Какво прогнозира Световната банка за икономиката на България

Забавяне на икономическия растеж до 1,5 на сто и на инфлацията до 8,7 на сто; увеличаване на бюджетния дефицит от 3,6 на сто и на държавния дълг до 21,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Това прогнозира за България Световната банка (СБ) в актуализирания си доклад за региона на Европа и Централна Азия, който бе оповестен днес. 

След силния растеж през 2022 г. се очаква българската икономика да се забави в съответствие с тенденциите в ЕС, се посочва в доклада, публикуван днес на сайта на организацията. 

Инфлацията се очаква да се отслабне през 2023 г., но все пак да остане на високо ниво. Фискалните позиции на страната вероятно ще се влошат предвид забавянето на растежа и обявените правителствени мерки в помощ на домакинствата и бизнеса.  

Политическата нестабилност вече се отразява върху перспективите за усвояване на средства от ЕС и върху плановете за присъединяване към еврозоната, отбелязва СБ. 

Темпът на намаляване на бедността се очаква да се забави, докато България се насочва към по-слаб растеж и трайно висока инфлация, предупреждава организацията. 

За сравнение, в пролетната макроикономическа прогноза на министерството на финансите на страната ни, публикувана по-рано тази седмица, се очаква ръст на БВП от 1,8 на сто за текущата година и инфлационен темп от 5,6 на сто в края на година. 
  
Ключови условия и предизвикателства 

Икономическият растеж на България се забави забележимо през десетилетието преди пандемията от КОВИД-19. Потенциалът за растеж на страната е ограничен от неблагоприятните демографски тенденции, които водят до бързо намаляване на населението в трудоспособна възраст. Това, съчетано със сравнително малкото години обучение и влошаващото се качество на образованието, изчислено по международни критерии, подкопава перспективите за растеж на страната, според експертите на СБ. 

Освен това разширяването на частния сектор е възпрепятствано от институционалната слабост и недостатъчното отстояване на лоялната конкуренция, което води до неправилно разпределение на средства, подминаващо най-продуктивните фирми, отбелязват авторите на доклада. 

Управлението на публичните инвестиции също е неоптимално, особено при осигуряването на ефективността на инвестициите и откритата и лоялна конкуренция при обществените поръчки. 

Ако България постигне успех в преодоляването на тези предизвикателства чрез амбициозна програма за реформи, то тя би могла да ускори икономическия си растеж до над 4 процента в периода до 2050 година. При сценарий, който не предвижда реформи обаче, растежът може да се забави до 1,2 на сто към средата на века.   

Според Световната банка освен това пътят на развитие на България не е достатъчно инклузивен. Въпреки значителното намаляване на бедността, нивата й остават високи по стандартите на ЕС. Разпространението на бедността е намаляло с 9,6 процентни пункта през 2015-2020 г., достигайки 4,5 процента през 2020 година. Неравенството се е увеличило и страната има най-високото неравенство при доходите в ЕС с индекс на Джини от 39,7 пункта през 2020 година, предава "Pariteni". Делът на застрашените от бедност показва тенденция към повишение, като 22,1 процента от населението са изпаднали под националната линия на бедност през 2020 г. - един от най-високите дялове в ЕС. 

Регионалните неравенства и значителните различия сред групи като ромите и жените все още са силно разпространени. Силното неравенство е свързано с устойчивите предизвикателства на трудовия пазар, неадекватния обхват на системата за социална защита и фискална система, характеризираща се с ограничено прогресивен характер. 
         
Перспективи 

Икономиката на България се очаква да се забави значително през 2023 г. - до 1,5 процента, в съзвучие с низходящата тенденция в еврозоната. Растежът може да бъде подложен на още по-силен натиск, ако България не успее да изпълни реформите, заложени в целевите ориентири по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което може да доведе до замразяване или намаляване на бъдещи траншове, лишавайки страната от значителни ресурси. 
 
Инфлацията ще продължи да отслабва, но ще остане висока през 2023 година. 

Бюджетният дефицит се очаква да нарасне до 3,6 процента от БВП заради забавянето на икономиката и прилагането на мерки за фискален контрол през 2023 година. 

За текущата сметка се прогнозира да се насочи към лек излишък през 2024-2025 г. заради очакваната низходяща корекция в цените на вноса на ключови суровини. 
   
Перспективите на България остават помрачени от продължителната политическа нестабилност. Освен създаването на непредвидима бизнес среда, политическата безизходица вече затруднява въвеждането на реформи, на НПВУ и плановете за присъединяване към еврозоната. Липсата на работещ парламент попречи на приемането на ключови законодателни актове, заложени като основни моменти в НПВУ и като ангажименти в пътната карта на страната за приемането на еврото, припомня докладът. 
   
Ако тази ситуация продължи, страната може да загуби европейски средства, а присъединяването й към еврозоната може да бъде отложено и отвъд вероятната дата 2025 година, което ще има отражение върху перспективите за растеж и забавяне на изравняването със средните нива на доходите в ЕС. 
   
Забавянето на икономическия растеж и продължителният инфлационен натиск се очаква да забавят намаляването на нивата на бедността - от 4,5 процента през 2020 г. до съответно 3,6 и 3,5 процента през 2022 г. и 2023 година.