В народопсихологията на българина е залегнал навика да се сравнява. Без значение дали е в една категория с останалите, той все нещо мери – кой колко дава, колко взима, излиза ли сметката? Понякога прави това със съседа, с колегите, с шефа, с чужденците.

Провокиран от последното, TrafficNews реши да сравни цените, които българите плащат за храна (в т.ч. основни хранителни продукти), с тези, за които чужденци отделят, за да се хранят. Взехме периода от лятото на 2019г. до края на 2022г., малко преди да навлезе COVID кризата до удара на инфлацията. В сметката обаче не влизат разликата в доходите, която със сигурност за някои от страните е осезаема.

За цитирания период "купуваме" основни суровини, които се включват в менюто на домакинствата – месо, зеленчуци, млечни изделия (мляко, яйца и сирена), хлебни изделия и олио и мазнини. Всички компоненти са сравнени на база интерактивен инструмент на Евростат, който показва промените в стойността на храните по веригата на доставки в цяла Европа.

Ето какво показва анализът ни:

За периода от юли месец 2019 до декември 2022г. цени на основни продукти са скочили във всички взети за сравнение държави – България, Румъния, Германия, Италия, Естония и Унгария.

За цитирания период виждаме, че леко поскъпване е дошло в началото на световната Covid криза. Това до някъде е обяснимо с манията по запасяване и изчезването на основни хранителни продукти от веригите, както и проблемите с импорта и експорта на стоки.

През март и април на 2021 година пазарът става изключително спокоен. Цените на храните се изравняват в почти всички страни, достигайки го почти нулеви стойности на увеличение. Спокойствието обаче приключва през 2022 година. Още в началото на година, но най-вече през летните месеци, страната ни е един от първенците в съюза по поскъпване на хранителните продукти. През юни стойностите в България и Унгария се събират на графиката, в увеличение до 24%. След това цените в Унгария тръгват рязко нагоре и така тя става страната с най-фрапантно поскъпване – около 49 на 100. В този период Естония е белязала 19% увеличения, Румъния – 15%, Германия – 12%, Италия – 9%.

Към края на 2022г. средният индекс за поскъпване на целия спектър от предлагани хранителни продукти на пазара в Евросъюза е 18 на 100, докато в България той е 27 на 100. Естония ни изпреварва с 3%, а под нас в графиката са Румъния с 23%, Германия с 20% и Италия с 13%.

Как стоят нещата в България?

През декември месец българинът е отделял една значително по-сериозна сума, за да напълни пазарната си количка. Най-сериозно са скочили цените на мляко, сирена и яйца, като за същите продукти сме плащали с 40 на 100 повече. Следва олио и мазнини и месо с по 25,5%, зеленчуци – 21,5% и хляб с 12,5%.

За последната година цените са галопирали единствено при хляба и зеленчуците.  При тестените изделия най-висока цена е измерена през юли (48%), като след това рязко е спаднала през август. Това обаче се дължи на решението на парламента да свали ДДС-то, като мярка за облекчение на потребителите. Движение се забелязва и при зеленчуците, където през април е било замерено най-ударното поскъпване. През август обаче пазарът и там се успокоява.

Какво се случва в Европа?

В Германия, една предпочитана дестинация за много български гастарбайтери, и давана като пример за успешна икономика, виждаме също много сериозно поскъпване на пазарската кошница (20,5%). През декември германците са плащали двойно за олио и мазнини. После пазарската кошница се утежнява най-много от млечните продукти – 34%, хляб – 20%, месо – 19% и зеленчуци – 16%.

В Италия пък, където също мигрират много наши сънародници, поскъпването е далеч по-плавно отколкото в останалите страни.  В края на годината там олиото било  скочило 25,6%. След него италианците плащат повече за млечни продукти – 19%, хлебни изделия – 16%, месо – 11% и зеленчуци – 10%.

В края на 2022г. Румъния и Естония отчитат различни цифри. В северната ни съседка отново най-скъп е станало олиото – 39 на 100. Сетне идва млякото с 31 на 100, хляб – 25 на 100, месо – 22 на 100 и месо – 18 на 100. В балтийската страна пък сериозен подем има в стойността на тестени продукти – 40%. При бях олиото и мазнините (38%). С една трета при тях са поскъпнали млякото (35%) и месо (32%). Зеленчуците са скочили с 19 на 100.

Най-категорично е бил ръстът в цените в Унгария. Страната, която все още не е в Еврозоната, преди години удари исторически спад във валутата си спрямо останалите страни-членки на съюза. Така там хляба е поскъпнал с 82%, млечните продукти с 73%. Месото и олиото са скочили с по 40 на 100, а зеленчуците 38 на 100.

Еврозоната и движението на хранителния пазар:

Проверката ни показва, че страните, риели еврото за своя собствена валута имат сравнително еднакъв индекс на поскъпване – т.е. няма такива, при които се отчита рязка амплитуда спрямо останалите членки на Еврозоната. Именно заради държави, които все още не са приели на са въвели единната валута, ЕС отчита по-високия индекс на поскъпване. Въпреки това обаче скокът в цените за хранителни продукти е сравнително хармоничен с разлика от 2%. Проследете го от следната графика: