Инфлацията от началото на годината /към ноември 2021 г. спрямо ноември 2020 г./ е 7,3%. Това показват данните за индексът на потребителските цени. 

Друг показател - Хармонизираният индекс на потребителските цени - показва, че инфлацията от началото на годината (ноември 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 5.7%, а годишната инфлация за ноември 2021 г. спрямо ноември 2020 г. е 6.3% и се предвижда да се ускори с още няколко пункта до края на 2021 г. Това ускорение отразява очакваното съществено увеличение на разходите за производство на фирмите. Основни фактори за това са силния растеж на международните цени на някои основни суровини в евро, увеличените разходи за труд на единица продукция и поскъпването на електроенергията. 

През ноември 2021 г. спрямо ноември 2020 г. цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

- хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 7.2%;

- алкохолни напитки и тютюневи изделия - намаление с 0.9%;

- облекло и обувки - увеличение с 1.8%;

- жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 10.9%; 

- жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 3,5%; 

- здравеопазване - увеличение с 0.7%; 

- транспорт - увеличение с 22.9%; 

- съобщения - намаление с 4.9%; 

- развлечения и култура - увеличение с 10.4%; 

- образование - увеличение с 4.6%; 

- ресторанти и хотели - увеличение с 5.9%;

- разнообразни стоки и услуги - увеличение с 3.1%

Годишната инфлация в България е 6,3%, което е над средното ниво на Европейския съюз от 5,2%, сочат данни на Евростат. Годишната инфлация в еврозоната се ускори до 4,9% през ноември. Най-нисък е процента на годишната инфлация в Малта (2.4%), Португалия (2.6%) и Франция (3.4%).

Евростат: Инфлацията в България е над средната за ЕСНай-високи стойности на инфлация са отчетени в Литва, Естония и Унгария

Според експерти обаче тези индекси не отразяват реалната инфлация, тоест колко стоки и услуги можем да купим с дадена сума пари. Един от основните ориентири за поскъпването на живота е общият индекс на цените на производител, който на вътрешния пазар през октомври 2021 г. нараства с 4.5% спрямо предходния месец и с 25.2% спрямо октомври 2020 година.

Няма голяма инфлация ли? 20% скок на цените на производител в промишлеността за годинаНай-драстични са увеличенията при металите, дървения материал и химичната индустрия

"Тенденцията е инфлацията, която се натрупа в суровинния сектор, да прелива към други сектори. Когато енергетиката поскъпне, транспортът скача, складирането скача, преносът, превозът скачат, няма как това да не се отрази и в близките месеци ще видим продължаване на тази тенденция и към други пазари. Този процес ще трае, докато не се получат пропорциите, с които сме стартирали. В дългосрочен план е ясно, че тези пропорции се променят – днес телефоните и лаптопи струват по-малко, но в кратък период, когато се получат такива дисбаланси, каквито сега има с електроенергията, удрят пряко огромни маси от хора. Така, че сега трябва да се нормализират нивата и да се върнат на очакваните от хората. Това може да стане по два начина – или цените на стоките и услугите, които поскъпнаха, рязко да почнат да падат, или цените в тези сектори, които не ги догониха, да почнат да се увеличават. Бих заложил на второто като по-вероятен модел. Дори да има лек спад на някои от цените, той ще е малък, и всичко останало трябва да догони тези стойности с ръст. По същия начин лека-полека хората ще започнат да виждат ръст на заплати и в други сектори", счита икономистът Георги Стоев. Как да си обясним статистиката, може ли парите да се обезценят с темпове, които историята ни помни по времето на Жан Виденов, ще станем ли по-богати, ако минималната работна заплата скочи? Вижте експертните му отговори: 

Икономистът Георги Стоев пред TrafficNews: Има 18% индустриална инфлация, не се очаква спад на ценитеУвеличението на минималната заплата ще унищожи много работни места, счита Стоев

Стойността на банкнотите в обращение нараства с почти 3 млрд. лева от началото на годината – от 20,4 млрд. лева през януари до 23,3 млрд. лева през ноември. Най-голяма е общата стойност на банкнотите по 50 лева – 10,2 млрд. лева и 100 лева – 9,4 млрд. лева. 

Най-често има фалшиви банкноти от 20 лева, най-рядко използваме петолевкитеСтойността на банкнотите в обращение нараства с почти 3 млрд. лева от началото на годината

Огромна роля в инфлационните процеси играят международни цени на основни борсови стоки.

През третото тримесечие на 2021 г. цената на петрола тип „Брент“ се повиши значително на годишна база както в долари (със 70.9%), така и в евро (с 69.5%). През септември 2021 г. цената на суровия петрол възлезе на 74.6 долара/ барел (63.4 евро/барел). Голямото търсене на суровината през третото тримесечие на 2021 г. вследствие на продължаващия процес на възстановяване на глобалната икономическа активност бе от основно значение за нейното поскъпване. Спазването на договорените производствени ограничения от страните от ОПЕК+ също бе важна предпоставка за съществения растеж на цената на петрола.4 През третото тримесечие на 2021 г. допълнителен ефект върху цената на петрола оказа и недостигът при предлагането на природен газ, което увеличи търсенето на други енергийни суровини. Същевременно несигурността, свързана с разпространението на нови варианти на коронавируса, оказа известен потискащ ефект върху петролните цени.

Утвърдените от КЕВР цени на природния газ към септември 2021 г. са с 209.0% по-високи спрямо септември 2020 г.

