Споделеното от една българска майка - Надя Добрева, взриви Фейсбук навръх националния празник на страната ни. Разбуни духовете, отприщи коментари, разрази спорове. За нас, българите, за нравите ни, за човещината ни, за морала ни. Някои от тях ни се видяха крайни, но после... май размислихме.

Ето и разказа на майката:

"Качих се днес в трамвай. С децата - едното на ръце, другото ме държи за якето. Застанах аз до една седалка, стабилно стоя - с бебе на ръце, направо човек камара. И рязко да спре няма да мръдна. Обаче, в тоя момент чувам плач от четиригодишното - мамо ще падна искам да седнаааа. Държи се за мен, обаче се клати от движението. Тогава се сетих: О, Боже! Аз съм с две деца - дали някой не е станал или помахва към нас да седнем...

Гледам - не! В трамвая тихо все едно няма хора, пусто. Никой не ни вижда и никой не чува ревящата, че иска да седи. Няма хора... Ако ме разбрахте. Вътре само паметници с корави сърца, по-твърди от камък. НИЩО НЯМА ДА ОСТАНЕ ОТ ТОЯ НАРОД, НИЩО! И ТАКА ТРЯБВА.

И сега някой ще каже, че никой не ми е длъжен... А аз ще кажа: о, неразумний - длъжни сте ми! Защото аз съм родила две деца в тая държава, тоест два роба, защото мъжът ми работи тука, за да има пенсии за трима пенсионери поне. Аз работя тука и всички мои роднини са тука. Внимавайте, обаче! Че не е късно и ние да си хванем пътя. Свят широк. Няма да кажа на никого Честит Трети Март, защото ние не се обичаме, няма я любовта помежду ближни и няма да лицемернича. Гордея се с онези българи, които са мрели за вяра и отечество, сърцето ми плаче, защото май е било напразно.... направо напразно.... Не гордост ни е необходима, че сме българи, а любов помежду ни."

Снимка: Reuters