Какви са предизвикателствата пред България, за да влезе в Еврозоната - по този въпрос говорихме с икономиста Лъчезар Богданов. Репортер на TrafficNews се свърза с експерта, за да му зададе няколко въпроса по актуални финансови и икономически теми.

Ще продължи ли да се обезценява лева с бързи темпове? Какво се очаква на пазара на имоти? - отговорите вижте тук: 

Лъчезар Богданов за 2023 г.: Очаква се охлаждане на пазара на имоти, инфлацията ще намалее

Реалистично ли е Бълария да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 г.? - вижте отговорите във втората част от интервюто с икономиста Лъчезар Богданов. 

- Г-н Богданов, какви са изискванията, които България трябва да покрие, за да въведем еврото към датата, която се коментира в общественото пространство – 1.1.2024?

 - Първо трябва да кажем, че има общи критерии за присъединяване и участие в обща валута. Те не са се променяли и се прилагат във всеки един момент, в който трябва да се вземе решение дали дадена страна може или не може да се присъедини към Еврозоната. Най-общо говорим за четири групи критерии. Изглежда най-важният, който и винаги е във фокуса на общественото внимание, е инфлацията.

Това, което се изисква от всяка страна-членка, е средногодишната инфлация на тази страна към момента на оценката да бъде с не повече от 1,5% повече от средногодишната инфлация в трите страни с най-ниска инфлация, като често се изключват някои държави поради моментни проблеми с данните или някаква специфична ситуация, промяна с акцизи и т.н. Това, разбира се, се решава конкретно при изготвянето на Конвергентния доклад /Доклад за сближаването/, който оценява готовността на всяка страна.

Следващата група критерии са страната да има стабилни и устойчиви публични финанси. Държавата не трябва да е обект на процедура по прекомерен дефицит и държавният дълг трябва да е под 60% от брутния вътрешен продукт и дефицитът да е под 3%.

Това също се оценява към момента на присъединяване, като разбира се, и тук винаги има елемент на оценка. Все пак доколко е устойчива тази позиция? Дали няма някаква негативна тенденция, дали няма приложена някаква хитрост? Тоест дали наистина отчетените данни са коректни. Заключенията отново влизат в този Конвергентен доклад, който не просто взима няколко числа, а анализира и наистина се опитва да вникне в дълбочина. Защото все пак страните трябва да изпълнят устойчиво критериите за конвергенция, а не това да е момента изкривена снимка.

На следващо място имаме стабилност на валутните курсове, което означава поне 2 години валутата на дадена страна да е била част от Валутно-обменния механизъм II /ERM II/. Ние сме член от юли 2020 година, тоест вече сме покрили този критерий. Но така или иначе за България това никога не е било проблем, тъй като нашият курс е фиксиран вече 25 години с валутния борд.

На следващото място са дългосрочните лихвени проценти. При тях целта е да се покаже, че наистина страната е устойчива, пазарите ѝ вярват и лихвите за 10 годишните облигации да бъдат не повече от 2% над тези в страните с най-добра ценова стабилност.

Разбира се, има и допълнителни изисквания, които са по скоро свързани с правната рамка. Те са нагледно формални, но се важни. Има важно условие Централната банка да е независима и съответно нейните ръководни органи. Има правила, които трябва да бъдат хармонизирани, и наистина да позволяват и гарантират функционирането на Европейския паричен съюз в дадената страна.

- Това са изискванията, а как практически се случват нещата?

- От началото на година, някъде до пролетта, се започва работа по така наречения Конвергентен доклад. Целта е да се оцени доколко страната изпълнява тези критерии, как се развива икономиката ѝ. Обичайно някъде в началото на юни излизат и заключенията, след което на базата на този анализ трябва да има и изрично решение всички страни членки да се съгласят да приемат тази страна в Еврозоната.

- Ние ли трябва да изискаме да се изготви този доклад?