 

През третото тримесечие на 2021 г. цените на природния газ се покачиха значително в глобален мащаб и доведоха до поскъпването на други енергийни стоки, включително на електроенергията. През септември на европейския пазар5 на природен газ бе отчетено нарастване на цената с 489.4% в долари на годишна база (486.9% в евро) и тя достигна най-високото в ретроспективен план средномесечно ниво от 22.8 долара за милион британски термални единици. Наблюдаваното покачване на ценовите нива се дължеше на фактори, свързани както с търсенето, така и с предлагането. Неблагоприятните метеорологични условия в Азия и Южна Америка в началото на третото тримесечие, които възпрепятстваха производството на енергия от алтернативни източници, увеличиха търсенето на природен газ в тези региони, което се съпътстваше от ниско ниво на запасите в някои европейски държави и засиленото му търсене поради възстановяването на индустриалното производство в международен план. Същевременно планирани и извънредни ремонтни дейности ограничиха предлагането на суровината от страна на Русия, като ограничени доставки поради извънредни ремонтни дейности се наблюдаваха и в други страни производителки, като Норвегия и Австралия. През първите две седмици на октомври 2021 г. цената на природния газ в Европа продължи да нараства, като се наблюдаваше и засилено търсене от азиатския пазар, което повлия негативно върху цените и доставките за европейския пазар.

Цени на основни метали и храни

През третото тримесечие на 2021 г. цените на металите отчетоха 44.8% растеж в долари на годишна база (43.7% в евро), като годишният темп на растеж на общия индекс за цените на металите се забави значително спрямо предходното тримесечие. Забавянето в темпа на растежа съответстваше на отчетения спад на конюнктурните индикатори за глобалното промишлено производство и на продължаващите затруднения в глобалните вериги за доставки през третото тримесечие на 2021 г. По подкомпоненти на индекса на металите през периода съществено се забави годишният растеж на цените на медта и цинка. При цената на медта, която има основно значение за българския износ, по-бавният темп на растеж спрямо второто тримесечие отразяваше нарастването на производствените обеми на суровината в глобален мащаб, както и очакванията на пазарните участници за по-слаб растеж на търсенето.

Осъществените от китайските власти продажби на държавни резерви на метали също допринесоха за забавянето на годишния растеж на цените както на медта, така и на цинка. Пазарните очаквания за четвъртото тримесечие на 2021 г. и за първото тримесечие на 2022 г. са за повишение на цените на металите на годишна база както в долари, така и в евро, като се очаква в началото на 2022 г. темпът на растеж да се забави е прогнозата на БНБ.

През третото тримесечие на 2021 г. общият индекс на цените на храните, измерен в долари, отчете на годишна база 27.3% растеж (26.3% в евро). Всички подкомпоненти на индекса се повишиха, с изключение на ориза. Най-голям положителен принос за годишния растеж на общия индекс на храните имаха цените на соята, кафето и царевицата. При цената на пшеницата, която е с основно значение за българския износ, беше отчетен значителен растеж на годишна база през третото тримесечие на 2021 г., както и през предходните две тримесечия на годината.

За покачването на цената допринесоха очакванията за по-слаба реколта в САЩ и Русия поради неблагоприятни метеорологични условия и за засилено търсене на пшеница в световен мащаб за целите на животновъдството. Към края на тримесечието разликата между ценовите нива на пшеницата и царевицата се сви, но пшеницата остана по-изгодна опция за животновъдни цели.7 Очакванията на пазарните участници за цените на храните през четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. са за растеж на годишна база в долари и в евро, който постепенно да забавя темпа си. В резултат на описаната динамика на международните цени на суровините на годишна база и при допускане за липса на промяна във валутните курсове очакваме преустановяване на положителните условия на търговия за България през третото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. За това ще допринесе очакваното повишение на годишна база на цената на петрола, по отношение на който България е нетен вносител.

Прогноза на БНБ

Очаква се данните за инфлацията да покажат продължаващо се повишаване до края на 2021 г., а след това растежът на хармонизирания индекс на цените за потребители да се забави в началото 2022 г. в съответствие с очакванията за по-слабо покачване на годишна база на цените на храните и петролните продукти на международните пазари. 

Също така обаче ескпертите прогнозират да продължи да се наблюдава устойчива тенденция към едновременно повишение на инфлацията при услугите и нехранителните стоки в резултат на прогнозирания растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция.

Продължаващото през октомври повишение на пазарната цена на електроенергията на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, както и одобреното от КЕВР повишение на цената на природния газ с 36.2% през октомври спрямо септември 2021 г., ще бъдат други фактори със силно проинфлационно влияние, действащи по линия на разходите за производство на фирмите.

Оценяват се рисковете пред прогнозата за инфлацията като ориентирани в посока по-силно повишение на цените спрямо заложеното в умерения сценарий, върху който БНБ прави прогнозите си. Възможно е бъдещото покачване на цените на електроенергията, природния газ и други основни суровини да надхвърли допусканите стойности. 

Формиралата се след юли 2021 г. значителна разлика между пазарната цена на електроенергията за стопански потребители и регулираната цена за домакинствата създава рискове за преразглеждане на цените за бита през следващите месеци, което би имало силен пряк ефект за повишаване на общата инфлация.

В тази връзка експертите оценяват рисковете пред прогнозата за инфлацията като ориентирани в посока по-силно нарастване на цените. Допълнителен риск за реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация произтича от вероятността фирмите да предприемат увеличения нa заплатите на служителите като индексация спрямо ускореното нарастване на потребителските цени и да пренесат това увеличение в крайните цени, в резултат на което ефектите от текущото повишаване на инфлацията да бъдат по-продължителни във времето. Запазването на тенденцията към повишаване на инфлационните очаквания в икономиката също е предпоставка за реализиране на по-висока инфлация.