Две истории от днес, разказани ни от читатели на TrafficNews.bg, ни зашлевиха като шамар. И в двете потърпевши са жени. И в двете главни "герои" са шофьори на пловдивски автобуси от градския транспорт. И в двете става дума за грубост, стигаща до вулгарност, за липса на елементарно възпитание и за онова неизменно усещане за безнаказаност, което напоследък ни преследва всеки път, когато стане дума за шофьор на рейс...
Ето разказите на нашите читатели, които лично нас ни накараха да се срамуваме:
Случка 1.
"Шофьор на автобус 93 днес се държа грубо с възрастна пътничка. Жената чакаше автобуса на спирката при бившето кино „Фламинго”. Шофьорът спря не до спирката, а на дясното платно, съвсем леко встрани. Качиха се някакви хора, но докато пенсионерката, на възраст над 70 години, стигне до вратата, тя беше затворена. Жената започна да удря с ръка по нея, но шофьорът не отвори, макар че я видя в огледалото.
На спирката срещу площад „Съединение” автобусът спря, а зад него спря движещ се друг автобус, на който жената, изглежда, се беше качила, за да настигне 93. Докато стигне до вратите на нужното возило обаче, шофьорът пак тръгна да затваря вратите. Жената май хвърли чантата си вътре и вратата се затвори между нея и багажа. Тя пак започна да блъска по вратата, а шофьорът на няколко пъти потегляше с около метър.
Накрая, ядосан, отвори врататата, усетил, че багажът на жената е вътре. Пенсионерката се качи, а шофьорът на 93 започна да й крещи. „Ще си строшиш краката да ги смениш тия рейсове! Все едно няма друг след 93”, започна да вика той, гледайки в огледалото за задно виждане. „Защо й отвори?”, попита кондукторката, която също беше с доста сърдито изражение. „Защото чантата й беше вътре”, отговори шофьорът. „Бърза! Сега ще слезе на гробищата. Бърза да не й вземат гроба”, продължи той, което вече преля чашата на грубостта. Жената отзад не каза нищо. Не знам къде слезе."
Случка 2.
"Шофьор по линия 113, по-вулгарен от всякога! Грешка от моя страна беше, че доближих автобуса му, докато беше спрял за почивка. Обърна се към мен с думите: "К'во прайш ма, за теб спирка няма ли?" Помолих го за по-смирено отношение и му казах, че аз също работя с хора, а той ми отвърна: "Айде, ако нямаш мъж да му го държиш на него, не на мен!"