Много различен е характерът на кризата, причинена от COVID-19, и на тази през 2008. Настоящата криза ще бъде по-кратка, с по-малко щети. Някои ефекти ще са по непредвидими, тъй като кризата е по-нетипична, по-неочаквана. Нямаме исторически данни, с които да се подготвим. Именно заради тези неизвестни, тя повече ни кара да настръхваме, но тя не е по-тежка в икономически смисъл. По-непредсказуема е. Хората, които са свикнали на по-голяма сигурност в тяхното ежедневие и работа, я преживяват по-стресово. Тоест тази криза има повече психологически измерения, от колкото чисто финансови. 

Така определи времената, в които живеем макроикономистът Георги Стоев. Стоев живее и работи в Пловдив, съосновател е на Индъстри уоч и председател на Тракия Тех - стратегическо звено, което налага Пловдив като технологична и стартъп дестинация.

TrafficNews потърси Георги Стоев по най-актуалните въпроси за отражението на пандемията върху бизнеса, икономиката и в крайна сметка върху бита на хората. Вижте едно интервю в две части, което ще представи основните процеси в страната, както и в частност в Пловдив. 

- Оправдаха ли се прогнозите за голяма рецесия? Кои сектори са най-потърпевши и кои се очертават като успешни?  

- Оправдаха се до толкова, доколкото бе дълбока рецесия. Свиването в редица сектори бе драматично за тях. Като започнем с най-тежко ударените индустрии – туризъм и индустриите с крайни потребителски стоки – развлечение, култура, търговия на дребно в много смисли като моловете. Те бяха тежко засегнати, но и много други сектори пострадаха в периода с най-много ограничителни мерки през пролетта. Удар имаше по линия на транспорт, затворени граници, проблеми с движението на работници до и от фабриките – имаше свиване на индустриалното производство през пролетта на 2020. Някои сектори не го усетиха толкова силно. IT&Outsourcing сектора у нас продължиха да добавят работни места в своята бърза експанзия. Това показва, че кризата до момента бе разнородна, но със сигурност, тези които я усетиха я усетиха дълбоко  - със сериозно свиване на продажби и поръчки. В този смисъл се оправдават прогнозите. Трябва обаче да допълним, че когато през пролетта на 2020 се правиха прогнози, икономистите нямаха яснота докога ще продължи кризата. Имаше различни сценарии и допускания, но общо взето всички те бяха в сферата, ако не на измислицата, то поне на фантазията. Всички прогнози бяха подчинени на това кога ще има ваксина, ще има ли и т.н.

Новото е, че прогнозите вече съдържат в себе си това свиване на икономиката, но имат очакване за изход - хоризонт, в който икономиката ще излезе от тази криза. Това очакване е за втората половина на 2021, когато предполагам да има сериозно оживление. Виждаме възможност за възстановяване, но нека да направим уточнение, че за всеки сектор възстановяването ще бъде с различни темпове, точно както всеки бе засегнат от кризата по различен начин. Възможно е да има браншове, които въобще няма да се възстановят и са зависими да оцеляват в условия на пълна забрана за срещи на хора – международни пътувания, спорт, развлечение. Това са все неща, които не се очаква да се възстановят в първоначалния си облик. Факт е, че сме в период на доста сериозно преливане на работни места на хора, на трудов ресурс. Пътят е от едни индустрии, които се свиват все повече, към такива, които растат. Очакваме по-голяма динамика. Не бих искал да нарека точно печеливши вторите, които успяват да се справят добре в тези времена. Те растат не защото пандемията е ударила света, а защото още от преди това тече структурна промяна на икономиката на България.

- В какво се изразява тази промяна?

