Европейската комисия ще подкрепи България в преговорите с доставчици на природен газ, обяви генералният директор на дирекция „Енергетика“ в комисията Дите Юл Йоргенсен. Това стана по време на видеоконферентен разговор със служебния вицепремиер по икономическите политики Христо Алексиев и министъра на енергетиката Росен Христов, съобщиха от правителствената пресслужба.

В отговор на поставените въпроси от заместник министър-председателя, представителите на Брюксел изразиха съгласие за необходимостта от продължаване на засиленото регионално сътрудничество в контекста на регионалната работна група за Югоизточна Европа в рамките на Енергийната платформа на ЕС. Целта е осигуряване диверсификация на доставките на енергоносители посредством тръбопроводи и терминали за втечнен природен газ. Това се отнася и до терминалите за втечнен природен газ, преминаващи през Гърция и Турция, посочват от правителството.

Двете страни се договориха да предприемат съвместни действия с международни партньори за подпомагане диверсификацията на доставките за България, уточняват още от МС.

Христо Алексиев е запознал европейските си колеги, че на срещата между представители на правителството и работодателските организации, синдикатите и Националното сдружение на общините са посочени нива от около 130 евро на мегават/час като пределно поносима цена за бизнеса и домакинствата, за да не се допусне неконкурентоспособност на индустрията, потребяваща природен газ спрямо тази, която е само на електрическа енергия, се казва също в прессъобщението.

Страните обмениха мнения и по отношение изпълнението на съществуващия договор на България с „Газпром Експорт“, в контекста на наложения от ЕС санкционен режим, посочват от МС.

"Представителите на ЕК бяха запознати с подхода на служебното правителство за осигуряване на доставки на природен газ в краткосрочен и дългосрочен план. Дългосрочният план предвижда обявяване на международен търг за дългосрочни доставки на втечнен природен газ. Предвижда се служебното правителство да стартира процедурата, като решението за сключването на такъв договор ще бъде взето от редовен кабинет.

България потвърди и интереса си да участва в механизми за съвместно закупуване на енергоносители, които могат да бъдат създадени в рамките на Енергийната платформа на ЕС", информират още от правителствената пресслужба.

Оттам добавят, че в рамките на видеоконферентния разговор вицепремиерът ясно е заявил, че българското правителство не възнамерява да води разговори за нов краткосрочен, средносрочен или дългосрочен договор с „Газпром Експорт“, а единствено разговори за получаване на количества по съществуващия договор. „Считаме, че такова действие не бива да се предприема от служебно правителство. Само редовен кабинет и парламент могат да вземат решение за поемане на такъв нов, бъдещ ангажимент“, е казал той.

Христо Алексиев е информирал представителите на ЕК и за вече предприетите действия от страна на Кризисния щаб към кабинета за преодоляване на потенциална енергийна криза – завършване на интерконекторната връзка между България и Гърция и нейното въвеждане в експлоатация до 1 октомври 2022 г., стабилизиране финансовото състояние и осигуряване на ликвидност на „Булгаргаз“ и търсене на икономически, а не компенсаторни механизми за постигане на добра цена на природния газ за бизнеса и домакинствата.