Новите правила за данъчно отчитане скоро ще засегнат целия бизнес в България. Най-общо на този етап търговците трябва да се съобразят с изискванията за фискални устройства (касови апарати), както и със специализираните софтуери за управление на продажби. Промените бяха въведени през 2017 и 2018, като сроковете за внедряване на технологиите, с които всяка продажба /касов бон/ да заминава в срок до 5 минути в НАП, са различни за дружествата - регистрирани по ДДС (31.03.2019), за нерегистрираните по ЗДДС (31.06.2019) и тези, които използват интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (31.12.2019).

Както става ясно до края на годината всички фирми, които упражняват търговска дейност, ще трябва да са преминали към новите условия за отчетност, които имат за цел да пресекат сивия сектор в икономиката, като в частност избягването на облагаемост на приходите със съответните данъчни ставки.

Какво най-общо представлява промяната за отчитане в НАП?

Всички фискални бонове, които се чукат на касов апарат, ще пристигат до 5 минути в НАП, и то с цялата им съдържателна информация – конкретните продадени артикули, единичните им цени, броя продадени за всеки един вид и тотал на стойността на продажбата. Всичко това ще бъде придружено с QR код, който ще може да бъде проверяем от получателя на бона. На практика това означава, че наличността на всеки обект, склад и т.н. ще бъде контролирана от НАП. Това следва и от втората основа промяна в закона, а именно внедряването на легализирани софтуери за регистрация и отчитане на продажби. С други думи програмата, в която сте въвели наличността на обекта ви, и в която маркирате дадена стока като продадена, трябва да бъде свързана с касовия апарат, за да може всяко действие, което оператора извършва, да издава автоматично съответния данъчен документ.

Това касае всички фирмени операции като доставка, продажба, връщане, изплащане и прехвърляне на стока от един склад в друг склад. Така този софтуер на практика ще генерира стокова разписка, приемо-предавателен протокол, фактура за продажба и т.н. и цялата тази информация ще бъде изпращана в НАП. Това на практика означава, че ако вие сте собственик на магазин за битови стоки, и днес осъществявате закупуване на 100 стола, тези данни ще са известни на НАП. През деня продавате 10 стола – тези данни също ще са известни на данъчните и когато служител дойде в обекта ви и провери наличността вие ще трябва да имате 90 стола, другото ще се разглежда като нарушение.

Какво трябва да се направи в практически план? 

Функционалността на фискалните устройства и съответно на софтуерите за управление на продажби ще трябва да позволява гореописаните операции. Това означава на първо място, че бизнесът или трябва да смени касовите си апарати или да даде на фирмата, която ги поддържа, ако е възможно, да ги доработи. На второ място дружествата са длъжни да оперират само и единствено със софтуер за продажби, който е лицензиран от НАП, и който може да бъде обвързан с касовия апарат. Всичко това трябва да се предвиди, така че от посочените срокове, фирмите вече да оперират само през новите устройства и софтуер. 

Санкции

Ако данъчните установят, че търговец не практикува дейността си съгласно гореописаните правила, санкциите са две - финансова и запечатване на търговски обекти в срок до 30 дни. Глобите зависят от вида на нарушението, но в общия случай за всички други нарушения на новите правила, освен за фактическо неиздаване на касов бон, глобите за от 300 до 1000 лева за физически лица и от 3000 до 10 000 за юридически лица и еднолични търговци. Глобите скачат двойно при повторно нарушение. Ако нарушението е само неиздаване на касов бон, глобата за физическо лице е от 100 до 500 лева, за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лева и отново се увеличава х2, ако става дума за повторно нарушение. Интересно е да се отбележи, че човекът /обикновено продавач/, който не издаде касова бележка, подлежи на санкция по реда за физическо лице - с глоба от 100 до 500 лева, а купувачът, който не пази бона си до излизане от търговския обект, подлежи на санкция от 5 лева.

Де юре и дефакто

В закона се предвижда забраняването на т.н. "служебен бон" още познат като междинна бележка, която до момента се използва от много заведения. Идеята е, че при всяка нова поръчка клиентът получава такъв служебен бон със сметката до тук, ала това не представлява официален документ, а само оперативна бележка. Когато решите да плащате сметката си, от заведението са длъжни да ви издадат фискален бон, ала неиздаването е един от най-често използваните методи за скриване на част от оборота. Освен това именно в дискотеки, ресторанти и друг тип заведения софтуерите за управление на продажби, съчетани с невъзможността от издаване на служебен бон, ще доведе до пресичане на практиката оборотите да се пазят на сървъри, ситуирани на хиляди километри извън България - Северна Америка, Китай, Русия и основно островни държави. 

Премахването на сторно бележките, с които до момента се променяше касовата наличност, също допълва новите мерки за пълна отчетност. До момента сторнирането не се засичаше от НАП, а сега ще трябва да се извършва чрез конкретна операция за изваждане на парите, която ще минава през касовия апарат с документ, който също ще се изпраща автоматично към НАП по дигитален път. 

Целта на заложените промени е не просто цялата дейност на една фирма и в крайна сметка пълният стокооборот да бъдат прозрачни, но и всяка част от тях да подлежи на данъчен контрол. Според счетоводители тези промени ще доведат до тотална дигитализация на счетоводството. 

Очаквания за бизнеса и държавата

Разходи - това е равносметката за бизнеса. Дори тези, които към този момент, са отчитали коректно оборотите си и не са укривали данъци, сега ще трябва да закупят нови касови апарати или да "ъпгрейднат" старите. Според експерти устройствата струват между 150 и 400 лева, а "преправянето" в рамките на 100 лева. За софтуерите за управление на продажби обаче мизите са далеч по-сериозни, тъй като за момента според запознати само една компания е получила лиценз за новия продукт. 

Най-голям процент засегнати, както и най-сериозна финансова ревизия на домоментната печалба, се очаква да бъде отбелязана в бизнеса със заведения, тържища, складови предприятия, производители на хранителни стоки и стоки за потреблението, по-малките магазини на прекупвачи, таксиметровия бранш, по-малки обекти за услуги от типа на фризьорски салони /оставали до момента често в сивия сектор/, както и онлайн търговците, за които всички описани правила важат в пълна сила. 

По-големите магазини и крупните търговци и производители отдавна са внедрили в работата си интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, която в своята същност свежда възможностите за данъчно окриване на база "еквилибристики" с касови бонове и отчетност до доста по-незначителни. Тук е моментът да отбележим, че тези обекти издават т.н. "системен бон" и той има тежестта на фискален - официален документ, който не бива да се бърка със "служебния бон", за чиято "смърт" стана дума малко по-нагоре. 

От друга страна, от НАП очакват в държавната хазна да започнат да влизат допълнителни над 150 милиона лева годишно. Интересно от друга страна е как данъчните са успели да намерят решение за поддържане на новата база данни, която ще получават ежеминутно от всички фирми в България.