От юли тази година големите банки спряха да приемат стандартни депозити. На практика това значи, че вече си плащаме, за да държим парите си в банка.  Едновременно с това редица банки обявиха, че въвежда такса за съхранение на паричните средства по спестовни и разплащателни сметки за сметки над 400 000 лева.

Едновременно с депозитния крах и здравната криза, настъпи и инфлация, особено по отношение на индустриалните цени, видни в статистиката като индекс на цените на производител.

За капак природният газ, съответно и електроенергията, започнаха галопиращ ръст. 

Комплексът от тези икономически, пазарни и финансови промени създава сериозни опасения у хората по отношение на техните спестявания. 

Как да запазим стойността на парите си, как да инвестираме, какви са алтернативните варианти за спестявания на физически лица - по тези и други въпроси говорихме с икономистът Георги Стоев. 

- Господин Стоев, какво следва след фактическия край на срочните банкови депозити, анонсиран от няколко големи банки у нас? 

 - Банковите услуги наистина поскъпнаха за физическите лица и това, че се отмениха депозитите като опция, на практика направи държането на пари в банка скъпо. В същото време се появиха редица технологични компании, които имат статут на банка в Европа. Всеки, който е относително технологично грамотен, има отворена сметка в такъв вид дигитална финансова институция и тя, в базовия ѝ вариант, е безплатна. Имаш айбан, можеш да получаваш пари, да пращаш пари, да си получаваш заплатата по тях. Много от тези виртуални банки издават дебитни карти на вложителите си - "Виза" или "Мастъркард". Те също не струват пари, както и поддръжката им. Има и виртуални кредитни карти, които не идват като пластика в пощата ти, но с тях можеш да извършват онлайн и дигитални разплащания. Всичко това е абсолютно безплатно, а такива сметки са гарантирани по Европейското законодателство в размер до 100 000 евро. Тези институции са регулирани като банки, но са виртуални. Наричаме тези компании финтех, но това всъщност са новите банки. Има най-различни подобни услуги - не са една или две. Всеки човек, който познавам на възраст между 20 и 40 години ползва такава услуга, особено тези, които пътуват, тъй като конвертирането например от наша валута към други е на много добри курсове. Няма причина такъв тип съхранение на финанси да не се използва и от българските пенсионери например, защото традиционните банки взимат пари по разплащателните сметки.

- Тоест това са алтернативи на традиционната банка, такава каквато я познаваме, свързани с дигитализация и възможностите, които тя дава. Какво обаче можем да предприемам, когато търсим варианти за инвестиция под някаква форма, така че да съхраним стойността на парите си при инфлация или дори да можем, макар и с малко, да ги увеличаваме?

- Този въпрос не е толкова банков. Тук става дума за чист опит да се спасят парите от инфлацията и това не минава през банка. Традиционно винаги чудесна алтернатива е била инвестицията в злато и в различни активи, които са обвързани със златото. Въпреки краткосрочната му волативност спрямо евро и долар, все пак има стабилност в дълъг хоризонт. Обикновено хората се притесняват спестяванията им да не загубят покупателна способност в дългосрочен план. Това, че тази година специално е по-критична и например цената на някои стоки е скочила с 30%, може би е фатално за някои бизнеси, но за един пенсионер или студент, едва ли е толкова фатално. Така че говорим за съхранение на стойността за периоди от 5-10 години обикновено. И преди ерата на криптовалутите съм твърдял, че златото през всичките исторически периоди, през които човека и неговите стопански отношения са преминали, винаги е изпълнявало добра роля. Последните ми изчисления от преди две години сочат, че ако за 10 години си държал своите спестявания в злато, независимо дали цената му е вървяла нагоре или надолу, твоите пари измерени в други стоки, които може да си купиш, са покачили своята покупателна способност. Независимо дали става дума за храна, бензин, арматура, ако ще си строиш къща, алуминий, ако сменяш дограма и т.н. Твоите „златни“ пари могат да купят повече количество от останалите стоки, като увеличениете, което изчислих, не беше никак лошо - между 4% и 6% на година. Тук не говорим за лихва, а за реално увеличение на капитала. Разбира се, има периоди, които са по-драматични, както пандемичните, но много ясно трябва да кажем, че когато хората взимат подобно решение за инвестиция не трябва да се влияят, че днес нещо върви нагоре или надолу, а да гледат по-дългия хоризонт.

