България запазва второто си място в Европейския съюз сред държавите с най-нисък дълг, според последните официални данни от Евростат от юли 2023 г. Към края на първото тримесечие на 2023 г. съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП възлиза на 22,5%, като само Естония има по-нисък дълг. Всички други 25 държави членки имат по-високи нива на дълг, при средно за ЕС 83,7%.

През последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на нивата на съотношението на държавния дълг в България към БВП, като тя се запазва дори след изолираното увеличение през 2020 г. вследствие на пандемията от COVID-19. През 2017 г. нивото на дълг на България е 25,1% от БВП, през 2018 г. – 22,1%, през 2019 г. – 20,0%, през 2020 г. – 24,5%, през 2021 г. – 23,9%, през 2022 г. – 22,9%, а към края на 2023 г. се очаква да бъде около 22,0%.

С приетия от Народното събрание Закон за държавния бюджет за 2023 г. на 28 юли се предвижда максимално ниво на новия държавен дълг в размер на 7,5 млрд. лв. От тях приблизително 3 млрд. лв. са необходими за рефинансиране на дълг в обращение, което служебното правителство вече изпълни през януари, в това число за падежа на 7-годишни еврооблигации, емитирани през март 2016 г. и за падежа на 10,5-годишни вътрешни държавни ценни книжа, емитирани през януари 2013 г. Останалите около 4,5 млрд. лв. са предвидени за финансиране на касовия дефицит от 2,5% от БВП, заложен и гласуван в бюджета.

Освен трайната тенденция за намаляване на относителните нива на дълга, България се изкачва нагоре в класацията на ЕС сред държавите с най-нисък дълг. До 2017 г. България е на трето място в ЕС, но през 2018 г. измества Люксембург и нашата държава вече заема второто място.

Ниските нива на дълг, както и ниските разходи по обслужване на държавния дълг в България, са забелязани, освен от Европейската комисия, и от световните медии. На 12 октомври България е класирана на първо място в ЕС от списание „Икономист“ за най-ниски разходи по обслужване на дълга, дори по-ниски от тези на Естония, съобщава БТА.