй като и двете страни са доволни“, шегува се Славов.

Той заяви, че едно от най-сериозните съпътстващи явления на високия индекс на корупция е жизненият стандарт.
„За съжаление, тя се отразява негативно на инвестициите – по-точно на тяхното качество. Когато имаме ниски нива на корупция, има висока инвестиция в качеството на предлагането, в качеството на работната ръка и т.н. Високо ниво на корупция е равно на високорисков инвеститор и ниско качество на инвестицията.“

Директорът на „Прозрачност без граници“ Калин Славов коментира и мястото на България в световен мащаб. По думите му положението на страната ни „не е чак толкова зле“.

„Има нещо ново, което се задава – Европейската антикорупционна директива. Тя е свързана с хармонизиране на наказателноправния режим, но интересната част е включването на частния бизнес в наказателното преследване. Имам предвид конкретните фирми – спрямо тях могат да бъдат прилагани много строги мерки, включително подмяна на управлението по съдебен път. Могат да бъдат закривани подобни бизнеси. Това би превърнало бизнеса в доста рисков, тъй като ако един служител бъде хванат в корупционно престъпление, може да загубите инвестициите и целия си бизнес.

Тази директива вече е в навечерието на приемане. Имаме около година хоризонт това да се случи. Бизнесът трябва да реагира. Сега е моментът да се работи по директивата и нашият бизнес да е активен пред държавата, за да не се превърне тази регулация в отрицание. По-малко държава в бизнеса – по-добра бизнес среда. Губим логиката „бизнес към бизнес“ при корупцията, а винаги гледаме на нея като „корупция към държавен орган“. Проектът на директивата включва и клауза за намеса на прокуратурата при частни отношения. Прокуратурата ще влиза все повече в бизнеса, а трябва да се действа само при частна жалба.“