Стана ми лошо. Помагайте. Алармирам всички свои роднини и приятели! Моля ви, наистина помогнете да поправим този вандализъм, друго не знам какво да кажа. С тези емоционални думи се обърна към приятелите си композиторът и текстописец Вида Пиронкова, след като разбра, че в Пловдив е замазано пано на баща й – художника Енчо Пиронков.

Преди дни колегата му Иван Тотев сигнализира, че върху творбата в подлеза на бул. „България“  е нанесен фасаген и така е заличено живописно-керамичното пано на великия маестро, който дари на Пловдив картините си и те сега красят една от къщите в Стария град.

Голяма признателност народна - няма що, коментира вандалския акт Вида Пиронкова припомни, че замацването на творбата на баща й е направено в момент, когато маестрото е откривал изложбата си в София.

Вида сподели, че маестро Пиронков още не знае за замазаното пано, но ще се наложи семейството му да реагира. Ето какво каза тя от името на близките си:

„Възмутени и омерзени сме от нихилистичното и разрушително отношение на община Пловдив като собственик и отговарящ за опазването на паметниците на културата. Тази мозайка е правена от Енчо Пиронков през 70-те години. Има огромна стойност за града. Семейството искаме да се изчисти, реставрира и възстанови произведението на изкуството в първоначалния му вид. Да се ремонтира подлезът и да се поставят камери. Това е европейският начин за опазване на културното наследство.“

Пиронкова допълни, че се срамува от нищетата на духа на съвременното ни общество и то на град Пловдив, където баща й е почетен гражданин.

Преди дни художникът Иван Тотев публикува в социалните мрежи снимка, на която се вижда прясно пребоядисания подлез пред СОУ „Пейо Яворов“. На нея ясно личи, че живописно-керамично пано от именития художник Енчо Пиронков, което красеше съоръжението, сега е покрито с фасаген, за да се заличат драсканиците от графити по него.

По думите на гражданина, боядисването на всеки графит вместо, например, почистването му с пароструйка под надзора на реставратори, би превърнало града в „белосана духовна пустиня“.

От коментарите става ясно, че вече е отправено предложение към инж.Ральо Ралев – кмет на район „Северен“, паното да бъде демонтирано от подлеза и съхранено на по-подходящо място. Според гражданите, случаите на вандализъм, включително и в този подлез, няма да намалеят. Поради това е необходимо „ да се създаде критично ниво на обществена тревога“ по отношение на вредата която причинява това изкуство на града, но най-вече стрийт артистите да бъдат посочени като вандали.

„Това е война и имаме срещу себе си армия от вандали“ – изказва разочарованието си авторът на поста. Според него, „армията“ се дели на два вида – хулигани и разрушители, както и такива, решили да „реализират креативността си“, като атакуват произведения на изкуството.

Постът предизвика редица гневни коментари в социалната мрежа, включително и иронична констатация, че бъдещите цивилизации могат да „разкрият“ паното при изследване на културните пластове на Пловдив.

Това е само една от творбите на забележителния Енчо Пиронков в Пловдив, която тъне в разруха.

Стенописът “Развитие на строителството” на Енчо Пиронков също е в тежко състояние. Монументалната творба на именития пловдивски художник е нарисувана върху 13-метрова стена във фоайето на административната сграда на площад “Съединение” № 3. Тя е изпълнена в техника секо през 1973 г.

45 г. по-късно стенописът е в тежко състояние заради влагата и кабелите, които са прокарване по него. Част от красивата творба на маестрото бе замацана в зоните, където е сменяна дограмата.

„Развитие на строителството“ е в сградата, където се помещават Административен съд Пловдив, Апелативна, Окръжна и Районна прокуратура и част от Следствената служба. Вместо стенописът на Пиронков да се превърне във визитка на сградата, е оставен на произвола на съдбата.

Цели 32 монументални творби е изпълнил маестрото в Пловдив и региона през 60-те и 70-те години на миналия век. Голяма част от тях вече ги няма - замазани, съборени или дорисувани от обикновени бояджии.

Разсипията започва с една от най-забележителните работи на Енчо Пиронков. Преди 10 ноември е унищожен стенописът му “Кирил и Методий”  при закриването на детския отдел на библиотека “Иван Вазов” със заповед на тогавашния кмет Иван Панев. През 1985 г. помещението е превърнато в сграда на музей “Съединение” и творбата на Пиронков е заличена. При това стенописът е завършен буквално преди месеци.

Няма го и фреското „Културен живот“ във фоайето на Руската гимназия. И то е унищожено преди демокрацията при ремонт.  За щастие там е оцеляло паното “Букви”. То е на фасадата на сградата, а мозайката „Спорт“ – на фасадата на физкултурния салон.

Подобна е съдбата и на множество други творби в държавни преди 10 ноември 1989 г. сгради – хотели, заводи, институции. Днес те са частни и на никого не му пука за изкуството на едни от най-забележителните ни художници.

Голяма част от големите творби паднаха в жертва на мистриите и шпаклите на модерните дизайнери.

В бившата сладкарница на последния етаж на хотел “Тримонциум” изчезна стенописът “Флейтист и женска фигура”. Сега там се намира модерен панорамен ресторант. Монументалната творба в смесена техника “Почивка”, изработена заедно с Георги Божилов-Слона, в дневния бар на хотел “Марица” също е в историята. В новия лоби бар няма и помен от стенописа.

Близките на именития художник с болка разказват как каменното фреско в ресторанта на същия хотел - мозайка, изпълнена с бели речни камъчета, лакови бои, восък и цимент, е дорисувана от неизвестен бояджия през 90-те години на 20 в. За да оцвети творбата, той изографисва плитки на женските глави. Само като проект в архивите на Народната библиотека е съхранена и монументалната творба “Развитие на изкуството”. Стенописът е унищожен през 2000 г. при реконструкция на бившата сграда на Проектантска организация на площад “Съединение”.  Неясна е съдбата на много други творби, оставени на съвременното поколение от маестрото. Унищожени са керамични пана в подлези, стенописи в сладкарници и кинозали.

Немалко са и работите, които Пиронков създава в региона - оформление на жилищен блок в Първомай, стенопис в тепавицата на с. Първенец, дървопластика в сладкарница в Първомай, творба във фоайето на кинозалата в Стамболийски.  Някои от тях като сграфитото на северната стена на кафе-сладкарницата на Стамболийски, са унищожени след ремонти.