По времето на социализма професията „барман” беше в топ 3 на най- желаните. Да си барман в нощния бар на новотела беше все едно да си дипломат в чужбина. След 10 ноември клубовете и дискотеките започнаха да никнат като гъби, а най- нахъсаните момчета и момичета хванаха шейкърите. Някои от тях вече са собственици на клубове, други заминаха в чужбина, трети излязоха от бизнеса. Тина Джиджова е една от първите жени – бармани в Пловдив след прехода. Започва като сервитьорка в „Олимп”, работи в култовите дискотеки „Кулата” и „Санто”, а преди седмица отвори собствен клуб „КОМО” на мястото на бившия пиано бар „Ексел”. Надява се той да стане една от задължителните спирки в маршрута на нощните птици. А и не само на тях.

 - Как стана барман, в кои заведения си работила?

-Първата ми работа беше като барманка. Още не бях навършила 18 години. Тогава току що бяха отворили кафе „Олимп” . Беше различно от всичко, съществуващо дотогава – свежо, вълнуващо, модерно. След това няколко години бях зад бара на първата открита дискотека в града – „Кулата” на Гребната база. Следващата дестинация бе емблематичния клуб „Санто” – може би най- добрата дискотека в Пловдив за всички времена. Работила съм в Кипър, на Слънчев бряг, в „Будоар”.

- С какви чувства се връщаш към онези години?

-Беше прекрасно време – хората се забавляваха истински! Танцуваха, пиеха, обичаха се. Имаше велики партита. Този дух за съжаление сякаш се изпари. Сега идват в бара и цяла вечер си цъкат по телефоните. Контактът между хората изчезна.

 -Очевидно вече си решила да инвестираш натрупания опит в нещо свое?

 - Преди няколко месеца реших, че вече е време да работя за себе си, защото смятам че това е нормалното развитие на нещата. Клуб „КОМО” е първия ми собствен бар. Надявам се да го превърна в любимо място на много пловдивчани.

 - Какво прави един бар добър – интериорът, атмосферата, клиентите? Защо едни барове са актуални дълги години, а други избухват за един – два сезона и след това никой не ги помни?

-Всичко е свързано. Интериорът е важен, локацията също. Музиката е от огромно значение, а от персонала зависи каква атмосфера ще създаде и какви клиенти ще привлече. Конкуренцията в Пловдив е доста сериозна. За да задържиш един бар и той да работи добре, трябва да уцелиш момента и да създадеш нещо, което липсва на пазара. Както например е „Паша”. Клубът 5 години нямаше конкуренция. По-младите хора предпочитат чалгата, с която израснаха и затова се отварят такива заведения. И тогава останалите нямат избор.

- Как се промени културата на пиене през последните години и какво търсят днес клиентите?

-  Уискито винаги е било най- предпочитаното питие. След това е водката. Мисля , че няма промяна. Но преди мъжете пиеха повече. С жените май е обратно. Дамите преди пиеха мартинита, а в момента предпочитат вино и шампанско. Фаворитът е „Моет”. Всъщност гостите вече са доста по - информирани относно напитките и коктейлите, доста по – претенциозни са към качеството.  Причината е в това, че хората не пият вече толкова много.  Е, изключения има винаги.

 - Кой пие повече – мъжете или жените?

- Мъжете.

 -А кой оставя по- големи бакшиши ?

-Жените оставят по-големи бакшиши на мъжете зад бара и обратно- мъжете са по-щедри към жените – бармани. Но все пак зависи и от бармана, как ще подходи, как да си изкара бакшиша.

- И какъв е секретът?

-Флирт. Усмивка.

- До къде може да стигне флиртът?

- До плащането на сметката и до бакшиша.

- В този случай клиентът не се ли чувства употребен?

- Не, той се чувства доволен, че си е прекарал добре, че жена му е обърнала специално внимание, отделила му е време. Бакшишът е благодарност за вниманието, което клиентът получава.

- Има ли клиенти, които продължават да смятат, че бакшишът е град в Китай?

- Доста такива има. Имах един близък приятел, който правеше огромни сметки, но не оставяше никакъв бакшиш, тъй като смяташе, че персоналът получава заплата за своята работа. Отне ми доста време да го убедя и да променя мисленето му. Когато един човек прави нещо за тебе, коректен е , грижи се ти да се чувстваш ок , е нормално да оставиш бакшиш.

