Казусът дали трябва да има забрана за говорене по телефона в автобусите от градския транспорт, предизвика остри коментари от страна на читателите на TrafficNews.bg. Пловдивчани се разделиха на два „лагера”, като единият заклейми говоренето по телефона на обществено място като градските автобуси, а другият скочиха срещу забраната.
Споровете бяха провокирани след статия „Имаме ли право да говорим по телефона в градския транспорт на Пловдив?”, където пловдивчанин се оплака от редовните забележки от страна на кондуктор от автобус по линия №37. Мъжът се карал на пътниците, за това че разговарят по телефона по време на пътуване.
Оказа се, че в наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт такава забрана няма.
Въпреки това, според голяма част от коментиралите читатели трябва да се въведе.
„Повечето от нас нямат култура да разговарят ясно, кратко и разбрано. Според мен в автобус трябва да се избягват разговорите, освен приемането на такива, които са спешни и важни. Все пак в това пространство всеки трябва да се съобразява с другите които няма къде да избягат, освен ако те не го помолят да направи разговора публичен защото е много интересен и пикантен”
„Ще ви попитам нещо. Къде ви са елементарните норми на поведение на обществено място каквото е автобусът? Какво ще стане, ако всеки пътник говори по телефона пътувайки в автобус? Автобусът обществена говорилня ли е или място, в което никой няма право да смущава спокойствието на другия? Толкова ли е просто като ви звънне телефона да помолите да ви се обадят след 10-20 минути. А иначе е много интересно. Знам почти всеки къде и с кого е бил миналата вечер, дали размера има значение, дори на кой пазар чушките са по-евтини. Има и комични ситуации: Една пътничка говори по телефона и казва "В рейса съм, глуха ли си ма !!! " И сега всички от спортното като се качват или слизат крещят " В рейса съъъъъм " Та това беше моето ежедневие”
Според друга част от пловдивчани говоренето по телефона не е проблем където и да е било и е нормално да вдигнеш, когато ти звъни телефона, а си в автобуса.
„На мен наскоро ми се случи, въпросният кондуктор ми направи забележка, че влизайки в автобуса съм говорила по телефона. Разговорът беше кратък, но ми стана странно в първия момент как така в обществен транспорт на обществено място немога да проведа кратък и важен разговор по телефона. Пълен абсурд!”
„Вълните, излъчвани от мобилните телефони, могат да попречат на комуникационните системи на самолета. Кондукторът се е помислил за стюардеса”
„Да, има автобуси, които имат стикер обозначаваш, че разговорите по мобилен телефон за забранени. Обаче, това са автобуси втора употреба, които са произведени, когато се ползваха мобифоните, чиито радиовълни са пречили на радиовръзката на автобуса. Със сегашните съвременни мобилни устройства такъв проблем няма”
Друга част от читателите пък посочиха примери от ежедневието си, в които са хващали в крачка как самият шофьор или кондуктор разговаря по телефона.
„Значи за едни може, а за други не. Шофьорът говори един час по телефона, а аз не мога. А когато надуят чалга, това не им ли пречи?”