България е на прага на най-голямата си финансова промяна от десетилетия — преминаването от лев към евро, но какво всъщност означава това за обикновения човек? Ще се променят ли цените, колко време ще можем да плащаме с левове и трябва ли да предприемаме нещо предварително? TrafficNews ви представя серия от материали, свързани с най-важните неща, които трябва да знаем за еврото, за процеса по преминаване към единната валута, за промените в заплатите и кредитите, както и за ползите и рисковете за България.
Част 3: Еврото и България - какво печелим и какво рискуваме
Преминаването към еврото е не само техническа смяна на паричния знак - това е стратегически избор с дълготрайни политически и икономически последици. В настоящата статия ще се опитаме да обясним защо България влезе в еврозоната, кои са основните ползи и рискове, как институциите и бизнесът се подготвят и какво казват експертите.
Защо изобщо влизаме в еврозоната?
Официалните мотиви са класически: намаляване на транзакционните разходи с търговските партньори, по-лесен достъп до дълбоките пазари на капитали в еврозоната, повишена макроикономическа стабилност и символично пълноправно участие в единния пазар. Присъединяването също така дава по-директен достъп до инструменти и механизми на Европейската централна банка (ЕЦБ) в моменти на финансова криза.
Ползите от влизането на България в еврозоната са на първо място за икономиката и домакинствата. Приемането на еврото ще доведе до по-ниски транзакционни разходи и по-лесна търговия, тоест бизнесът и гражданите ще плащат по-малко за обмен и за обработка на плащания с партньори в еврозоната.
Друга полза за страната ни ще са по-ниските лихви и по-добър достъп до капитал - с влизането в еврозоната обичайно намалява валутния риск, което от своя страна често води до по-ниски кредитни премии за държавата и частния сектор, а това означава по-ниски лихви за заеми в дългосрочен план.
С приемането на еврото България ще получи по-добър кредитен рейтинг и доверие на инвеститорите. Присъединяването често подобрява оценките на кредитоспособността и привлича чуждестранни инвестиции.
Влизането в еврозоната ще гарантира на страната ни и по-голяма устойчивост към валутни кризи, тъй като членството дава достъп до инструментите на ЕЦБ и към ликвидни механизми, които намаляват риска от внезапен валутен шок.
Какви са рисковете - какво е нужно да знаем
Основните противници на приемането на еврото най-често изтъкват загубата на национална валута и усещане за суверенитет. За мнозина левът е част от националната идентичност и преминаването към еврото често поражда емоционален и политически отпор. Това обаче не е икономически недостатък, но има социални и политически последици.
С приемането на еврото България ще подлежи на една обща монетарна политика, формулирана централно за целия еврозонен блок - това означава, че националните условия може да не съвпадат винаги с политиката на ЕЦБ.
В началния период на внедряване на единната валута съществува риск от краткосрочни ценови натиск. В периодите на преход е възможно „закръгляне“ и локални практики, довели до повишения на цени в отделни сектори (например ресторанти или услуги). Този риск е управляем с правилна регулация и контрол, но го има.
Друг риск са институционални слабости. Някои критици предупреждават, че ако страната има проблеми с управлението, корупцията или непълни реформи, те могат да отслабят положителния ефект от еврото и да създадат дългосрочни социални и икономически проблеми. Това е аргумент за по-силни институции преди и след присъединяването.
Как се подготвят институциите и бизнесът
Държавата, БНБ и банковият сектор имат национален план за въвеждане на еврото –вече месеци наред тече техническа адаптации на плащанията, информационни кампании към гражданите, обучение на персонал в банки, пощи и търговия, както и подготовка на юридическата рамка за двойно означаване на цени и контрол. БНБ и Асоциацията на банките организират и множество образователни кампании за гражданите и бизнеса.
Какво казват експертите — аргументи „за“ и „против“
- Аргументите „за“: Еврото ще намали транзакционните разходи, ще укрепи инвестиционния климат и ще даде защита срещу валутни кризи. Според експерти дългосрочните ползи в ръст и стабилност надделяват над краткосрочни неудобства.
- Аргументите „против“: Съществува риск от вкарване в еврозоната без достатъчно институционална готовност, страхове от социални ефекти, несправедливо разпределяне на ползи и потенциални управленски дефицити.
Като заключение можем да кажем, че ползите от влизането в еврозоната обикновено са по-ясни и измерими на макрониво (по-ниски лихви, повече FDI, по-широк достъп до пазари и стабилност). Рисковете са предимно политически и свързани с ниво на институционална устойчивост и контрол в краткосрочен период (ценова прозрачност, защита на уязвими групи). Критичното изискване е добра комуникация, силен надзор и институционални реформи, които да гарантират, че ползите ще достигнат до широк кръг от граждани.
Практиката от другите държави показва, че еврото ще донесе икономически ползи в средносрочен и дългосрочен план, но преходът трябва да бъде управляван строго - с контрол на цените, активна комуникация и мерки за защита на уязвимите.
Гражданите ще получат по-ниски разходи при международни плащания и по-евтини кредити в дългосрочен план, а рисковете са предимно в периодите на преход.
Очаквайте следваща част от серията:
Практични съвети при приемането на еврото
