Пагубно. Така определиха ситуацията с една дума чрез различни метафори хотелиери от Пловдив с обекти в града и в най-големите спа и черноморски курорти у нас. 

Туристическият бранш, в който те са неотлъчно, е изправен пред мрачен хоризонт. Според повечето от хотелиерите ни очаква нулева година, други се надяват да се търси вариант за реанимация от юли нататък.  

Подобно на бизнеса със заведения, предвид че в редица от обектите има застъпване, хотелиерите поставят приоритета върху служители си. Всеки е предприел различни стратегии - някои са освободили кадрите и им дават допълнителни финанси на ръка, други все още ги държат с предоговорени възнаграждения. Всички обаче са категорични - не могат да изплащат заплати /че дори и 40%/, наеми, кредити, битови сметки, осигуровки, данъци и всички други регулярни разходи, когато обектите им не функционират. 

Опасенията са смразяващи - масови фалити и хора, които нямат какво да ядат. Мерките, признават бизнесмените, що се касае до здравни са адекватни, но икономическите са... лицемерни и абсолютно неефективни. 

Ето какво казаха собственици и управите на едни от най-големите хотели, както и на бутикови къщи за гости, пред репортер на TrafficNews:

Радослав Бозуков, хотел „Лайпциг“:  Няма желание за реална помощ от страна на държавата към бизнеса. Ако работодателите оцелеят психически, физически и финансово, ще могат да възстановят бизнеса.

Ситуацията е еднаква за всички колеги. Дори преди тоталната забрана от страна на Министерството на туризма, когато не стана много ясно дали сме затворени или не, предвид йезуитския изказ на властта,  повечето хотели бяха затворени още в понеделник миналата седмица. Това, което очевидно държавниците не разбират, е че когато един обект затвори той не просто има нула приходи, но той продължава да има разходи – ток, вода, охрана и т.н. Автоматично преминава на едни огромни минусови баланси.

От тази гледна точка предлаганите мерки за мен са неадекватни поради простия факт, че няма как да плащаме дори 40% от заплати на хората, които стоят. По-обидното е, че в тази ситуация се ползва думата „кандидатства за“. Ние трябва да държим работниците и да кандидатстваме, евентуално да ни бъдат платени останалите 60%. Това означа тепърва някой да ходи на „кастинг“ – кой е красив и кой не толкова, за да му бъде платено. Освен това е тотално неадекватно в тази ситуацията да поставяш неизпълними условия от сорта да това да нямаш задължения към фиска. Това е абсурдно – не можеш да очакваш от нещо, което не работи, да си заплати задълженията на всички нива – осигуровки, кредити, ДДС-та, сметки, заплати. Не вярвам 1% от колегите да могат да си позволят подобно нещо. Всички тези „мерки“ идват да покажат, че няма желание за реална помощ от страна на държавата към бизнеса.

От тук насетне, според мен всички бизнеси трябва да си свалят възможно най-много разходите, да си опазят имуществото, което също ще бъде значителен разход, както и по-възможност да запазим управленческите си структури. Ако сме отговорна нация, трябва да се опитаме да опазим работодателите като такива. Предходната криза тласна много от предприемачите да не желаят дори да си помислят повече да се занимават със собствен бизнес. Колко хора разбират, че кошерът се поддържа от пчеличките-майки, които създават цялостната организация на работа и осигуряват продукцията? Ако те оцелеят психически, физически и финансово, ще могат да възстановят целия кошер. Трябва да опазим тези пчели, за да спасим цялата екосистема.

Кирил Йовнов, Арте спа & Парк Хотел – Велинград, хотел „Велина“ – Велинград: Положението е пагубно за всички и най-вече за нашите служители. Готов съм да си продам колата, но на кого?

Кризисната ситуацията се отразява пагубно поради причината, че ние трябваше много бързо да прекратим дейността си. При хотели с мащабите на нашите, когато си изправен пред подобни мигновени мерки, трябва много бързо да взимаш решения да прекратим дейността си. Ако имаше кой да прогнозира, че всичко това ще приключи до един месец, можеше да вземем конкретни и ясни мерки. Но никой не знае кога ще свърши всичко това.