- През 2 години Европейската комисия и ЕЦБ изготвят Конвергентни доклади, но тъй като тази година не ни се пада ред, трябва да го изискаме. На нечетна година трябва да поискаме извънреден доклад, а в четните години така или иначе си изготвя за всички страни. Изготвя се дори за тези, които не са заявили желание за членство, тъй като с изключение на Дания, всъщност всички останали страни, които са в Европейски съюз, но извън Еврозоната, са длъжни да се сближават и да се стремят да покрият тези критерии. Тоест тези доклади са задължителни. Те оценяват как се развиват икономиките, публичните финанси и валутите в различните страни, защото някои държави имат плаващи валутни курсове, а не са фиксирани като при нас. Дори ако Дания пожелае да си смени позицията и да се откажа от дерогацията си, която е получила преди много, много години, също може да поиска да се изготвят доклади за страната.

Това е рамката – изготвя се доклад, той трябва да е с положително заключение и на база на него да бъде взето изрично решение от останалите страни-членки на Еврозоната.

- От това, което казахте, към момента като единствен проблем, се очертава високата инфлация. Другите критерии ги покриваме, нали?

- На този етап, да. Темата с бюджетната стабилност и устойчивите публични финанси също ще бъде доста чувствителна.  

Ако една страна очевидно върви към пропастта, прави огромни дефицити, намира се в тотален разпад на бюджета, банкова криза и т.н. по време на изготвяне на доклада, естествено, че няма да се присъедини. Представете си да се стигне до някакво положение, че България няма пари да изплаща пенсиите и различни такива сценарии. В такъв случай, разбира се, няма да влезем в Еврозоната. Тези условия никъде не са разписани, но се предполагат в термина „устойчиви публични финанси“.  

Трудният въпрос е по отношение на инфлацията. Нормалното е страни, които конвергират или се сближават, или растат с по-бърз темп, и които са стартирали с много ниски позиции, много ниски заплати - да имат малко по-висока инфлация. Това се случва в процеса на икономически растеж. По време не него нарастват и доходите, а от там и някои цени. Затова условието наистина е трудно за повечето сближаващи се икономики. Даже някои икономисти казват: „Трябва ни една рецесия, за да за да влезем в инфлационният критерии“, колкото и парадоксално да звучи, защото в криза ръстът спира и има висока безработица, фирмите започват разпродажби. Тогава инфлацията пада поне за няколко месеца, включително ако става дума за глобална рецесия. Падат и цените на енергоносителите – парно, горива, които са много важен фактор за нас, защото сме бедни. Съответно при една такава глобална рецесия, както беше при присъединяването на Естония, имаше спад на цените с 10-15%.

Другият интересен въпрос сега е как ще се отчита всъщност инфлацията.

Наистина доколко коректно тези индекси и мерилки на цените ще отчитат реалната промяна в страните в Еврозоната, най-малко с оглед на шока от енергийната криза. Страните имат много различни политики за горивата и за електроенергията, за централно отопление, за природния газ, за отоплението на дома, по различен начин подкрепят домакинствата и бизнеса. Някои фиксират цени, други си служат с други механизми. Но това променя методологията за изчисление.  

Това всъщност ние не знаем, защото не е имало такъв пример – до колко и как това ще се отчете в Конвергентния доклад и доколко ще са сравними данните. 

Иначе да, за момента е доста трудно да изпълним този критерий. Другата особеност е, че в доста от страните в Западна Европа всъщност инфлацията тепърва започна да се вдига тази есен. Известно време те удържаха покачването. Така че има и друга логика, която гласи, че не толкова инфлацията при нас ще падне с много, колкото ще се покачи в страните от Еврозоната.  

Но това също е неизвестна, така че всъщност важното е доколко българското правителство с различни политики дава някакъв сигнал, че ще се стреми да овладява инфлацията, доколкото това е възможно, разбира се, без да се намесва директно на пазара или да нарушава най-общо правилата на пазарната икономика. Но все пак има различни инструменти, с които може да се въздейства косвено. Това предстои да видим следващите 4 месеца. Засега единственото нещо, което са декларирали е, че ще имаме по-ниски цени за бизнеса. Тоест през компенсациите за тока да се свалят разходите за електроенергия на бизнеса и това хипотетично би трябвало да доведе до по-малък натиск върху цените и от там върху крайните потребители – домакинствата. Но дали ще стане и дали вече е станало? Още е рано да кажем и ще видим данните за декември, януари и следващите месеци. В крайна сметка е важно дали ще подейства достатъчни и в точните параметри, така че през април например да имаме резултат.  

