Миризма на кебапчета, бири в пластмасови чаши, бързооборотни филии с лютеница - подобна атмосфера се превърна в ежедневие по повод т.н. кулинарни фестивали в Пловдив. Дори по своята същност някои от тези събития да се представят като музикални или с друга културна цел, доминиращото в тях е яденето и пиенето. 

Огромна част от тези фестивали са финансирани в рамките на Европейската столица на културата 2019 или пък по линия на Културния календар към Община Пловдив. Културата наистина има много общо с хранителните навици, както пише Марк Курлански „Храната е централна дейност на цивилизацията и една от най-важните търговски марки на една култура.“. Запазила ли се е тази идея обаче в десетките фестивали в Пловдив, като „Пловдив мези“, Mood for food, Street Food & Art Festival, но и такива като Shake that Хълм, Народен събор Пловдив, Празници на Стария град и много други. Много от тези продължаващи по 2-3 дни събития съвпадат като дати и обхващат локации като тепетата, центъра на Пловдив, Лаута и т.н.

Преди няколко години Пловдив не познаваше подобни кулинарни събития. Част от ресторантьорите тогава решиха да популяризират дейността си, а и пъстротата на кухнята им, като покажат част от менютата си в малки количества на символични цени и дори безплатно. После обаче идеята се изроди коренно. Днес ставаме свидетели на различен подход – скъпи скари и бургери в няколкодневни джамбурета.

Как се отразяват на ресторантите множеството фестивали в града под тепетата, правилна култура на хранене ли формират те, запази ли се автентичната идея за диверсификация на качествените менюта или доминира културата на селския събор. На тези въпроси потърсихме отговор от част от пловдивските ресторантьори.

Оказва се, че ресторантьорите дори обмислят да излязат с обща декларация за отпадането на тези, подбиващи пазара и хранителната култура, фестивали в Пловдив. Единици са тези,които не виждат никакъв проблем в подобни изяви. 

Вижте коментарите по темата:

Невена Барбова, Гастрономъ: Тези фестивали са търгащина и подмениха първоначалната идея за популяризация на обекти. Резултатът е изключително ниски обороти, малко туристи и липса на интересни събития по време на Пловдив 2019

Когато се провеждаше формата на „Капана фест“ беше добре за всички ресторантьори. В момента обаче тези палатки, които разпъват по главната и този „кебапче фест“ на Лаута, не се отразяват добре. Има два типа хора – едните са наши клиенти, които отиват там и съжаляват. В един от 3-4-те дни, в които продължават тези мероприятие, те са отишли там – не са отишли, в което и да е заведение в града. Другите хора са тези, които не излизат от квартала и го правят за такива събития. Те са коренно различна аудитория, която така или иначе не ходи по ресторанти. В общи линии обаче подобни събития не могат да се опишат като нещо различно от „калабалък“. Факт е именно това, че подобни събития набират хора, а това на нас ни се отразява зле. Не знам за каква европейска столица на културата говорят, но миналата година имаше много повече събития и интересни неща, които се случваха в Пловдив. Имаше много повече хора и много повече туристи. Разликата е осезаема. Специално нашето заведение не работеше юли и август, ала колеги масово се оплакват, че именно през тези месеци буквално са издъхнали - изключително ниски обороти, страшно слабо. Една част от нашенци са по морето, в Гърция и на други места, но причините са и други – като не се случва нищо, като няма интересни събития – не се стимулира изкарването на хората навън. Консумацията пада драстично. Има и други особености, които трябва да се посочат по отношение на разликата в аудиторията. Миналата година на Hills of rock групите обединяваха фенове на 40-50 годишна възраст – установили се в живота с финансови възможности. Цели групи от меломани посещаваха заведенията. През настоящия фест бандите бяха младежки, такава беше и аудиторията, която отново доведе до празни заведения. Голяма част от младежите нямат покупателната способност, но и култура да се хранят в ресторант, което води до седенето им по земята, по стълби и бордюри с бири. Нонстопите преуспяват от тази дейност, но целият друг бизнес е засегнат. Въпросът тук къде е Общината, която категорично забрани консумацията на алкохолни напитки на обществени места. Идеята беше бордюр и пейка партитата да приключат, а ние продължаваме да наблюдаваме как магазините до Джумаята например продават литри алкохол, който бива изконсумиран в парка и близката околия. Не казвам, че тези хора са наши клиенти. Повечето от тях или не могат да си позволят да седнат в ресторант, или манталитетът не им е такъв, но те гонят нашите клиенти – чужденците са изумени как допускаме такъв тип градска култура. Като цяло провалът е твърде голям в много аспекти. Аз съм твърдо против тези сбирки било то на Младежкия хълм, на Лаута. Освен това, чувам че на тези хора им се взимат безумни наеми от сорта на между 9 и 15 хиляди лева за палатка за период от 3 фестивални дни, което е чудо на чудесата. Идеята от мострените шатри на ресторанти за популяризиране на обекти беше вид реклама. В момента обаче е куцо, кьораво и сакато – мажат се филии с лютеници, родопска закуска и т.н. Тотално тези прояви избягаха от първоначалната си идея. По отношение на останалите мероприятия, които се водят концертни – ако искаш да отидеш следва да искаш да оцениш труда на твореца, да си платиш таксата, но не е особено уместно да гризаш кебапчета насреща. Това е особено актуално по отношение на Лаута например, да не говорим че там миксът от артисти е потресаващ – от Радо Шишарката до БТР, Сигнал, Криско. Няма никакъв подбор, насоченост – нито хранителен, нито музикален, нито културен. Не бих казала, че подобен тип мероприятия могат да дадат добавена стойност на икономиката ни по какъвто и да е начин. Аз не бих участвала в подобни прояви. Преди шатрите се отваряха от главния готвач – с униформа, ръкавици, стил, хигиена. Сега младежи мажат с филии, правят бургери. Това се превърна в търгащина и обезценява отвсякъде дейността.

