До скоро тя бе наричана „Кралицата на пиано бар музиката” , но сега всеки е знае като „Гласът на Пловдив”. Диди Бунтова е една от малкото талантливи певци, които продължават напред в музикалното предаване „Гласът на България” по bTv. Пловдивчанката е избрана от Графа, който за миг не се поколеба на изпълнението й и даде своето „ДА”. Диди се занимава с музика от дете. Прекарва 11 години в чужбина като певица, но накрая се връща в България. На сцената тя изпълнява "Чуй ме" на Мариана Попова и Орлин Горанов, което я изпрати напред в предаването.

Бохемите под тепетата добре познават атрактивната и в същото време талантлива певица. Диди е част от бенда на пловдивски пиано бар. Описва себе си само с една дума – Музика. Коя всъщност е Диди Бунтова и какво не знаем за нея, разказва самата тя пред репортер на TrafficNews.bg.  

- Какво е чувството да се качите на сцената на „Гласът на България” по bTv?

- Уникална и много приятна емоция. Не бях притеснена въобще, но се вълнувах много, защото обичам новите и различни неща. Това явяване ме зареди.

- Очаквахте ли да се обърне журито?

- Очаквах да се обърнат всички, но очаквах и никой да не се обърне. Бях подготвена и очаквах абсолютно всичко. След като се обърна Графа разбрах, че продължавам и това приключение продължава.

- Ще плените ли сърцата на журито и кои са най-силните ви страни?

- Трябва да ги пленя. Моя талант е най-силното ми оръжие.

- Имаше страхотна подкрепа на кастинга, разкажете ни повече за хората, с които бяхте?

- Да, много силна подкрепа. Бях със сестра ми, племенницата ми и още три от най-близките ми приятелки. Ние сме една компания, излизаме и заедно се забавляваме. За мен беше много важно те да са с мен, защото зад всеки изпълнител се крие един човек, който има сърце и душа.

- Коя е Диди Бунтова?

- Дид Бунтова е едно щуро момиче. Мога да се опиша и само с една дума – „Музика”.

- Разкажете ни повече за себе си?

- Родена съм в Пазарджик, в семейство на музиканти. Когато съм била на 6 години, семейството ми заминава за Сърбия, за да работи. Аз бях с тях. Когато станах на 7 отпътувахме за Германия и там започнах първи клас. На 10 години отново се прибрахме в България и заживях в Хисаря, където завърших гимназия. След това близо 11 години обикалях света и пях на различни месата. През 2015 година отново се завърнах у дома. 

- Кога започнахте да се занимаваш с музика?

- Бях на 8 години, когато баща ми купи клавир. Тогава започнах да работя с тях. Те са музиканти.

- Какво ви вдъхнови да пеете?

- Всъщност някой друг е бил вдъхновен от мен и ме накара да се влюбя в музиката. Аз съм била много малка когато съм пеела песните на мама и тате. Не съм била на 13-14 години, да съм се вдъхновила от някого и да съм решила да се занимавам с музика. Така съм родена и закърмена – с музиката.

- Кога се качихте за първи път на сцена и помните ли първата си песен пред публика?

- Мисля, че бяха на 5 или 6 години. Родителите ми работеха в едно заведение и аз се качих на сцената при тях. Хората се радваха много. Помня, че имах сценична треска, изстинаха ми ръцете и започнах да плача. Притесних се, но в момента, в който излязох и хванах микрофона, всичко изчезна и се почувствах уникално. Това бе първата и последна сценична треска в живота ми. Помня го като ден днешен.

- Помните ли първата си песен пред публика?

- Бях много малка, но споменът ми е, че беше народна песен. Майка ми и баща ми са народни певци и разбираемо защо песента беше български фолклор. 

- Разкажете ни за професионалния ви път?

- Когато бях на 4 години, баща ми беше купил акордеон, червен с 20 баса. Свирех си неща, които чувам. Така един ден просто запях на фона на музиката. На 8 години вече свирих на клавир и пеех. Нужно ми беше само веднъж да чуя дадена песен и я възпроизвеждах. Включвах се в програмата на родителите си, когато вече бяхме в Германия. Ходех с тях по участия, свирех с тях и пеех. Това продължи и след като се прибрахме в България. В Хисаря свирехме в различни заведения. Аз ходих и на училище, бях в гимназията. Нашите не ми даваха, за да мога да наблягам над ученето, но аз бях твърдо решена, че трябва да се занимавам с музика. Прибираха ме около 10:30 часа вечерта, за да си лягам, но аз не можех да заспя. Чаках ги да се приберат и така един ден им казах, че не искам да се прибирам, а да оставам с тях. Помня, че на следващите дни спях по чиновете в училище, но това съм искала да правя от дете и това правя. Пяла съм всякакви песни – народни, джаз, естрада.

Завършвайки гимназията, започнах да пътувам. Пяла съм на различни континенти и в екзотични страни. В чужбина нещата се промениха от музикална гледна точка. Вече трябваше да изляза от зоната на комфорта и да започна да пея други песни, други стилове, на друг език.

Пътувах 11 години. Пяла съм в Алжир, Мароко, Дубай, Бахрейн, Турция, Чехия, Малайзия и дори в Китай. В чужбина беше интересно, забавно, виждаш нови светове и се запознаваш с различни и интересни хора. Работила съм предимно с чужденци, с които и до днес сме приятели.

Прибрах се в България през 2015 година, но продължих да следвам пътя си на певица. Явих се на едно популярно предаване „България търси талант”.  Там стигнах до полуфинал. Заживях в Хисаря и не след дълго започнах работа в пиано бар Гетсби в Пловдив, където съм и до днес.

- За първи път ли участвате в музикално предаване?

- Не. Преди години взех участие в предаването „Хит минус едно”, но без успех. Когато бях на 23 години реших да се пробвам в музикален формат. Беше много забавно, защото журито – Люси Дяковска, Фънки, Вили Казасян Есил Дюран, ми казаха да не излизам на сцена, а да си пея само вкъщи. Да не се занимавам въобще с музика, но това въобще не ме обезкуражи, а напротив. Преди една година се явих на кастинга за петия сезон на „Гласът на България” по bTv, но не ми се обадиха. Аз отново не се отказах и отново се кандидатирах за кастинг на предаването. Обадиха ми се и така се качих на голямата сцена пред журито.

- Коя певица или певец ви вдъхновява?

- Много певци ме вдъхновяват. Ако кажа едно име, то другите ще останат на заден план, а то не е така. Истината обаче е , че има една певица, която винаги е била и ще бъде мой идол – Уитни Хюстън.

- Цялостната ви визия съответства ли на характера ви?

- Абсолютно. Аз съм луда, различна, цветна и непредсказуема. Аз си сменям всяка седмица цвета на косата и прическата.

- Представяте ли си живота без музика?

- Не. Не мога да си го представя, а и не искам. Аз съм музика.

- Ако не с музика, с какво друго бихте се занимавали?

- Трябва да ме питате в някой друг живот. Не мога без музика.

- Мислили ли сте за солова кариера?

- Не съм мислила, но никога не е късно.

- Как виждате бъдещето си?

- С още повече музика и приятни емоции на сцена. Да творя и да правя това което мога най-добре – да пея.