„Пролетните срещи на МВФ станаха в един критичен за света момент, когато имаме криза върху криза. Русия е в рецесия, икономиката на Украйна ще се свие с 40%. Това няма как да не се отрази на Европа и света".

Това заяви пред български журналисти шефката на МВФ Кристалина Георгиева на виртуална пресконференция. Тя очерта четири теми от тези срещи: Как да ускорим растежа, как да се справим с инфлацията, как паричната политика да реагира на инфлацията и предизвикателствата на  фрагментацията на световната икономика.

България показва устойчивост при поредица от сътресения, благодарение на политиките на подкрепа през 2021 г., икономиката се възстанови, въпреки пандемия и политическа нестабилност, даде оценка Георгиева. Според нея, наистина има опасност от забавяне на растежа ни - прогнозата е до 3% за тази година, защото сме близо до Русия и сме с по-висока енергийна зависимост.  Последните два фактора пък ще се отразят на инфлацията, която вече се ускори и влезе в двуцифрени показатели.

" А това означава, че когато паричната политика тръгне към затягане, основно през вдигане на лихвените проценти, това ще се усети и от домакинствата, и фирмите", предупреди Георгиева.

Тя сподели какво е направил МВФ за Украйна до момента и какво ще направи от тук нататък? Отпуснати са 1,5 млрд. долара спешно финансиране, открита е специална сметка за държавите, които искат да финансират украинците. Фондът готви и много силна подкрепа за силно засегнати от войната държави- като Молдова например, която има 2 милиона жители и вече 400 000 бежанци, заяви тя.

В световен план, фондът очаква сериозен риск от криза на храни, най-малко 26 държави ще се окажат тази година в много тежко състояние. Заделени били 700 млрд. долара за подкрепа на държавите, засегнати от войната, а 40 млрд. долара са осигурени за фонд за страните, които са заинтересовани за помощ за климатичните промени, съобщи Георгиева.

На въпрос за конкретизация за помощта към Украйна, тя обясни: „Помагаме финансово и морално. Заради войната нуждите на държавата се увеличиха, а приходите- силно се намалиха. В работата ни със финансовото министерство на Украйна установихме, че 5 милиарда долара на месец ще са необходими за да запълнят финансовата дупка от войната. Всички сме респектирани от това, че украинците са в състояние да поддържат социалните си услуги, снабдяването, да си плащат пенсиите, заплати, както и бързо да възстановяват нарушени от обстрела връзки.

В контекста на тези 5 милиарда долара, вече сме предоставили 1,4 млрд. долара, които са на разположение за ползване по преценка на правителството на Украйна,  както и специални права на тираж в размер на 2,4 млн. долара, обобщи тя. И добави, че се работи и по мобилизиране на финансирането от различни донори- държави или компании.  По линия на ЕВБР например има проекти за финансиране на предприятия в Украйна, като така ще се помогне на икономиката като цяло. МВФ призовава държавите, които искат да помагат,  да предоставят нисколихвено, разсрочено във времето финансиране на държавата, която е в епицентъра на войната.

Дали само повишаването на лихвените равнища ще преодолее инфлацията, или няма да бъде достатъчно, е важен въпрос, заяви още Георгиева. Да се контролира пандемията локално не е възможно, отчитат от фонда. Те са разтревожени от новата вълна на пандемията в Китай и смятат, че доколкото пандемията не е приключила, тя ще продължава да бъде фактор за инфлацията. Вторият фактор за ръста на цените е войната, която доведе до високи цени на суровини, горива, изброи причините за инфлацията Георгиева. Покачването на лихвите е необходимо и вече се случва в много развити страни, добави тя.

Това, което трябва да се случи, според МВФ, е ускоряване на производство на храни, което бе голяма тема и ще продължи да бъде голяма тема. В момента се идентифицира къде има възможност за увеличаване на производството на храни - Канада, Индия вече са го заявили. В САЩ върви разговор на тема етанол в контекста на пренасочването му към производство на царевица. Темата за торовете също ще бъде голяма, прогнозират от фонда.