- Тази структурна промяна много прилича, на тази, през която преминаха страните от Централна Европа, които са малко по-напред в своето индустриално развитие. Случи се следното - това, което наричаме производствен сектор и преработваща промишленост не расте като брой работни места, но вътре в себе си има огромни промени. Свиват се сектори като текстил, облекло, храни и бързо растат сектори като производство на автомобилни компоненти, машиностроене, мехатроника. Без дори да имаме завод, който сглобява автомобили, ръстът на компаниите, които правят компоненти за автомобили, е двуцифрен ежегодно през последните няколко години. На тях дължим най-вече ръста на работните места – за 5 години имаме около 17 000 открити нови работни места само в сектора автомобилни компоненти и мехатроника. Това е подценено число заради условности в статистиката – има редица компании, които произвеждат части за коли, но основната им дейност е например производство на пластмасови изделия и такива от каучук. Тоест те декларират, че са в друг сектор, но те правят семеринги, табла и т.н. Има проблеми с отчитането и то не е само тук – производството на метални изделия реално често представлява изработка на части за машини, а това спада към групата на машиностроенето. Примерите за това са изобилни. Има сериозно предизвикателство при четенето на статистиката. Ако един човек погледне към данните на българската индустрия и види, че тя през последните години стои на около 500 000 работни места, плюс-минус, и не расте експлозивно, в случай, че не погледне аналитично няма да види, че вътре в нея се случват големи промени, които ще продължат. Примерът в Централна Европа показа значително нарастване на сектора на машиностроенето, на автомобилните части и на крайни превозни средства. Сравняваме се с Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария. Това е група, с която искаме да догонваме Западна Европа, но пък те изпревариха доста България – включително Румъния. Сравнявайки се с тях и виждайки тези дългосрочни тенденции, е нормално да очакваме, това ще се случи и в България.

- Предвид емисионните политики на ЕС, преминаването към екологичен тип превозване, загубите в автомобилния сектор през последната година и други проблеми в бранша, има ли опасност това да се отрази негативно върху българската индустрия?

- Българските производители на автомобилни части правят впечатление на доста гъвкави и устойчиви на шокове. Част от причините са, че те се занимават и с друг тип дейност. Има компании, които произвеждат части не само за автомобили, но и за друга техника и машини. Има такива, които се намират по-назад във веригата – така наречените доставчици от второ ниво, които работейки за широк спектър от доставчици на първо ниво имат гъвкавост да избира контрагенти. Ако някой се свие и спре поръчките, може да се премине към друг, за разлика от тези на първо ниво, които обикновено захранват един или няколко конкретни производители на крайни продукти. Краткият отговор: Очаквам българските компании да са по-гъвкави, бързи и адаптивни. Част от тях вероятно ще се възползват от тези промени и регулации и това да доведе дори до довеждането на нов бизнес в България. Понякога това е свързано с връщане на производство от Азия към Европа, ново изнасяне от Западна към Източна Европа. От този процес могат да се извлекат дивиденти.

- Като икономист как виждате развитието на сектор „Туризъм“, има ли шанс на спасението му, да се завърне на ориентировъчни нива от предкризисно ниво?

- Честно казано не виждам такива възможности в обозримото, близко бъдеще. Поне за следващите 1-2 години едва ли има начин да се възстанови масовия туризъм. Хората все още са предпазливи и резервирани, а и зависи от това какво мерки ще вземат правителствата по отношение на ваксинирането. Със сигурност ще има разлики както в масовостта на имунизирането, така и в тайминга. От там могат да зависят и ограниченията в пътуванията и следователно масовият туризъм. Всички курорти – независимо морски или зимни, ще бъдат засегнати, както и бизнесът в тях по примера на ски лифтовете и всички свързани по веригата със ски спорта. Според мен тяхното възстановяване ще бъде трудно не за следващите месеци, а години.

Бутиковият туризъм, който разчита на целеви сегменти като култура, археология, вино, може би ще се възстанови по-бързо. Това обаче означава по-бързи решение в българските туроператори, агенции, хотели, заведения и т.н. с цел създаване на екосистема от туристически продукт. Туризмът не е просто хотел и басейн. Различните сегменти трябва да работят ръка за ръка и тук влиза включително и маркетинга – създаване на имидж е не по-малко важно. Напоследък попадам на всеки повече чуждестранни дестинации, които рекламират себе си по следния начин „Елате в годината на COVID-19, да работите дистанционно при нас! Опознайте страната ни, или града ни“.