Инфлацията се сравнява на базата 12-те предходни месеца, затова е важно какви мерки и кога взима държавата. Много важно е икономиката да се адаптира и да пребори инфлационния шок. Затова въпросът е точно в кой момент да поискаме изготвянето на този доклад, дали да изчакаме следващата година, дали ще има благоприятна политическа обстановка?

- С оглед липсата на редовно правителство, можем ли да тръгнем към такава процедура въобще? И какво е мнението ви за евентуален референдум за приемането на еврото?

- По трудно е при политическа нестабилност, но все пак не е невъзможно, защото избори има в много страни. Сменят се правителства, подават се оставки, има предсрочни избори, и в други страни е имало кризи. Все пак е важно тези, които управлява в дадения момент да покажат ясно, че полагат усилия, водят натам политиката. Колкото до референдум – този въпрос винаги е чувствителен.  Аз принципно не съм особен привърженик на референдумите. По една много проста причина – не защото хората нищо не разбирали или подобни трактовки, а защото референдумът е инструмент, който позволява бинарен отговор – „да“ или „не“. Политиките са много сложни, обвързани и за пример ще дам събития, състоя ли се неотдавна. Въпросът с Брекзит беше с отговори „Да“ или „Не“.  Спечели позицията „Да“, макар и с малко,, но се оказа, че сред хората дали положителен отговор всъщност има поне четири вариации на това какво трябва да бъде това след излизане от Европейския съюз. И всъщност се оказа, че сред хората казали „Да“ се водят люти битки и спорове. Така че този референдум всъщност не разреши въпроса какво трябва да следва и какво трябва да се прави? Напротив, той създаде още по-сериозни въпроси.

И този проблем е изначално вложен в идеята, че може да се взимат комплексни решения с бинарен отговор да-не. Защото много често, знаете дори в бита си, вие създавате дърво на решенията – ако да, какво следва, ако не – какво следва. Имам предвид, че трябва да се посочват и цените, и рисковете във всяка от двете страни, но това няма как да стане.  

Затова считам, че принципно референдум е доста неподходящ инструмент за почти всички обществени решения. Какво ни остава да започнем да правим референдум за всеки данък, за всеки въпрос от финансовата, бюджетна и социална система?  Теоретично е възможно, но това означава да правим по стотици референдума на месец. И дори да правим по 400 референдума на месец пак хората могат да поискат самоизключващи се неща. И тогава, какво?

Именно заради това общо взето управлението на страните през ХХ век е решено като представителство. Решенията се взимат от хора, които представляват населението, без оглед какъв е моделът за избор. При нас парламентарни избори за Народно събрание.

- Тук е моментът да кажем, че в крайна сметка ние сме поели ангажимент на влезем в Еврозоната, не става дума много за „искам-не искам“.

- Това е другия аспект, но той винаги се решава с контрааргумента: „Не, че сме против, но не сега“. И вероятно точно тук е моментът да оборим тези митове, защото всъщност няма такова нещо като перфектна готовност, нали? Това е малко като фикция. Готов ли си за изпити? Готов ли си да започнеш нова работа? Никой не е, а и това е процес. Другият любим аргумент е, че Еврозоната била само за богатите и бедните не трябва да влизат, а ние сме много бедни. Ами фактите показват нещо съвършено различно. Когато Балтийските страни се присъединяват към Еврозоната техните параметри за готовност са сравними с нашите, като даже някои са били с малко по-ниски от нашите доходи спрямо средноевропейските. Присъединяват се и след това няма никакъв шок.  Другият мит е, че при приемане на еврото, растежът спира и страната стагнира. Това също не се е доказало във времето. Значи европейската история последните.

За последните 20 години европейската история показва, че има страни, които са успешни в Еврозоната, и такива които са успешни извън Еврозоната. В този смисъл не трябва да имаме нито твърде огромни очаквания, че ако влезем някакво чудо ще стане и ще забогатяваме бързо, нито обратно - че в момента, в който влезем, спира икономиката.

- Да, но предвид, че лева е свързан с еврото, какъв е проблемът? Математически не е ли съвсем просто да преконвертираме от една в друга валута, без да има отражения върху живота ни? Какви са рисковете? Защо хората имат притеснения, че това ще да стопи спестяванията им или пък че ще вдигнат цените по магазините?