Иво Проданов, Мемори и Хемингуей: Не виждам какъв е проблемът, клиентите на ресторантите и на фестивалите са съвършено различни.

Според мен трябва да има такива фестивали. Вярно, нека да не бъдат всяка седмица, но веднъж-два пъти в годината няма нищо лошо. Например в Германия се правят мащабни събития от този ранг като Октоберфест и други подобни събития. По тази логика всички ресторанти там трябва да фалират, ако това е такъв проблем. Не виждам с какво пречат на колегите? Почти всичко е изнесено на Централната градска улица, а същевременно поне по моите наблюдения всички ресторанти в центъра са пълни. Непрекъснато ставам свидетел на полемики по този въпрос и разбира се на крайни мненията, че трябва тези фестивали да се махнат. И какво като се махнат? Ще отидат посетителите им в другите зони на града – в Тракия, Кючук Париж или Каршияка, за да търсят ресторанти? Ако един човек иска да отиде в ресторант, никога няма да седне да яде кепабчета на улицата. Аудиториите са съвсем различни и не считам, че някой е ощетен. Участвам в такива, участвах и сега в Стария град. Сега на „Mood for food” не участвах, впрочем там наемът е безбожен, а и предвид че го правят софиянци, това много дразни нашенските ресторантьори. Но не виждам какво толкова много може да им пречи, пак повтарям, че това са съвършено различни клиенти. 

Николай Боруков, Сол и пипер и  Верди: Това, в което се превърна идеята за „панаир на храната“ е кръчмарство и печалбарство. Хубаво е да се правят тези фестивали, но нека да бъдат с пловдивски ресторанти с пловдивски хора.

Фестивалите от този тип се отразяват зле, защото привличат хората и ресторантите остават празни. Това е логично. Културата на хранене на хората е различна, но един или по друг начин тези събития оказват влияние на бизнеса, и то на всички видове – кварталния, кръчмарския и бутиковите ресторанти. Добре е да има такива фестивали, но те трябва да бъдат ситуирани извън града. Няма как да плащаш осигуровки, данъци и т.н., а някой да се появи за няколко дни, като част от тях дори да на граждански договори или без нищо и да привлекат оборота на местния бизнес, който влива много повече пари в икономиката. Това, в което се превърна идеята за „панаир на храната“ е кръчмарство и печалбарство. Хубаво е да се правят тези фестивали, но нека да бъдат с пловдивски ресторанти с пловдивски хора. За да има какво Пловдив да мези, нали така?

Юлиян Алексиев, Ноте ди Вино: Това са паразитни фестивалчета – печатници на пари. Те са абсолютен компромис с качеството и със здравето на клиентите.

