Двойния стандарт в качеството на храните коментираха пред БНТ проф. Стефка Петрова, експерт по хранене, Йордан Войнов, бивш шеф на Агенцията по безопасност на храните, и шеф Петров. Първият доклад за разликата в качеството на храните за Западна и за Източна Европа на Словакия е от 2011 г., каза проф. Петрова.

 Предстоят още много изследвания, но ако наистина се окажат сериозни разликите, проблемът ще стане не само етичен, но и здравен.   По думите й, реално всички съставки на продуктите са обявени на етикетите и човек трябва да бъде много целенасочен и информиран, за да знае какво да избере.   „Има продукти, които категорично ще имат отражение върху здравето”, каза Петрова и даде за пример един такъв проблем:

 „Това е заместването на захарта с високо фруктозен царевичен сироп в повечето от нашите напитки. И сега компаниите излизат със становището – виждате ли, българинът предпочитал вкуса на високо фруктозния царевичен сироп, вместо на захарта. И повечето от сладкарските ни продукти са с този сироп. Докато в Обединеното кралство, Германия, те са със захар”. Експертът посочи колко по-вреден е този сироп от обикновената захар и води до увеличаване на риска от алергични реакции, от астма, от сърдечносъдови заболявания, от диабет и др.   Йордан Войнов поясни, че досега се е акцентирало на безопасността на храните, качеството е било на заден план.

„Навремето не е имало такава химия. Навремето е имало такива продукти – суровина от месо, суровина от мляко. Въпросът е бил тогава продуктът да бъде безопасен. Сега, когато навлезе химията, вече не е достатъчно само един продукт да бъде безопасен”, обясни той.   Войнов призна, че обикновено големите вериги мамят като препакетират продуктите и пишат

„Произведено за България”, въпреки че са произведени от една и съща фирма.

„Веригите държат на нискобюджетни стоки. Включително и българските преработватели започнаха да работят само химия. Продуктът не е опасен, но е некачествен”, добави той.   Миналата година в България са внесени 52 000 тона палмово масло. През 2000 година са били 2000 тона. „Млечните продукти са без мляко, месните са без месо. Използват се вече фибри, бамбук. Соята вече не се използва, защото е скъпа. Използват се консерванти, оцветители. В магазина виждам цена 1,90 лв. за килограм месо. За да се направи сирене, трябват 6 литра мляко. Аз да ги подаря тези 6 литра, не може да е 1 лев”, категоричен беше Войнов.  

Шеф Петров обърна внимание върху информацията за продуктите, която нямаме - все по-малко се говори за храната, от която българинът има нужда, коя е биологичната, чистата храна.   „Всеки, който отиде в супермаркета, казва: „Аз нямам пари” и прави този компромис. Въпросът, който не казваме е – колко струва този компромис. Нека да почнем от там. Човек прави компромис със себе си, с децата си, с всички”, изтъкна Петров.