При нас действията се развиха по следния начин – затворихме хотела, оставихме назначените ни служители за още един месец на работа, тъй като не можем да ги оставим на улицата, както много от бранша направиха. Разбира се, направихме корекции на техните възнаграждения, но ако трябва да бъда честен няма хотелиерски бизнес в България, който може да издържи в такова състояние повече от месец, максимум два. В сметките изключвам кредитите, а дори няма да коментираме така наречената субсидия, която предлага аз да дотирам 40% при нефункциониращ бизнес. Нямаме никаква доходност от никъде, когато обектите не работят. Тази субсидия не е за нашия бранш, въпреки че тя важи само за определени сектори. За съжаление, текстовете поставят други бизнеси, които са силно потърпевши от ситуацията в невъзможност да бъдат подкрепени. Например, при охранителна фирма, която пази училища и детски градини, които са затворени, какви са мерките на държавата - никакви, не е ли същия параграф? Дружество с такава дейност не подлежи на подпомагане с 60% от трудовите възнаграждения. Положението е пагубно. Най-лошото е, че в последствие проблемът ще ескалира. При затваряне на един хотел не свеждаме до две лица – собственик и управител, които нямат доходност, по-притеснително е какво ще се случи с всичките служители. Казвам го в прав текст - никой не знае от къде ще вземат 2 лева, за да си купят аналгин.

Смятаме по два математически модели, като и двата се приближават до една и съща прогноза – в средата на месец април да бъде пикът на заразата с коронавирус у нас. Следва в рамките на месец затихващата вълна и още един месец бизнесът да се съвземе. Това означава, че живи и здрави в началото на лятото вероятно ще можем да дишаме, така да се каже. Категоричен съм обаче в едно – ако няма ясна и конкретна подкрепа от страна на държавата, всичко гореописано няма как да се случи. За да не бъда голословен, за референции – Турция и Гърция, които въведоха безусловен доход за своите граждани като минимална работна заплата, докато са по домовете си. По 100 лева нека дадат нашите власти и на беден и богат, но всеки да знае, че разполага с тези пари и да ги разпредели според необходимостта. Нека замразят лихвите по кредитите, да отсрочат кредитите.

Владимир Кисьов, хотел „Белвю“- Слънчев бряг, „Оазис бийч клуб“ - Лозенец: Истинската опасност е да не се срути целокупно туристическият бранш в България. Да видим как сме си построили „къщичката“ и да се справим с наличните запаси.

Не виждаме никакъв хоризонт, докато не падне цялата карантина в Европа и в света. Знаете, че туристическият бранш е най-засегнат, най-мълниеносно, а в същото време ще се възстанови много бавно. Проблемът, особено при сезонните хотели, е какво да правим с персонала – в по-голямата си част това са хора обучавани от нас, хора, с които сме работили години наред. Затова както и ние, така и държавата, трябва да бъдем по-широко скроени към нашите служители.

Дали ще има сезон или не? Моето лично мнение е, че няма никакъв хоризонт за такъв.  Това е подкрепено от редица мотиви, но нека разиграем елементарната хипотеза, в която юли месец отворим. Идват туристи от Европа – болни или се разболяват, дадат положителна проба в нашия хотел. По всички здравни правила и изисквания, това налага да затворим под карантина целия хотел, минимум за 14 дни. Кой ще храни тези хора, кой ще се грижи за тях? А те дали ще подадат жалба към съответна тяхна институция, да съдят хотелиерите? Неизвестните са много. Не ме притеснява толкова факта, че някои може да фалират, което не е приятно, но големият въпрос и истинската опасност за България е дали браншът целокупно няма да се срути? Правителството трябва да помисли сериозно по въпроса.

Не съм оптимист за летен сезон. Мерките, които предприеха у нас по отношение запазване на здравето на хората, са добри, но мерките за запазване на икономиката са плахи и недостатъчни. Все пак не трябва да чакаме и да гледаме развитите европейски страни, които наливат милиарди.  Те имат възможност. Ние по друг начин сме построили нашата „къщичка“ и трябва да се справим с резервите, с които разполагаме.

Тони Симидчиева, хотел-ресторант „Одеона“: Очаква ни нулева година

Много е важно обществото да си дава сметка какво се случва покрай пандемията с коронавируса. Засегнати са огромен брой от хора. Нашият бранш е многоброен, изключително много хора са ангажирани. Няма светлина в тунела скоро да се възстановим. Летният сезон ще преминем под следата на карантината. Докато хората се пренастроят, а семейните каси отново се напълнят, ще мине голям период от време. Сега се мисли за оцеляване – за храна и сметки, септември ще започне учебната година и приоритет ще бъдат децата. След това е зимният сезон, който по правило не е търговски. Очаква ни нулева година. На пролет по това време, ако няма втора вълна на коронавируса, можем да се надяваме, че нещо може да се случи.

