Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) започна извънредни проверки преди празниците Великден и Гергьовден. Инспекторите ще следят за качеството на традиционно предлаганите храни по това време - козунаци, яйца и агнешко месо. За пръв път тази година потребителите ще могат сами да различат дали агнешкото в магазина е българско или вносно.

Върху агнешкото ще се поставят печати с различни цветове. Синият ще гарантира, че месото е българско, а червената маркировка означава вносно. Печатите ще се поставят по такъв начин, че дори при разрязване на тялото на животното на четвъртини всяко парче ще има маркировка. Проверки ще има и на пазарите за живи животни, за да се следи дали агнетата с идентифицирани и дали имат ветеринарно свидетелство. В проверките ще се включи и икономическа полиция. 

Какво месо ще ядем тази година и на каква цена - TrafficNews.bg потърси за коментар Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

- Г-н Караколев, какво месо ще ядем тази година за Великден и Гергьовден и на каква цена?

- Както всяка година, апелираме потребителите да се насочат към българското. За целта настояхме те да бъдат по-добре информирани. Това ще става по два начина. Табела на витрината ясно ще указва страната на произход, на отглеждане и на клане на животното. От тази година започват да действат и двуцветните печати.

Синият цвят е за месо, отгледано и заклано в България, а червеният – за вносно месо, от Европейския съюз или други страни. Оказва се, че тази година ще ядем и македонско агнешко. Така че апелът ми към хората е да се заинтересуват какво месо точно ще консумират и наистина да предпочетат българското. Що се касае за цената, няма разлика спрямо предходни години. Ако искат да закупят от фермата, там ще е около 6 лева килограмът живо тегло, в магазинната мрежа цената ще варира от 13 до 15 лева.

- Освен новите опаковки, какво друго трябва да гледат хората, когато купуват месо?

- Това с цвета на печата и табелата на витрината е основното. Да видят, че страната на произход е България. Другото важно е да обърнат внимание на цвета на месото. Много тъмно, наситено червено, преминаващо към кафяво, говори, че месото не е от младо животно.

- Смятате ли, че новите правила ще решат проблема от предишни години вносно агнешко да бъде продавано като българско?

- Не знам дали ще го решат изцяло, но е крачка в посока за една по-добра информираност на потребителите, което е много важно. В крайна сметка голяма част от хората предпочитат да си купуват българско агнешко, а новите опаковки ще допринесат това да се случи.

- Очаква ли се отново голям внос от Румъния преди Великден?

- Дали ще е голям, зависи от това как купуват хората и как вървят продажбите. От вчера тръгнаха проверките на Агенцията по безопасност на храните в магазинната мрежа. Това, за което ние ще настояваме в следващите две седмици, е да се засилят и проверките в самите кланици и търговци вносители.

Защото магазинната мрежа се явява като, образно казано, един неинформиран клиент. Който казва: Аз щом имам документи за тази партида, ги приемам за истина. Няма как те да тръгнат да разследват дали документите отговарят на истината. Но тук е мястото вече и на Агенцията по храните, която трябва да хване евентуално невярно поднасяне на информация от страна на търговци, посредници и т.н.

- Достатъчно ли са българските агнета, за да покрият нуждите на пазара?

- Абсолютно достатъчни са. Дори има лек експорт за Гърция, Хърватска и Италия. Разбира се, като се имат предвид обемите, с които сме изнасяли преди години, това сега е капка в морето.

- Кои са най-сериозните проблеми пред бранша?

- Ако говорим за конкретния момент – началото на кампанията за изкупуване на мляко, това е ниската цена. От няколко години цената пада между 10 и 30 процента на годишна база, което е доста сериозен удар по бюджета на всички стопанства. Тази година цената се очертава около 1-1.10 лв. на литър. Лошото е, че това не се отразява на крайния продукт.

Тоест, с намаляването цената на суровината би следвало да се намали и цената на крайния продукт, а там се наблюдава увеличаване, което за нас като бранш е необяснимо. Направихме няколко срещи с ръководството на Министерството на земеделието. Предстои и още една среща, на която ще търсим изход от тази ситуация - било през субсидиране по de minimis, било под някакви други форми. Една от възможностите е да започнем сами да преработваме на ишлеме нашата продукция (мляко) и съответно сами да я реализираме в търговската мрежа.  

С работната ръка също има дефицит. Но там пък казусите са два. Подсигурява се работна ръка, която евентуално няма да е от България, имаме спогодби с Молдова и Виетнам, но заплащането е ниско. Няма работна ръка, защото няма и добро заплащане. Но когато това се разисква с бранша, те казват:  Искаме да даваме високи заплати, но не можем, защото нямаме достатъчно доходи за тях.

И се влиза в един омагьосан кръг. Тук е мястото да се фокусираме върху новата обща селскостопанска политика, която би следвало да вкара малко повече модернизация. Но не само на хартия, а реална модернизация в овцефермите и козефермите в страната. След три програмни периода и след милиарди излети пари в селското стопанство, 80% от фермите доят на ръка. Как да бъде привлекателен този сектор за каквато и да е работна ръка? Няма как да стане.