- Не се ли изискват специфични познания, за да инвестираш в злато?

- Категорично моята препоръка е за благородните метали. Знам, че много хора ще кажат, че е трудно, че не знаят точно как се случва покупко-продажбата. Не, просто трябва да се внимава. Като с всяко друго нещо човек трябва да се запознае, да се позаинтересува. Може би ако всеки човек инвестира същото времето, което влага в това да разбере новия телефон с какви функции е, в  това да разбере как да си спестява пари, ми се струва, че всичко ще бъде наред. Не е нужно да минеш през университет. Хората имат време да проучват, не е нещо сложно.

- За какво трябва да се внимава при подобни инвестиции?

- Най-вече трябва да се следят разликите между борсова цена и тази, на която хората придобиват златото. Когато отидат да го продадат и да вземат кеш, те ще го продадат на борсовата цена или близка до нея. Ако обаче са закупили златото с 20% надценка на борсовата цена, това е доста голям марж и това е загуба за тях. Нека обръщат внимание на тези стойности, както и да проучват варианти за закупуване на злато, но не физически, тъй като придобиването на физическо злато в свързано с необходимост от място за съхранение и съответно с рискове. От друга страна има места, откъдето можете да си закупите злато безналично срещу даването на сертификат, разбира се в доверена институция. Това е добър вариант за по-консервативните инвеститори, които не са склонни да използват по-рискови инвестиционни инструменти, да играят на криптопазари и борси.

- А как стои в днешни времена традиционната инвестиционна мисъл на българина – вложения в недвижимо имущество?

- Наистина имотите са традиционна инвестиция. Българинът има пословично известни, но твърде положителни нагласи към имотите. Нямам нищо против пазара на имоти, просто трябва да се отчетат някои технически характеристики. Мога да представя няколко довода, които категорично трябва да бъдат взети под предвид от всеки, който размишлява над подобна инвестиция. Първо, да си купиш имот е свързано с относително големи по размер транзакционни разходи – нотариуси, брокери, адвокати, ипотеки, данъци, такси, тежести. Вторият аргумент, е че за покупка на имот в общия случай ти трябват много пари, които в крайна сметка ще заключваш.  Елементарно казано, ако вложиш всичко в имоти, и ти трябват например 20 хиляди лева за ремонт, ти трябва да продадеш жилище на стойност 100 хиляди, за да използваш 20 хил. за ремонт. А другите 80 хиляди какво ги правиш? Тоест парите ти имат по-малка раздробимост. До преди едно десетилетие имотите играеха роля в бита на българина и в портфолиото му активи основно като жилищен имот за лично ползване, т.е. собственикът да живее в него. Относително нова динамика е да се купува втора и трета гарсониера, за да бъде отдавана под наем. Тя дойде естествено предвид лесния достъп до кредит и интензивното строителство на нови комплекси. Логиката бе такава – при лихви на кредитите от 2-3%, а скачане на цената на имота с по 6% годишно, защо да не купим. Често обаче хората забравят за амортизация, за ремонти, за данъци, за това, че имотът им няма да е целогодишно зает от наематели. Има и друг поглед върху тази инвестиция - понякога при балони се оказва, че продажната стойност на имота е толкова надценена спрямо дохода, който може да се вади от него, че собственикът не може да покриете ипотеката. При такъв тип вложения трябва да се направи изчисление какъв наем може да бъде взет реалистично, да се калкулират всички други разходи, и да се направи един анализ, за да се прецени дали е икономически оправдано. И третият аргумент, който е много важен и е свързан с втория, е ликвидността. Обикновено, когато на човек му трябват пари, те му трябват бързо. Понякога говорим дори за животоспасяваща нужда. В такива ситуации обаче как продаваш имота си? Това е големият проблем с активи, които нямат лесна и бърза конвертируемост в пари.