Имам опита от Жан-Виденовата зима – в онази криза три месеца не бях плащала заплати на персонала си, както и кредитите. От тогава знам, че при криза, веднага трябва да се режат всички разходи, защото човек може да отиде в затвора за задлъжняване – съден и от държава, и от служители, и от различни дружества. Не исках този сценарий да се повтори. В момента, в който обявиха извънредното положение, незабавно освободих персонала си и се насочиха към Бюрото по труда. Тези хора са част от семейството ми, с част от тях сме работили над 30 години. Чувам се с тях почти всеки ден. Хората се чувстват много зле психически, защото съзнават, че това няма да приключи скоро.

Резервът на тези хора е бързо изчерпаем, а след това настава глад. Ние винаги сме ги подпомагали финансово във всяко естество и сега сме поели този ангажимент към тях, но ние също имаме ограничен финансов ресурс, който е разчетен. Цялото ми семейство освен мъжа ми работеха в ресторанта към хотела, така че цялото ми семейство е в тази ситуация. Ако започнем работа след карантината, ще бъде в изключително намален състав, което значи, че отново ще има хора без препитание. Ще намерим начин да платим сметките, но единственият проблем, който виси като Дамоклев меч е проблемът на персонала. Когато говорим, че искаме държавата да помогне, тя е за тях и да бъде безусловна. Как ще платим какъвто и да е процент от заплатите им без и ние да работим. Това означава дълбоко непознаване на проблема.

Проблемът обаче е комплексен и държа да отбележа, че преди карантината редица от нас бяха пред фалит. Преди нея ние не можехме да съществуваме нормално, нито да се развиваме. След като предмине карантината голяма част от предприемачите в бранша ще се замислят дали изобщо да отварят, а голяма част от тези, които го направят ще фалират. Ако не бъдат взети навременни мерки за нещо, което отстояваме вече години наред, а именно – промяна на ставката за ДДС на 9% за заведенията, като влязат по Закона за туризма, то ресторантьорският бранш е обречен. И сме категорични, че ще излезем на протест. 

Одобряме мерките, не протестираме срещу тях, най-важното е да се съхрани човешкия живот. В никакъв случай не упреквам правителството в здравните мерки, напротив, но без реформа в сектора, последствията ще бъдат пагубни, а ние няма да оставим нещата така. 

Весела и Ивайло Чепишеви, „Скайлер“ Guest House:  Обмисляхме да предоставим място за карантина, но дори това е невъзможно на този етап

Всичките ни резервации са анулирани. Затворени сме на 100% и то в дългосрочен план. Вече се канселират и резервации на групи от чужбина за следващите месеци. Ние имаме късмет, че имаме един служител - камериерка, така ще можем да се възползваме от мерките на правителството за покриване на 60% от възнаграждението. В момента проверяваме формално как да се случи това и например управителят, който е самоосигуряващо се лице, има ли право на същата помощ? Има редица подобни казуси, но очакваме инструкции. Това е семейният ни бизнес и двамата сме ангажирани само с това. Нямаме доходи от никъде другаде. Ние също трябва да оцелеем и да плащаме сметки, храна и всички останали разходи. На този етап ни е пределно ясно, че трябва да търсим компромисен вариант за наема, където е повече от очевидно, че както ние не можем да го изплатим в пълен обем незабавно, така и наемодателят трябва да получава приходи. Ако нещата продължат в същия порядък, ще опитаме да предоговорим цената и да разсрочим в периода след възобновяване на дейността. Ситуацията наистина е сложна.

