Човек, колкото и добре да живее, един ден му се налага да регистрира автомобил в КАТ. И тогава се сблъсква с бюрокрацията, която от години цари там и все още не се е намерило ръководство на МВР, което да успее да я вкара в допустими граници. Повечето административни услуги, свързани с регистрация или пререгистрация на автомобил, обикновено струват поне един работен ден на гражданите. 

Следващият "разказ по преживяно" показва реалната ситуация в една българска институция, която все още е далеч от стандартите за свързаност на 21 век. Правим уточнение, че проблемът е системен и Пловдив далеч не е единствения град, в който има опашки пред Пътна полиция. 

Дълга опашка с чакащи за регистрация на МПС пред КАТ се изви за пореден път тази сутрин в Пловдив, запълваща паркинга и улицата.  

Изнервени граждани, някои от тях взели почивен ден специално за приключението КАТ, се тълпяха пред гишето за подаване на заявления за регистрация.

„Не съм ли аз наред?” чува се несигурно сред тълпата, което дръзко изявление отеква глухо като гласчето на горска улулица в септемврийска нощ.

„Значи госпожо, като ви кажа, че е ваш ред, тогава ще минете!” – изръмжава служител на КАТ, на привидна позиция усмирител и навигатор на заблудени граждани при регистрация. „Не виждате ли, че Шкодата е пред вас?!” , на което всички присъстващи започват да се оглеждат,  опитвайки се да дешифрират енигмата как точно служителя решава кой е на ред.

„ Стояне, айде. Ти си.” – посочва току що пристигнала кола, престояла само около 5 минути. „ Вие плътно след него, в лявата лента. Давай, давай, давай. В лявата лента казах! Ей, значи, само малоумници!” възроптава регулировчикът, излъчващ аура на притежател на висше по Регулация и Масов контрол. „Няма да се научат, ей!”

След  двучасово чакане на произвола на съдбата, манната небесна е спусната върху обикновеният гражданин, и той е призован в малката помощна сграда в архитектурен стил соцбрутализъм.  Там  чака само за да го върнат по неясни за него причини, като указанията са от типа на „Вземете това и отидете на гише 1 в централна сграда.След това трябва да платите глобата в банката. Кой е следващият?”

На гражданина се дава заявлението и жълт, ламиниран правоъгълник с пореден номер с указанията „На 3-ти канал сте. Вътре чакате да Ви извикат номера.”, и е изпратен към поредното приключение, този път към хангарите за проверка на рама и сериен номер.

Чудейки се дали е попаднал в „Страната на чудесата” или сцената от култовия филм „Beetlejuice”, гражданинът с номер 77 чува от остарелите говорители в халето – „Номер 56 и 81 на гише“.

“Извинете, аз съм номер 80, дали чухте моя номер, защото извикват 81 преди мен?” пита наивно една женица на възраст, която явно отдавна не се е сблъсквала с бюрокрацията в КАТ.

„Мисля, че не. Не мога да чуя добре, а и няма ред изглежда.”  „А, добре.”  казва тя и сяда на скамейките, които изглеждат рециклирани от някой градски парк през 90-те.

След средно чакане от около 3 часа, гражданинът вече може да си вземе талона и номерата.

Въпросите, които назряват след такова преживяване, което краде най-важния ресурс на индивида – времето, са:

Кога ще се модернизира едно учреждение като КАТ, което е натоварено почти постоянно?  Защо сградата е ситуирана до ромски катун в края на града и прилича на съборетина? Няма ли да се наложи най-накрая дигитализиране на документалните процеси за улеснение на служители и граждани?

 Въпросите без отговори за един проспериращ  и нарастващ по население град като Пловдив не секват.