Институтът за пазарна икономика остро критикува предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, тъй като съдържа опасни и неясни разпоредби, които сериозно застрашават пазарната икономика в България. Основната критика е насочена към разширяването на забраната за необосновано увеличение на цените до 17 месеца (август 2025 – декември 2026), както и към предоставянето на прекомерни и неясно регламентирани правомощия на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Според ИПИ забраната за ценово увеличение е формулирана неясно и почива на субективна преценка какво е „обективен икономически фактор“. Няма правна дефиниция или методика за прилагане на „обосновани“ цени, което създава сериозна правна несигурност за бизнеса. Промените водят до риск от административен произвол, тъй като КЗП ще действа без достатъчен капацитет и с огромна свобода на преценка. Бизнесите ще бъдат поставени пред невъзможността да прогнозират дали всяка ценова промяна е законосъобразна, което може да доведе до замразяване на цените или санкции.Такава мярка създава предпоставки за хаос, отнема инициативата от предприемачите и напомня на централизирано ценово регулиране, характерно за плановите икономики.

 Ето е целият текст на становището на ИПИ: 

 

Становище на ИПИ относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България (Вх. №: 51-502-01-36)

Уважаема г-жо Киселова,

Уважаеми г-н Добрев

Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България съдържа ненужни и опасни разпоредби, които според нас застрашават самото функциониране на пазарната икономика в страната, включително и чрез създаване на пречки пред движението на стоки и услуги в единния пазар на ЕС. По-конкретно, става въпрос за опита за контрол върху цените чрез практически безгранично разширяване на правомощията на Комисията за защита на потребителите. Представям на вашето внимание накратко най-съществените аргументи на Института за пазарна икономика срещу приемането на проекта:

И в сега действащите текстове на Закона за въвеждане на еврото е предвидено, че в периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори. Сама по себе си, тази формулировка също е неясна и ограничаваща свободната стопанска инициатива: не съществува правна дефиниция за „обоснована цена“, или общоприета научна теория за това как се образува цената на една стока или услуга в глобалната вече пазарна икономика, доколко този процес е обусловен от обективни (външни за стопанския агент) фактори, и доколко е резултат от иновация в предприятието, предприемаческо откритие, други конкурентни предимства, дългосрочна фирмена стратегия, насочена към разрастване, навлизане на нова ниша, разширяване на пазарен дял и др. под. Но все пак този текст е предвидено да действа за съвсем кратък период на преминаване към новата валута – в рамките само на единия месец на двойно обращение (т.е. януари 2026 г/)

Текстът на § 3, с който се изменя чл. 15, предлага съвсем друга формулировка – забраната да важи за целия период на двойно обозначаване, т.е. от 8 август 2025 до 31 декември 2026 г. А за близо 17 месеца е ясно, че не само въпросните “обективни икономически фактори”, а и всички останали стопански величини ще се променят – в икономиката има постоянна динамика, търсенето и предлагането на милиони стоки, услуги, ресурси и т.н. са постоянно изложени на пазарния натиск цените на международните борси растат и падат в рамките на деня, и т.н.

С предложените изменения се предоставят изключително широки правомощия на Комисията за защита на потребителите, която, за да прилага тази норма, де факто се превръща в своеобразен „Комитет по цените“, характерен за плановите икономики. Комисията ще получи два опасни инструмента – право на достъп до практически цялата бизнес и търговска информация на всеки бизнес, и право да налага санкции до 2% от оборота в различните хипотези на нарушение.

Вносителите се опитват да детайлизират дефиницията на “обективни икономически фактори” – пояснено е чрез изброяване, че става въпрос за повишаване на цените на суровини и материали, повишаване на цените на електрическата енергия и природния газ, повишаване на цените на горивата, нарастване на минималната работна заплата, нарастване на данъчно-осигурителната тежест, форсмажорни обстоятелства и други. Няма никакъв спор, че има и много фактори, които са обективни (такива, „върху които търговецът не може да влияе“), но не са изброени и попадат при „други“ – това остава изцяло на субективната преценка на КЗП.

Още повече, за разлика например от други действащи механизми за регулирани цени (например, на електроенергията за бита, водата, парното и др.), в този законопроект „обосновката“ не е придружена с методика, формула или какъвто и да е ориентир за тези, които трябва да спазят забраната.

Така например, по действащото законодателство, минималната работна заплата ще се повиши от 1 януари. Същевременно, цената на електроенергията за бизнеса се променя ежедневно, на природния газ – всеки месец. Дори само тези фактори вече отварят „врата“ за увеличение ( и намаление, естествено) на цените – без обаче да има каквато и да е яснота каква точно промяна ще бъде „приета“ като „обоснована“, и това за десетки хиляди отделни предприятия, за десетки хиляди стоки и услуги, търгувани всеки ден в стотици хиляди или милиони транзакции.

Бизнесът или трябва да замрази цените на всички предлагани стоки и услуги за близо година и половина, или да носи целия риск дали КЗП ще приеме „обосновката“ за всяка отделна промяна.

Всичко това създава огромна правна несигурност за всички пазарни участници – всяко предприятие от всеки отрасъл на икономиката ще е в неизвестност дали спазва или нарушава закона, в очакване на „преценката“ на КЗП.

Същевременно е ясно, че КЗП няма капацитет да провери десетки хиляди търговци, които предлагат десетки и стотици хиляди стоки и услуги на пазара, и не просто да събере данни, а и да направи бизнес анализ на модела на ценообразуване, разходи, конкурентна среда и т.н.  Така се отваря пътят към пълен регулаторен произвол – оцеляването на практически всеки бизнес ще зависи от усмотрението на Комисията, която неминуемо ще работи избирателно.

В заключение, още веднъж споделяме нашето становище, че в този вид предложението е вредно, опасно и не бива да се приема.