В България инфлацията е 5,45 процента над тавана заложен в Маастрихтските критерии за членство в Еврозоната, като разминаването между тавана и реалните стойности у нас става все по-голямо. Това каза подуправителят на БНБ Калин Христов по време на Софийския икономически форум ІV.

„Ние винаги сме били уверени, че спазването им ще е лесно, но текущата ситуация ни показва, че нещата не стоят точно така. На първо място е фискалната стабилност, като се имат предвид два фактора – нивото на дълга и на дефицита и другото предизвикателство е инфлацията“, коментира той.

„Това, което стимулира инфлацията на първо място очевидно е че първоначално скокът на инфлацията се дължеше на шок в доставките, шок на енергийните цени и много силни стимули във фискалната политика. Тази година енергийните носители поевтиняват, цените на храните също, но има една специфика, че поевтиняването на цените на едро не се отразява на цените на дребно и може би тук имаме проблем с микроструктурите за продажба на дребно“, каза Калин Христов.

„Заплатите в частния сектор се покачват и тъй като получават по-високи заплати, работещите могат да си позволят да взимат кредити и това допълнително налива вода в мелницата на инфлацията“, добави той.

Калин Христов даде и своята дефиниция за турбуленцията в световната икономиката.

„Моята дефиниция обхваща няколко фактора. На първо място наблюдаваме завишени геополитически напрежения, които водят до дезинтеграция на мащабната глобална търговия, което води до повишаване на цените, релокация на производството и опитът за връщането му към Европа и САЩ, което води отново по повишаване на цените и по- висока инфлация в глобален мащаб“, обясни подуправителят на БНБ.

Той очерта още като фактори за влошаване на средата застаряващото население, недостига на работна сила, не само в Европа, но и в САЩ, а и в Китай което пък води до завишени цени на производството, натиск за покачване на заплатите, което на свой ред също стимулира инфлацията.