Инфлацията в България през изминалата 2024 г. се забавя до 2.2%, което приближава страната ни до изпълнение на критериите от Маастрихт за членство в еврозоната. Това се казва в редовния Годишен доклад: „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания" на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките. 

 

Докладът разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2024 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2027 г. Според него отчетливо стимулиращо въздействие върху инфлацията продължава да има увеличението на административните цени, както и умереното нарастване на цените на транспорта. Инфлацията се повлиява чувствително и от продължаващото значително нарастване на работната заплата, което, при слабо увеличение на производителността на труда, води до ускорен растеж на реалната работна заплата. Това оказва потискащо въздействие върху съвкупното предлагане, като генерира инфлационни импулси от страна на производствените разходи, смятат икономистите на БАН.

През 2024 г. пазарът на труда остава относително спокоен и се характеризира с нарастващ коефициент на икономическа активност, достигащ 74%. Въпреки това в България той продължава да бъде белязан от отчетливи регионални диспропорции, свързани както с обема и структурата на работната сила, така и с равнищата на заетост и безработица. Друг проблем е ограничената готовност на българския трудов пазар за дигитална трансформация, което произтича от ниския дял на дигитално подготвени хора и слабото навлизане на технологии в предприятията.

С бюджетен дефицит на начислена основа от 3% от БВП и консолидиран държавен дълг от 24.1% от БВП за 2024 г. - при референтни стойности съответно 3% и 60% от БВП, България изпълнява Маастрихтските критерии за дефицита и дълга на ЕС. След присъединяване към еврозоната важна промяна в държавния бюджет ще бъде вноската на страната в капитала на Европейския механизъм за стабилност, която се очаква да възлезе на 1.1 млрд. лв. и да бъде дължима на равни годишни вноски през първите 5 години от присъединяването към еврозоната.

Нов момент във фискалната рамка за периода 2026-2029 г. ще бъде увеличаването на разходите за отбрана с дерогация за тяхното отчитане по Пакта за стабилност и растеж. При незначителни усвоени средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и неполучаване на втори и трети транш по НПВУ, налице е риск от нарастване на консолидирания държавен дълг и увеличаване на зависимостта от финансиране от международните капиталови пазари, смятат икономистите на БАН.

Относително забавеното икономическо развитие на водещите търговски партньори и процесите на дезинфлация в световната икономика оказват пряко влияние върху външнотърговския обмен на България през 2024 г. и очертават перспективите през 2025 г. Износът на готови индустриални компоненти и подсистеми подчертава силната зависимост от състоянието на германската икономика, към която е насочен над 22% от общия износ на машини, оборудване и превозни средства от България през 2024 г. Българският износ на стоки към САЩ се движи между 2 и 2.5% от общия износ в периода 2018-2024 г. и далеч изпреварва вноса на американски стоки, който е приблизително 1% от общия внос на стоки в страната. При допускане, че се запази 20% адвалорно мито върху вноса от ЕС към САЩ, последващият пряк ефект от по-ниското търсене на европейски стоки поради тяхното оскъпяване и поемането на загубите от българските производители може да се оцени на 0.2% от БВП или около 420 млн. лв.

Най-вероятната средносрочна последица от настъпателния търговски протекционизъм на САЩ и създалата се глобална несигурност е глобална стагфлация, която ще окаже стагниращ ефект върху българския износ както по линия на силната ориентация и интеграция към еврозоната, така и пряко във външнотърговските отношения със САЩ.

 

През 2024 г. банковият сектор продължава да функционира в неустойчива среда, обусловена от прекъсване и пренасочване на някои от логистичните вериги в резултат от наложените санкции срещу Русия във връзка с военния конфликт в Украйна. На фона на нарастващата несигурност българските банки продължават да са устойчиви, рентабилни, запазващи високи нива на ликвидните и капиталовите си буфери при интензивните темпове на кредитиране, отслабващи темпове както на приходите, така и на разходите за основна дейност на банките, рязко увеличение на разходите за обезценка и умерено нарастване на начислените провизии.

През 2024 г. печалбата на банковия сектор достига рекордната стойност от 3.7 млрд. лв. - с 8% над постигнатата през 2023 г. Съпоставката с лихвените равнища в еврозоната показва, че почти всички страни от ЦИЕ, които са приели еврото - Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия и Гърция, имат по-високи лихвени проценти за корпоративни клиенти, отколкото България. Средният лихвен процент по жилищните кредити в България е по-нисък, отколкото във всички държави членки на еврозоната, с изключение на Малта, което формира очаквания за възможно увеличение след датата на приемане на еврото.

Краткосрочната прогноза на ИИИ при БАН е БВП да нараства с темпове около 2.5-3.5% годишно, движен основно от европейските инвестиции и вътрешното потребление, при условие, че глобалната и европейската икономическа среда не се влошат рязко. Вътрешното потребление се очаква да остане сравнително стабилно, подкрепено от устойчиво ниска безработица и прираст на доходите, който е вероятно да се забави спрямо предходни години. Намаляващата инфлация също би могла да подкрепи покупателната способност. Въпреки сериозните предизвикателства на търговските войни в световен мащаб, очаква се известно възстановяване на износа, следствие на динамичното развитие на сектора на услугите, осъществяването на програмата за превъоръжаване и предимствата, които България реализира в износа на военна промишленост, както и следствие на ефектите от присъединяването към еврозоната. Постигането на политическа стабилност, ефективното и бързото усвояване на средствата по НПВУ и кохезионните програми, ускоряването на структурните реформи и активната политика на пазара на труда и преодоляването на демографските проблеми, са от ключово значение за успешното интегриране на българската икономика в еврозоната.

Отправените препоръки към икономическата политика в страната са насочени към успешно интегриране на българската икономика в еврозоната, активизиране на инвестиционната активност, активиране на неактивното трудоспособно население, провеждане на фискална консолидация и развиване на потенциала на външнотърговските отношения, и запазване на стабилността на финансовия сектор.

В темата на фокус се анализират и оценяват предизвикателствата пред българския електроенергиен сектор от политиката и инициативите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Прави се анализ на спецификите на потреблението на електроенергия в България, които показват, че българската икономика е енергоемка - с ниво на енергийна интензивност над средното за ЕС, което е следствие от 3 основни фактора. Първият е свързан със структурата на индустрията, в която доминират преработвателната и добивната промишленост, следва потреблението на електрическа енергия на човек от населението, което значително изостава от средното в ЕС и като трета причина - загубите от пренос и дистрибуция на електрическа енергия, които са значителни, въпреки че намаляват и се доближават до средните в ЕС.

В заключение икономистите на БАН смятат, че тъй като моделът на пазар на електроенергия в ЕС не изпълни очакванията за повишаване на благосъстоянието на хората и конкурентоспособността на промишлеността, искането на България да запази ТЕЦ до 2038 г. и да се ускори построяването на двата нови ядрени блока на АЕЦ Козлодуй е основателно.

Пълният текст на Годишния доклад на ИИИ при БАН за 2025 г. можете да намерите тук.