"Това обаче не означава да си затворим очите пред нуждата за се повишат лихвите., които ще се отразят на търсенето на кредити, ще усложнят погасяването им, особено в държави с високо дългово време. Няма да бъде лесно тази година, няма да бъде лесно и догодина", прогнозира Георгиева. Но добави, че е обнадеждена от това, че се търсят много канали за намирането на решения.

Според Георгиева, най-голямата трагедия от войната е, че предизвиква дълбока рецесия. Че войната и икономическите трудности означават поток от бежанци към съседни страни. Така, според анализите на фонда в Русия рецесията е най- дълбока- анализът на МВФ показва, че тя вече се е свила с 11%, а се  предвиждат да има отрицателен ръст от минус.

Георгиева е категорична, че най-тежките последици от войната и от санкциите, са за Русия и Украйна. В сравнение с тези две държави последиците в страните от ЕС не е толкова дълбок. „Коренът на всички тези последици е войната, която Русия започна. Затова най-добрият изход е войната да спре, санкциите са последици от войната“, заключи Георгиева.

Относно нашия регион, какви мерки предвижда МВФ и дали планира да подпомага финансово страни, които се нуждаят от това, Георгиева обяви: „ Готови сме да финансираме всеки, който проявява интерес към финансиране от МВФ. Страни с добри показатели се интересуват от инструментите на фонда, които им дават сигурност, т.е. без да получават директно финансиране, си осигуряват буфери, за да имат възможност за бързо финансиране, ако се наложи, което им създава сигурност. Ние предлагаме всички инструменти на фонда“, изброи тя. И посъветва: „Ако става дума за нужда от хуманитарна помощ, по-добре е това да става с безвъзмездно финансиране“.

„Въпреки, че коригирахме прогнозата си за ръст надолу за много държави, за повечето от тях предвиждаме позитивен растеж, т.е. не предсказваме рецесия за света", категорична бе шефката на МВФ.

На въпрос на „24 часа“ след като прогнозите за ръст са в посока към понижаване, а за инфлацията са тя да расте, очаква ли ни стагфлация, Георгиева заяви: „ Наистина преди войната очаквахме точно обратното - ръстът да върви нагоре, а инфлацията- надолу. За съжаление се получава точно обратното. За страни, които все още не са се възстановили напълно от пандемията, се появява такава опасност. Но това не е проблем за света. Икономиката на САЩ например е в много добра позиция от гледна точка на ръст. Притеснява ни това, че периодът на инфлацията ще продължи по-дълго“. В този контекст, Георгиева подчерта, че е много важно да не се влезе в спиралата ръстът на цените да тласка заплатите нагоре, а те на свой ред да увеличават инфлацията. Затова, категорична бе тя, е много важно овладяване на ръста на цените с повече производство. Ако фрагментацията на света се окаже факт, тя ще пречи на овладяване на тази спирала, но още не сме там и надявам се да не отидем, успокои Георгиева.

„Това, което видях в пролетните срещи е силно послание за необходимостта от сътрудничество, за да могат развиващите се страни да имат импулс за растеж. Световната икономика се утрои, но развиващите се пазари се увеличиха 4 пъти, което се изрази в намаляване на бедността от милиарди до 650 милиона. Рискът сега е от създаване на изолирани системи от страни със свои системи на плащане, със свои политики, смятат от фонда.

„Ако направим списък на проблемите, с които държавите не могат да се справят сами- климатични проблеми, дигитализация и редица други, ще стане ясно, че изборът е да бъдем по-богати заедно, или да бъдем по-бедни всеки сам за себе си, очерта днешната ситуация Георгиева.

И завърши – „знаем, че глобализацията не беше, и не е перфектна и че светът ще бъде различен. Въпросът е как да върви напред, така че да сме по-силни заедно“.