- Имаш  ли си любим клиент или компания от времето, когато си била зад бара?

- Има много клиенти , с които сме запазили добро приятелство. Виждаме си , пием кафе. Това е интересното на тази работа – срещаш се с много различни хора, различни характери.

- Това означава ли, че трябва да си хамелеон?

- Не, ти си слушател. Трябва да знаеш къде да сложиш границата, коя е бариерата, която не бива да се прекрачва. Понякога някой клиент ти е по- симпатичен, а понякога ти се налага просто да си учтив.

- Често клиентът срещу теб е употребил повече алкохол. Границите падат, някои са агресивни. Как се справя една жена, която трябва да задържи човекът на разстояние и в същото време да не изгуби бакшиша си?

- Различно е. Някои стават агресивни. Но когато една жена се изправи срещу него и се държи твърдо, той променя поведението си. Трябва да реагираш на момента. Всяка ситуация е различна. За цялото това време, в което съм работила с хора, не съм имала много сериозни проблеми.

- За какво си говорите най- често с клиентите?

- На всякакви теми, но най - вече за личния живот. За съпругите, за приятелките, за мъжете. Особено като знаят , че могат да ти имат доверие. Много хора , като пият алкохол стават по – искрени. Някои искат просто да си изкажат болката.

- Това ми звучи все едно си на  психоаналитик. Очакват ли от теб съвет, решение?

- Да, очакват. Казвам им аз какво мисля. Разбира се, това е моето лично мнение. Няма никаква гаранция , че то е правилното, но го правя с искреното желание да им помогна. Един добър барман трябва да бъде психолог. Това, разбира се, е натоварващо. Но ако ти харесва- продължаваш да го правиш.

- Вярно ли е , че барманите знаят всичко за всеки?

- На 90 % да. Когато човек изпие 2-3 става по- отворен, по искрен. А барманът е най- близо до него.

- Не е ли изкушаващо да знаеш толкова много тайни и да не ги споделяш?

- Би било гадно да го направиш. Това означа, че ще предадеш доверието на човека.

- Историята, която те е впечатлила най-много досега?

- Има много истории, но предпочитам да ги запазя за себе си.

- Има една доста голяма група клиенти – тези над 35 години, които казват, че не се чувстват на място в големите клубове, тъй като там възрастовата граница е доста по- ниска. Каква алтернатива имат ако решат да се забавляват?

- Неслучайно напоследък се отвориха 7-8 пиано бара в града. Това не е случайно. Има огромен брой клиенти, които няма къде да отидат.

-  Вие в тази ниша ли сте се прицелили?

- Опитваме се да направим клуб, в който хората като влязат да се чувстват като у дома си. Да им е топло, уютно, да потанцуват.. Да се видят с приятели, да изпият по няколко питиета, да си поговорят с някого. Френдли място.

 -  Какво ще предложи КОМО?

- Музиката в Комо ще бъде по –тиха от 21 до 23 часа. След това ще бъде малко по-силна – като за танцуване. Ще се опитаме да пускаме музика, която да ни връща в спомените. Не искам да използвам думата „ретро”, по-скоро парчета, които вече са се превърнали в класика и съвременните танцувални хитове. Да заразим хората с положителни емоции. Където и да отиде човек, тръгне ли си с усмивка, той винаги ще се върне.  Тази седмица, в събота при нас ще гостува DJ IZZO DEEJAY.

Персоналът е много свеж. Това са момичета на 20-25 години, които идват с голямо желание. Онзи ден гледам как барманката налива питиета, а след минути я виждам до танцьорките на бара.

Най- важен в едно заведение е персоналът. Той може да привлече клиенти, а също така и да ги прогони. Но в крайна сметка във всяка една работа хората са най-важни.

- Работиш по времето, когато повечето хора са в къщи, със семействата си. Трудно ли е да имаш семейство, и да работиш в нощно заведение?

- Невъзможно е. Избираш или едното, или другото. Но тогава просто си нареждаш приоритетите.

- Какво се случва ако се влюбиш в клиент?

- Излиза съм с клиент, на вечеря, на кафе. Това е нормално да се случи. Повечето хора, срещат партньорите си на мястото, на което работят. Истината обаче е, че в повечето случаи човекът, който срещаш в бара, няма нищо общо с този, който е през деня. Както казваха в "Туийн Пийкс" - Совите не са това което са!

- Кога ти остава време за сериали?

- Е, гледам повторенията!