Уикипедия – най-голямата свободна интернет енциклопедия, често е под прицел на злонамерени потребители. Въпреки механизмите за защита се случва псевдоавтори да атакуват публикациите в невярна, а често зловредна информация.

Онлайн енциклопедията е уникална с възможността, която дава, на абсолютно всеки, да пише и публикува, дори да не е регистриран. Това обаче не важи за всички статии. Ограничения има и за българското издание, пише "24 часа".

Някои от статиите са с ниво на протекция, което разрешава публикуване и редактиране от потребители, които са се регистрирали поне преди 4 дни и са направили минимум 10 промени. Някои от темите също са защитети, а други – направо заключени. Под ключ например са статиите за Левски на 19 февруари, когато зловредните атаки се увеличават значително.

На 3 март пък се заключват информациите за България – по същата причина.

"Обикновено покрай 3 март се защитава страницата за България или около 19 февруари - за Васил Левски, защото започва едно препускане на разни хора, които влизат и злонамерено променят някаква информация. Тогава това са най-посещаваните статии. Затова се налага да се защитят”, обяснява Спасимир Пилев, един от 26-те администратори в българската уикипедия.

Има и статии, в които вандализмът може да остане скрит по-дълго, ако е поместен по-надолу в статия, която не е популярна.

Има много причини един текст да получи защита, най-често заради т.нар. вандализъм. Според сайта това е "всяко добавяне, изтриване или променяне на съдържание от уикипедия, извършено умишлено с цел влошаване качеството на енциклопедията”.

Обикновено то е свързано с махане на текстове, добавяне на псувни, лични мнения и други зловредни намеси в текста.

Правят се и по-невидими нарушения на правилата – например лека промяна на дати за дадено събитие или цитиране на недостоверни източници. Двете могат и да се съчетаят.

Например, възможно е потребител да влезе в страницата за някой министър. Ако човекът е подал оставка след обществен натиск, то тази информация може да бъде прикрита с промяна на датата, в която политикът се е оттеглил. Така ще изглежда, че оставката е дадена, преди да е поискана.

Особено интересна е темата за надеждността на източниците. Най-заплетен е казусът с британския в. "Дейли мейл”. През февруари м.г. е взето безпрецедентното решение от редактори в англоезичната версия на сайта, която е и най-развитата, да се избягва цитиране на вестника и сайта му.

Причината - имали репутация на "лоша проверка на фактите, публикуване на сензации и дори измислици”. Така в английската версия на сайта по-опитните редактори следят за отправки от изданието, премахват информацията или търсят по-надеждни източници, с които да я заменят. Правилото важи само за английската уикипедия.

869 души са били активни в българската версия на свободната интернет енциклопедия - уикипедия, през последния месец. Те са направили поне една промяна в някоя от статиите в българското издание. Общо в сайта, който действа у нас от 15 години, са регистрирани 230 601 души.