По подобие на почти всички други колеги, аз съм от хората със сериозно негативно отношение към всичките фестивали. Тези хора идват от някъде другаде в града. Повечето от тях не плащат никакви такси и данъци, които браншът заплаща – тротоарно право, осигуровки и т.н. и т.н. Има хора с еднодневни граждански договори. Всички тези хора се явяват една нелоялна конкуренция, а броят им ескалира през последните години, като в момента се провеждат буквално през седмица по два. Само за последните два месеца имаше дублиране – в Лаута, на Младежкия хълм, на Главната. Специално някои от заведенията, особено в центъра на града, са доста засегнати и има оплаквания на много колеги. Нашият обект е ситуиран по в периферията на града. Фестивалите дърпат много от клиентите. Не сме против да се правят подобни мероприятия, но те трябва да бъдат изнесени извън града. Друг сериозен проблем е, че производството на храна по тези фестивали не отговаря на елементарни санитарно-хигиенни условия. Никой от РЗИ и БАБХ не ходят на проверки по тези временни обекти. Прави се някакъв компромис под някаква шапка за тези фестивали и там всичко е един голям компромис. Всичко се прави в полеви условия. На мен лично са ми предлагали да участвали в редица от тези фестивали, но като професионалист, който от 20 години с това си вади хляба, няма как да изтипосам двама човека с някаква булевардна мивка без тоалетна и течаща вода – да готвят. Това за мен е абсолютен компромис с качеството и със здравето на клиентите. Това го правят хора единствено и само за едната печалба. Ние сме хора, които от години градим реноме и имидж в града.

По-жалкото е част от тези фестивали минават под шапката на Европейска столица на културата. Сиреч, ние като данъкоплатци си плащаме всичко и веднага цитирам цифри – само местният данък на ресторант Ноте ди Вино е над 4200 лева годишно. А тези фестивали се провеждат с дотация от Община Пловдив. Тук има единствено частен интерес на едни хора, които генерират много добри приходи от организацията на тези мероприятия. Като погледнете участниците на тези кулинарни фестивали, аз ви гарантирам, че на част от тях няма нито един представител на пловдивските ресторанти. Това са хора, които са специализирали да си вадят хляба, като ходят по събори. Но град Пловдив, който тази година уж е някаква Европейска столица, която титла никой не усеща, да се превръща в събор със скари и кебапчета на Главната улица, не ми се струва приемливо. Нека се провеждат 1-2 фестивала годишно, но нека бъдат смислени, а не просто печатници за пари и обслужващи частния интерес. Нека правим културни мероприятия, никой не е против Hills of rock и т.н. Това са страхотни мероприятия за града и там също има изнесена храна, но тези фестивали Mood for food, Пловдив мези, Shake that хълм, Биренфест и други подобни – това са едни паразитни фестивалчета, които източват джоба на местната икономика. Времената са много тежки, браншът е в много голяма криза. Сезонът беше много слаб, има спад от 20%-30% за целия сезон в общ план, както на морето, така и по големите градове. Истината е, че ресторантьорите никога не са били толкова обединени, като хотелиерите, които както видяхте още първия ден след фалита на „Томас Кук“ настояха за финансови обезпечения.

Бойко Качулев, Торро Гранде: Ако се правят подобни събития, трябва да се правят от нас ресторантьорите.

Всички са негативно настроение. Без никакви санитарни изисквания, без никакви касови апарати, тези хора си правят какво си искат и Общината ги толерира. Разбира се, че има спад на посещаемостта по време на такива събития, нормално е да има отлив. Не е кой знае колко голям, но със сигурност наблюдаваме подобна тенденция. В момента чрез такъв тип събития се връщаме 20 години назад в стилистиката на шкембеджийниците. Виждаме много елементарно поведение. Всички ние като ресторантьори сме направили огромни инвестиции, за да изградим модерни места с добър персонал и всички необходими атрибути. Ако се правят подобни събития, трябва да се оформят от нас – всички ние ресторантьорите да изготвим няколко менюта, които да бъдат на преференциална цена, но да се използва базата на всеки все пак. Без значение нисък или висок клас е ресторанта, нека се заложи дори на традиционната храна. Ако има организиран концерт, нещата са различни. Но да правиш самоцелно фестивал на храната по прашните хълмове и паркове, направо е смешно.

Найден Кехайов, Аморе и Порто греко: Лично на мен не ми пречат, не виждам какво може да се направи

Нормално е в ресторантьорския бранш да падат оборотите от този вид мероприятия. Бизнесът страда от това нещо, има много негативни отзиви. При мен не се усеща толкова много, но има заведения, които са много засегнати. Зависи много от локацията - в „Аморе“ има лек спад, за „Порто греко“ още нямам наблюдения. Лично на мен не ми пречат, аз го приемам като нещо нормално и не виждам какво може да се направи по въпроса. Би било много интересно, ако ние изкараме шатри и презентираме по някакъв по-интересен начин храната си. От друга страна чисто икономически, организацията на едно такова мероприятие е не малко финансови средства. Затова с такива скари-бири се избират много голяма част от разходите. Затова за нас би било добре, но не и за организаторите.