В България и още четири държави - Хърватия, Унгария, Лихтенщайн и Словакия има риск за жилищния пазар. За това предупреждава Европейският съвет за системен риск (ЕССР), който наблюдава финансовата система на ЕС и да предотвратява и намалява системни рискове.
 
Ръстът на нетното кредитиране е особено висок в България, Исландия, Малта, Унгария, Румъния, Хърватия, Чехия, Словакия и Люксембург, с реални лихви над 6%, пише в анализа.

„В някои от тези страни, а именно България, Исландия, Малта, Унгария, Хърватия, Чехия и Люксембург, растежът на кредитирането дори се ускори. В много страни бързият растеж на кредитирането беше придружен от бърз ръст на цените на жилищата, като по този начин поражда загриженост относно потенциална усилваща се обратна връзка между ипотечното кредитиране и тенденциите в цените на недвижимите имоти“, се посочва в документа. Според анализаторите, въпреки че растежът на кредитите може да подкрепи ценовите тенденции в краткосрочен план, той също е тясно свързан с по-високите рискове за намаляване на цените на жилищата в средносрочен план.
 
В България цените на жилищата нараснаха умерено през последните две години, като се повишиха средно с около 3,4% в реално изражение. През първите две тримесечия на 2021 г. техният годишен ръст се ускори до около 7%, което също отразява базовите ефекти от намаляването на цените на жилищата през второто тримесечие на 2020 г., посочват от съвета. Различни показатели сочат, че цените на жилищата са били подценени през последното десетилетие.

Прогнозите на властите за третото тримесечие на 2020 г. показват растеж между 3% и 6%.

В същото време годишният ръст на ипотечните кредити в България се ускори от около 3% в началото на 2017 г. до около 13% през първата половина на 2021 г. Трудно е да се заключи от наличните в момента данни дали силният ръст на ипотечното кредитиране е резултат от процес на наваксване, увеличение на предлагането на жилища или извършени дейности по обновяване, напр. за целите на енергийната ефективност, пише в анализа.

В него се допълва, че според властите делът на новите заеми със съотношение заем/приход, по-висок от 6, се е увеличил леко от средата на 2020 г., докато делът на новите заеми със съотношение заем/приход по-нисък от 3 се е увеличил значително в сравнение с периода преди кризата с COVID-19. Българска народна банка наскоро въведе проучване за стандартите за кредитиране. Това е високо оценено, тъй като има за цел да обогати съществуващото отчитане, така че да обхваща всички аспекти на Препоръката на ЕССР за премахване на пропуските в данните за недвижими имоти.

Нивото на необслужваните кредити в сектора на жилищните имоти в България е 4,6% през юни 2021 г., като рисковете са смекчени от високия коефициент на покритие на тези кредити. По данни на EBA през март 2021 г. 1,63% от общите заеми и 1,1% от заемите на домакинствата все още са били под мораториум. Задлъжнялостта на домакинствата в България е сравнително ниска, като съотношението дълг на домакинствата към БВП е 24% през 2020 г., пише в доклада.

„Според Европейската комисия само 2,6% от населението са били собственици с ипотека през 2016 г., докато 79,7% са били собственици без непогасена ипотека. В резултат на това общият непогасен ипотечен дълг през 2016 г. е 17,6% от БВП. Въпреки това, около 98% от заемите са с променливи лихви, което прави домакинствата уязвими към промени в лихвените проценти“. 

Банките, опериращи в България, имат относително високо ниво на собствен капитал. Коефициентът на капитал от първи ред на обикновения собствен капитал достигна 24% през декември 2020 г. Следователно високият капацитет за усвояване на банковия сектор намалява рисковете за финансовата стабилност, които биха могли да се натрупат, ако уязвимостите, свързани с пазара на жилищни имоти, продължат да се развиват.