Новият размер на минималната работна заплата от 933 лв. – и най-голямото еднократно увеличение през последните години – беше приет без особен шум или обществен дебат. Това беше и първото приложение на нововъведения механизъм за нейното определяне, който обвърза ръста ѝ с динамиката на средната заплата. Затова от Института за пазарна икономика предлагат няколко от по-простите алтернативи, които могат да избегнат сериозните проблеми, които поражда този механизъм.

Според икономистите  избраната формула залага проблеми в средносрочен план, тъй като извежда ръста на минималната заплата от структурата за заплатите, с което обаче неминуемо ѝ влияе. Това от своя страна създава сериозен риск от бързо и неподплатено с подобрена производителност и икономически резултат – и, в крайна сметка невъзможно за поддържане в средносрочен план – повишение не само на минималната, но и на средната заплата.
 
По тази причина те разглеждат няколко варианта за формула, които включват индикатори, различни от средната заплата, но отчитат малко или много изчерпателно промените в макроикономическата среда. Не е необходимо и да започваме отначало, тъй като ползването на формули за определяне на МРЗ не е нова практика (някои примери могат да бъдат намерени, да речем, на сайта на ILO). Най-често включваните са:
 
    Динамиката на индекса на потребителски цени. Основание за  включване на промяната в ценовия индекс в определянето на МРЗ в този случай е запазването на покупателната способност на минималната заплата. Ръст на цените съответно автоматично води до повишаване на размера на МРЗ.

    Динамика на БВП/производителност на труда. Докато БВП е най-обхватният индикатор за състоянието и темпа на развитие на една икономика, то промените в производителността на труда са по-тясно свързани със заплащането, тъй като отчитат и приноса на работната сила. Включването им във формулата позволява повишение на МРЗ в години, в които икономиката постига добри резултати и задържане в годините на рецесия.

    Динамика на безработицата/заетостта. Сред основните проблеми, които МРЗ създава е ограничаването на достъпа до пазара на труда. По тази причина увеличението ѝ изглежда особено неподходящо в години, в които безработицата се повишава, а заетостта се свива. Обратно, в ситуации в които търсенето на труд сериозно надхвърля предлагането, а безработицата е с низходящ тренд, ръст на МРЗ изглежда по-поносим.
 
Ако включим и трите индикатора във формулата – в крайна сметка, няма нужда тя да е особено сложна – получаваме следното:
 

 

 

Индикаторите са подбрани така, че да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура. Както настоящата формула ползва средната заплата за първите две тримесечия на настоящата година, така и за ползваните тук показатели се ползват усреднени стойности от средата на 2022 г. до средата на 2023 г. Таблицата по-долу представя няколко комбинации от трите, както и трите заедно, заедно с преизчислената според формулата минимална заплата за 2024 г., посочват от ИПИ.

Видимо, прилагането на този вариант на механизъм за определяне на МРЗ носи със себе си по-умерен ръст. Доколкото динамиката на безработицата през последната година е умерено низходяща, влиянието на този индикатор е незначително. Индексът на потребителски цени, от своя страна, има най-голяма тежест – очаквано, предвид голямата инфлация през изминалата година. Влиянието на икономическия растеж също е видимо.

Представеното тук, разбира се, следва да служи най-вече за илюстрация. Демонстрирахме, че конструирането на относително проста за прилагана формула, която да обхваща най-широката макроикономическа динамика не е особено сложна и води до по-умерени резултати, в сравнение с равняването с 50% от средната  заплата.

 

ИПИ

Този подход обаче не адресира най-голямата слабост на настоящия подход в България, а именно неравномерното въздействие на минималната заплата между отделните региони на страната и икономически дейности. Именно прилагането на диференциран регионален или отраслов подход ще разгледаме в последващ материал, заключва анализът.