Настоящата история ни бе изпратена от пловдивчанина  Димитър Иванов . Публикуваме я не само заради досадните проблеми, с които се сблъскват гражданите, които регистрират автомобили в Пътна полиция, но и заради проявеното от автора чувство за хумор, в една не много забавна ситуация. Текстът е без редакторска намеса. 

 

Във връзка с предстоящата офанзива по смяна талоните в КАТ-Пловдив, бих искал да запозная пловдивчани с методологията на процедурата, чрез един къс разказ от първо лице за мазните парцали и мазните курбани. 

Наскоро имах неблагоразумието да си купя нова кола и ми предстоеше смяна на собственост в КАТ - Пловдив.

Запознах се с изискванията от сайта на МВР-Пътна полиция и с наръч от документи поех към КАТ. 

За щастие нямаше много желаещи за тази процедура и минах бързо на гишетата за подаване на заявление, хората бяха възпитани и услужливи. 

При достигане на втора стъпка "идентификация" в хангарите обаче, нещата коренно се промениха. Характерно за този процес и фамилиарно, заповедно и доста пренебрежително отношение, започващо със: "спирай там след валовете и отваряй капака!". 

Спираш, отваряш и зачакваш .... но! - зачакваш, не защото има други коли, а защото човекът, който трябва да ти погледне колата води приятелски разговор с друг клиент - едни 15 минути на входа, ти чакаш. 

В крайна сметка разговорът приключва и се започва едно неистово обикаляне с фенерче в ръка, издирва се ВИН номера. При тази процедура с отревисти движения се лашкат седалките, отмятат се стелки, вдигат се кори, ръчкат се пластмаси, евентуалното възстановяване на които в първоначален вид си е изцяло твой проблем. 

След като в крайна сметка се открива позицията на номера, с изненада се установява, че колата не е живяла в стерилна среда и се е движила напред-назад повече от веднъж, съответно има прах върху въпросната планка, което води до: "парцал имаш ли!?"

По принцип, вероятно е трудно да се повярва, че има дори теоретичен начин да нямаш мазен парцал в багажника, но ето - чудото се случи и аз нямах! 

След този неудовлетворителен отговор ти се дава начална отсечка към едно дълголетно дападжийско бюро с думите - "ходи виж в онова бюро някъде трябва да има парцал!". 

Отиваш и започваш да оглеждаш бюрото за заветния парцал - но парцал няма.  Тук удряш калъч, защото служителят вече е поел в друга посока - отново към същия клиент, за който стана дума в началото и отново чакаш нови 15 минути дружески разговор. 

По някое време се сеща за теб с думите "намери ли парцал?!". Отговаряш негативно и ти се дава нов вектор, този път да търсиш парцал в някакви стаи, евентуално в тоалетните. Тук вече казваш, че за парцал няма да обикаляш из КАТ и ти се посочва една собственоръчно написана табела без източник, че трябва да осигуриш достъп до ВИН номера - което условие разбира се е двойно осигурено както от мен, така и от производителят на автомобила. Той си е все там от създаването му.

Така или иначе - ти се връчва парцал с неизвестен произход и започваш да жулиш, за да го хване фенерчето. Сега тук идва допълнителен момент, че за да бръкнеш с парцала на заветното място трябва да свалиш пластмасите на двигателя, тъй като производителят на колата е преценил, че мястото е за гледане, не за бъркане, но в КАТ се налага и да бъркаш по всички дупки. Цялото това нелицеприятно условие се случва, ако случайно си решил да не си купиш жигула без кьорава пластмаса, а нещо поне от този век, което да не бълва отрови колкото комина на Кремиковци. 

Тук идва ситуация номер две, в която сурово си съжалил, че не си завършил освен всичко друго и ДВГ, за да минеш процедура по смяна на собственост в КАТ. За да свалиш пластмасовите капаци ти трябва най-малко отвертка. Сега ... разбирам, че е почти невероятно да се повярва, но има хора, които си плащат за услугата Автоасистанс и не им се налага да носят кутия с инструменти в багажника, защото недалновидно са преценили, че не може всеки да е всичко, плюс монтьор. Каква грешка! Започваш да търсиш подходящ туул за махане на скобите и установяваш, че това евентуално може да свърши ключа за домашната секретна брава. С негова помощ кората е махната, парцалът се задейства и ЕВРИКА - въпросният ВИН номер е в обхвата на ценното фенерче. През това време останалите 3-4 служители с нескрито задоволство наблюдват инженерните ти напъни. Това следва да е нещо като наказание, че дори си помислил да си купиш по-нова кола в крак с еко-стратегията на европейската столица. 

Междувременно вече ти е изчеластрен регистрационния номер на една страна и ти се издава заповед да си го свалиш сам. 

Сега, тук в мен напира любопитството - след като човек сам си вдига капаци, търси си парцали, обикаля по бюра, разкомплектова си колата, прежулва табелки, сваля си номерата - каква ли следва да е заплатата на служител с длъжностна характеристика от един ред - "гледане на номер с фенерче и сравняване с вече напечатан лист"? Естествено, при подобна ангажираност е разбираема 30-минутната раздумка, иначе следва да се закупят и легла.

И така, вече с колата в насипно състояние, я изкарваш от халето и зачакваш да ти извикат номера по една тонколона като от детско караоке, поставена на самоделна конструкция между пейките. 

Идва ти редът, подаваш останалия наръч документи и се опитваш да платиш с карта, която възможност е посочена в сайта на КАТ. Тук отново не си късметлия, защото точно в този момент ПОС терминалите не работели, питат те със зачуден поглед - "нямаш ли кеш?" и те засилват към така удобно разположеното кеш гише на банка - измежду останалите 10 на КАТ - изглежда някак най-личното гише. 

Там вече се сблъсваш със суровата реалност на кеша и плащаш едни 7.26лв банкова такса за превод от 46.74лв, които удобно закръглят сумата до 54лв. Това са нищо и никакви близо 20% такси ... 

След като се разделиш с кеша, отново излизаш и зачакваш детското караоке да се обади. 

Там вече ти дават талоните и зачакваш пред хале номер 2 да ти сложат номерата. 

След това процедурата приключва, но не и за теб, защото трябва да си сглобиш колата обратно от насипното състояние. 

Разбира се, описаната ситуация е дългогодишна практика в КАТ и вероятно хората с едноредова длъжностна характеристика и ще се пенсионират там, но все си мисля, че е приемливо с едно леко напредване във времето да се започне с плахо заменяне на парцалите или поне да се уведомят гражданите в списъка с изисквания, че трябва да се води и личен монтьор с гедоре и наръч парцали. Сигурен съм, че ще е трудносмилаемо едно такова схващане, че не всеки собственик на МПС изгаря от желание да ходи с черно под ноктите и евентуално може и да не му е страст да е надупен под капака на автомобила си с комплекти гаечни ключове, отвертки и парцали, строени в редица в багажника. 

Все пак искрено благодаря на КАТ за чудесната емоция и пожелавам през новата година по-малко парцали, ако е неизпълнимо, поне да са идея по-малко мазни! 

И най-вече - успех на хората, на които въпросната процедура тепърва им предстои ... и да се запасят с парцали и кеш!