- Да започнем отзад напред с вдигането на цените. Мит е, че заради самото приемане на еврото, ще има някакъв скок в момента на приемането. От друга страна е ясно, че когато по-бедни икономики догонват останалите страни и се развиват, там неизбежно част от цените се повишават с по-бърз темп. Част от цените в една икономика са пряко свързани с цената на труда. Когато има икономически растеж, се вдигат и доходите на хората, а от там стойностите на продуктите и усулите. Но това принципно е хубаво – ние не искаме да има хора на ръба на мизерията, която са готови да продават своя труд на цена, граничеща с оцеляването. Затова не бива да разчитаме на ниски цени, базирани на евтин труд.

Така, че поскъпване може да има, но като следствие на забогатяването. Виждаме го в София, когато доходите на някои професии се увеличиха, поскъпнаха ресторанти, появиха се по-скъпи дрехи и т.н., защото има по-заможна средна класа. По-добре ли е да се върнем през 1997 година, когато всичко беше много евтино и мизерно?

Другата хипотеза е, че когато една страна е в Еврозоната, има лесен достъп до заеми, може да натрупа големи задължения, няма наказания за лошото поведение, така да се каже. И такива икономики спират да се развиват, държавите фалират. Има частично притеснение за това, но има страни, които не бяха в Еврозоната, водеха такива политики и стигнаха до това положение – за пример Гърция. В крайна сметка е измама обаче, че няма никаква финансова дисциплина. Гърция обедня, доходите спаднаха с над 25% след тази криза – т.е. наказание има, когато твърде неразумно се харчи.

Да, такива заплахи има, но те са политическо решение, тоест рисковите са управляеми.

- Вашата прогноза България ще успее ли да влезе 2024, може би скоро, но не точно тогава?

- Мисля, че политическата обстановка в Европа са изключително благоприятни за разширение, както по отношение на Еврозоната, така и по отношение на Шенген. Това не винаги е така. Има кризи, при които Стара Европа не иска да се занимава с Нова Европа. Иска да реши първо своите. Точно в момента обаче е обратното и от тази гледна точка възможностите са налице и зависи от нас какви усилия ще положим. Трябва да покажем, че страната държи на стабилни публични финанси, на устойчиви политики, и държи на тези приоритети независимо кой е на власт.

- Така или иначе в някакъв момента, в обозримото бъдеще, вероятно ще влезем в Еврозоната. Много хора се чудят какво да правят с парите си кеш. Знаете, българина обича да спестява пари такава наречения бурканбанк. Има спестявания, които не са по банков път, така че да се трансферират моментално в евро. Какво да правят с тези пари да ги инвестират в нещо, да ги обръщат в евро и да ги сложат в ценни метали? Ако щете вашият съвет какъв е как действат хората, които имат такива специални?

- Няма особено влияние валутата. Ако човек има предпочитания и иска да си държи книжни банкноти в мазето, то дали е лева, евро или долари принципът е един и същ.

Ами сега някои хора може да се притеснява, че имат спестявания от престъпна дейност и след това ако искат да ги обменят в евро ще трябва да отидат с куфари с пари и да покажат, че имат нали десетки милиони в кеш. Не знам как да отговорим на такава хипотеза. Вероятно има такива хора, те може би са притеснени, те може би вече са се сетили, че трябва да ги обменят в някаква валута и не вярвам да ги държат в левове. Но като изключим абстрактните случаи - за домакинствата, всички банкови депозити, всички финансови инструменти автоматично се превалутират. Нищо не се променя парите в брой и ще могат да обменят и в банка, и в пощите последствие. Няма никакъв проблем с това и дори да за 10-20 години някъде някоя банкнота, тя не се губи, не изгаря. Това не е от онзи вид парични реформи, които са правени и в България и други страни в миналото, на които целта е да се измамят хората - да ги притисне, да им изгорят парите. Напротив, това няма никакво подобно последствие, още повече, че голяма част от превалутирането ще стане механично, тоест хората.

Ще могат да плащат с левове известно време, но вече няма да получават левове, така че по в рамките на 2 месеца просто левовете ще бъдат заменени по естествен път с евра. Вие отивате в магазина, харчите левове, но ви връщат евро. Заплатата ви идва в евро, така че след изчерпването на ресурсите в лева, ще преминете изцяло на операции в евро, просто защото всичките ви доходи ще бъдат в евро.