Така нареченото номадство вече не е екзотика, а е възможно за почти всеки, който работи дистанционно. Това е шанс да прекараш повече време на чуждо място, а защо не и да останеш там за постоянно.  Да, това не е класическият туризъм, но е шанс да се даде инерция. Тези хора представляват потенциални потребители на услуги, които в крайна сметка искаме да се възстановят. Такива неща се правят в Европа, трябва да навлязат и у нас. Има начини, не е редно да теглим чертата и да го отпишем, но категорично няма да се възстанови във вида, в който го познаваме.

- Ще има ли отчетливи промени в банковия и финансовия сектор, предвид че сме в чакалнята за Еврозоната? 

- Не, не се очакват големи промени. Хората трябва да са спокойни за българските банки и за българския лев. Членството е Европейския паричен съюз няма да доведе до сериозни изменения. Преходът към евро се очаква да е безболезнен, т.е. да се случи без да бъде усетен от хората. Ако днес киселото мляко е 1,20 лв днес, то ще го купуваме за 60 евроцента, разбира се без да се заяждаме за точния курс. Очаква се цените просто да се пренастроят. В един момент хората ще имат и евро и левове в портфейлите си, а най-добре да ги имат в своя телефон, разбира се. Няма какво сътресение да очакваме, напротив. Бих казал, че членството в Еврозоната е един международен сигнал, най-вече за чуждите очи. Ние сме свикнали да си живеем с нашите пари и банки, но когато този сигнал излезе навън, според мен България вдигна своя имидж като дестинация за бизнес и живот.

Вероятно ще има някакви промени по кредитирането, но не смятам, че те ще бъдат толкова драматични колкото през 2008 година. Не смятам, че бизнесът ще усети липса на свеж ресурс. Банките остават добре капитализирани, но въпреки това виждаме, че няма голям проблем българският бизнес да получава финанси. По отношение на физическите лица - когато избирате банка, независимо за каква цел, вложете малко повече усилие, от колкото когато си купувате телефон. Трябва да се вложи малко усилие и да се провери коя банка какви условия предлага. Две неща се следят - покачване на цената на ресурса, с който банките разполагат и допълнителните разходи, които банките налагат върху кредитите. У нас има обаче силна конкуренция между банките и при хора, които избират информирано коя банка да им стане кредитор, не се очаква да има кой знае какви промени при кредитирането тази година, що се касае до потребителски и ипотечни кредити.  

- Има ли риск от покачване на задлъжнялостта на бизнеса заради кризата, породена от пандемията? Можем ли да правим паралели между кризата през 2020 и тази през 2008?

- Има основание да смятаме, че част от фирмената задлъжнялост ще се е увеличила през последната година, най-вече заради просрочия на плащанията, но не бих могъл по никакъв начин да сравня тази криза с тази през 2008. Тя бе тежко свързана с инвестициите в строителство. Когато банките спряха да кредитират строителите и предприемачите в имотния сектор, тези хора спряха да плащат към техните подизпълнители. Сега нямаме този феномен, верига и домино, което да удари всички. Тази криза не започва от финансовия сектор, за да удари първо най-зависимите. Тя удря относително паралелно всички, някои я усещат с леко забавяне или по-силно, но това е друг характер от класическите бизнес цикли. Много е различен характера на кризата - по-кратка ще бъде, с по-малко щети. Някои ефекти ще са по непредвидими, тъй като кризата е по-нетипична, по-неочаквана. Нямаме исторически данни, с които да се подготвим. Именно заради тези неизвестни, тя повече ни кара да настръхваме, но тя не е по-тежка в икономически смисъл. По-непредсказуема е. Хората, които са свикнали на по-голяма сигурност в тяхното ежедневие и работа, я преживяват по-стресово. Тоест тази криза има повече психологически измерения, от колкото чисто финансови. 

- Вашата икономическа прогноза за 2021 накратко? 

- Очаквам възстановяване от средата на 2021 нататък, бърз ръст в индустрията, запазване на добрия тренд в IT и Аусорсинг сектора и не изключвам България да се възползва от нови възможности, които се появяват пред Източна Европа, за привличане на нови инвеститори. 

Въжте ЧАСТ 2 от анализа на Георги Стоев за икономиката в Пловдив:

Как Пловдив ще се развива през 2021? - говори икономистът Георги СтоевПловдив се утвърди като града с най-много заети в производство, но с бърз ръст на IT и Аутсорсинг сектора