България ще бъде на ръба на рецесията догодина с едва 0.1% растеж, става ясно от макроикономическата прогноза на Българската народна банка. Според нея растежът на реалния БВП на страната ще се забави до 2.8% през 2022 г. и до 0.1% през 2023 г., след което ще се покачи до 3.4% през 2024 г.

Инфлация

През първите осем месеца на 2022  г. инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), следваше силно изразена тенденция към ускоряване и възлезе на 15.0% през август 2022  г.

В краткосрочен план от БНБ очакват натискът за повишаване на потребителските цени да остане значителен, което отразява динамиката на цените на храните, електроенергията за стопански потребители и природния газ на международните пазари. Очаква се цените на храните да нараснат с до 23,1% на годишна база. 

Същевременно фактор, който ще ограничава по-нататъшното ускорение на инфлацията, е проявлението на базов ефект от рязкото нарастване на потребителските цени в края на 2021  г. В средносрочен план от БНБ очакват инфлационният натиск да следва тенденция към плавно отслабване, но да остане висок поради наблюдаваното от началото на 2022  г. засилване на двупосочната връзка между цени и номинални възнаграждения от труд в икономиката, която се изразява в бързо пренасяне на инфлацията върху номиналните доходи на домакинствата чрез индексации и последващ вторичен ефект върху инфлацията от прехвърляне на по-високите разходи за труд на фирмите към крайните потребителски цени и от повишаване на потребителското търсене.

Според базисния сценарий на прогнозата годишната инфлация се очаква да възлезе на 14.9% в края на 2022  г. (спрямо 6.6% в края на 2021 г.). Прогнозират се темпът на нарастване на потребителските цени да се забави до 4.1% в края на 2023 г. 

Пазар на труда

Броят на заетите в икономиката се повиши с 1.5% на годишна база през първото шестмесечие на 2022  г. благодарение главно на сектора на услугите. Очаква се растежът на заетостта да започне да се забавя в края на годината и да достигне 1.1% средно за 2022  г., а през 2023  г. да се понижи слабо с 0.1% в съответствие с прогнозираното забавяне на икономическата активност.

Допусканото подобряване на външната среда и повишението на реалния растеж на БВП през 2024  г. се очаква да се отразят върху нарастването на заетостта, но растежът ще бъде ограничен до 0.5% вследствие на неблагоприятните демографски тенденции в страната.

Същевременно коефициентът на безработица се очаква да се понижи плавно от 4.6% през 2022  г. до 4.2% през 2024  г., като за това главно влияние ще оказва продължаващото намаляване на населението в трудоспособна възраст.

"Растежът на реалната производителност на труда се очаква да се забави до 1.7% през 2022  г., а през 2024  г. да се увеличи до 2.9% в съответствие с прогнозираното повишение на БВП и ограниченото нарастване на броя на заетите лица. Повишената икономическа активност в условията на задълбочаващ се недостиг на работна сила и силно нарастване на потребителските цени и инфлационните очаквания намериха отражение в растежа на компенсацията на един нает от 19% на годишна база през първото шестмесечие на 2022  г. Очакваме тези тенденции да се запазят до края на годината и растежът на компенсацията на един нает да възлезе на 19.2% за 2022  г., а през 2023  г. нарастването ù да се забави в номинално изражение до 7.5% и да остане по-ниско от средногодишния темп на нарастване на потребителските цени, което ще се отрази чрез понижение на реалните доходи на домакинствата", пишат от БНБ. 

Кредити и депозити

От централната банка очакват както лихвите по кредитите, така и тези по депозитите в България да се повишат значително спрямо текущите много ниски в исторически план нива, като най-голямо увеличение се очаква през четвъртото тримесечие на 2022 и през първата половина на 2023. От втората половина на 2023 до края на прогнозния хоризонт прогнозираме лихвените проценти по депозитите и кредитите да се стабилизират на достигнатите по-високи равнища в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната.

Икономическо развитие

Фактор за подкрепа на икономическата активност през 2023 г. е очакваното усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.

За по-ниския растеж на икономическата активност през 2022 г. ще допринасят намаляването на нетния износ и забавянето на растежа на частното потребление заради инфлацията. Тази динамика ще бъде само частично компенсирана от очаквания по-силен растеж на правителственото потребление, както и от същественото натрупване на запаси в икономиката пак заради инфлацията и несигурността в глобалните вериги за доставки.

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 30 септември и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 9 септември. Продължаването и ескалацията на войната в Украйна създава по-голяма от обичайната несигурност в прогнозираните стойности на покозателите, чиято динамика е силно повлияна от заложените в прогнозата технически допускания, посочват от централната банка.

В базисния сценарий на прогнозата не са включени негативни ефекти върху българската икономика, които биха възникнали в резултат на евентуален недостиг на природен газ в страната. В прогнозата не се отчита потенциалното влияние на политическата несигурност в България върху икономическата активност и инфлацията.

БНБ очаква външното търсене на български стоки и услуги да отчете растеж с 2.9% през 2022 г., последван от спад от 0.1% през 2023 г. и възстановяване на растежа до 4.1% през 2024 г.

Цените на суровините на международните пазари продължават да се характеризират с високи колебания, като включените в допусканията цени на фючърсни договори дават знаци, че при повечето суровини те ще останат трайно над нивата си от 2021 г., смятат експертите на централната банка.