Първоначално имахме идея да предоставим сградата за хора под карантина. Множество чужденци са в България и сега и се чудят как да оцеляват, има и такива под карантина, която нямат условията да се изолират. Концепцията беше срещу минимално заплащане от страна на карантинирания, които да покриват само и единствено консумативните разходи – ток и дезинфекция, да ги приемем при нас. Подчертавам, че това е напълно алтруистично и изобщо не е с покриване на големите разходи като наем, камо ли с цел печалба. Проблемите да се осъществи това обаче са много и засягат липсата ни на човешки ресурс, както и необходимостта за осигуряване на храна и постоянна дезинфекция при дефицит вече на препарати за това. Иначе сме се снабдили с маски и и ръкавици като предпазни средства. Истината е, че подобна инициатива е и огромна опасност за нашето здраве. Така или иначе на този етап вече сме напълно затворени, въпреки че при необходимост от страна на много хора, можем отново да помислим в тази насока.

Здравните ни мерки са адекватни. Към този момент хората проявяват разбиране, даже съм впечатлена, предвид че сме недисциплинирана нация, че се справяме с положението. Според мен извънредното положение ще остане такава минимум три месеца. Вярно е, че после трудно ще си стъпим на краката, но въпреки че потреблението ще бъде свито всеки ще бъде жаден за социални контакти, пък дори и да пътува. Това обаче вероятно ще се отложи до 2021, тъй като през 2020 ни очаква да се възстановяваме от претърпените загуби.   

Атанас Гугушев, „Съборна 25“ Guest House:  В България не са затворили само „затворените“. Със сегашните мерки отлагаме неизбежното, просто всичко ще се случва много по-бавно и мъчително - за всички.

В момента бизнес няма! Това, което има, са трохи от инерцията, които ще са изкълвани до края на март. Липсва управленчески капацитет по най-високите етажи. Мерки, сведени до 60% от брутното възнаграждение на фирми, които са затворили, с една купчина странични условия, на които повечето от тях не отговарят, е тотална подигравка. А и в България не са затворили само „затворените“, всички са в парализа. Какъв бизнес има за една фирма за доставка на консумативи и поддръжка на басейни, при нито един работещ плувен комплекс или хотел в страната? И какво като тя не е затворена с указ. И това важи за всички бизнеси в страната.

В момента предвиждам 95% съкращения. Нека Горанов да поеме отговорността си по закон, няма нужда да ни съветва да стоим, да не работим и да имаме социално самосъзнание към тези, на които няма как и от къде да спечелим пари, за да им платим заплатите. Пък на важните за мен хора, аз ще преценя, колко да им доплащам на ръка, за да мога като отговорен работодател да застана зад служителите си и да не ги оставям в безтегловност. А докога ще имам възможност да го правя- честно казано не бих издържал повече от няколко месеца.

Първата неканселирана нощувка е за 29 юли 2020. Това е след 4 месеца. Не вярвам и тя да се осъществи. Не се сещам за мерки, които могат да преместят 4 месеца. А и те няма да са толкова. Психозата от случващото се, ще продължи и не вярвам да отшуми дори и с вдигане на карантината. С тези темпове няма да усетим кога ще дойде зимата и новата вълна от грип. И тогава ще е пак “страх лозе пази“, докато стане ясно грипа корона ли е или не, и какви са последствията от него. Всички трябва да си дадем сметка, че сроковете за възстановяване на бизнеса и то в нива отпреди десет години, вече се измерват в години, а не в месеци.

В България, а и в Европа мерките са закъснели, а народопсихологията на Стария континент и в частност балканската, няма да даде китайски резултат, където разбирането на думата „дисциплина“ е на светлинни години пред нашето схващане за значението ѝ. Страх ме е, че сме обречени да се „влачим“ в тези кризисни мерки с месеци.

В контекста на всичко това не вярвам, че 13 април е крайната дата на карантината. Склонен съм да вярвам, че положението ще се запази дълго време след това. Със сигурност летен сезон няма да има. Хотелите трябва да започнат да се готвят сега, за да отворят май месец. Но при пристигащи десетки канселации на ден, не се сещам кой ще тръгне да подготвя хотел с 5%  евентуална заетост юли? А тези съвети на министър Ангелкова за ваучери и подобни свободни интерпретации са просто утопия. Не се сещам за турист, който ще планува от сега къде ще отиде на море през 2021 година. Дори и да намалеят значително новите случаи и кривата да се „изравни“ до така желаното плато, в момента в който забраната се вдигне, всички, които не са се заразили и/или не са развили въпросния имунитет, ще пламнат. И това ще е в степен, която ще наложи връщането на мерките наново. Със сегашните мерки отлагаме неизбежното, просто всичко ще се случва много по-бавно и мъчително - за всички!