“Светът е пълен с добри хора. Ако не можете да намерите поне един добър човек, вие станете такъв.” Това написа Мария във Фейсбук и призивът й не беше просто ей така, а съвсем конкретен. С него тя се обърна към съгражданите си от Стамболийски, който според жената се превръща в едно по-добро място за живеене. Но в този прекрасен град има човек, който живее на улицата вече повече от месец. Живее и спи на пейка под тераса на блок на бул. "Хр. Ботев" 12. 

"Много хора от същия този блок му помагат всеки с каквото може (храна, завивки). Не знам историята му, но каквато и да е тя, трябва да му се помогне - независимо от причината той да е на улицата. Това е просто молба за помощ", е написала Мария.

Наш репортер тръгна по следите на бездомника. За мнозина той е просто такъв, но зад "леглото" му на пейката до блока се крие една човешка трагедия.

В един слънчев ден, когато бива изхвърлен от работата си, мъжът изпада в безизходно положение. Остава сам, без дом и семейство. От тогава насам всеки ден търси място за живеене. В момента се намира на бул. Христо Ботев 12, но не се знае докога. Живеещи в района споделят, че наскоро е бил „помолен” възможно най-бързо да напусне „къщата си”, тъй като плаши малките деца.

На снимките се виждат вещите, с които разполага Румен Руменов. Да, човекът има име, както и лични документи и епикризи за здравословното му състояние. По думите на неговите „съседи” всеки му помага с каквото може. Когато някой сготви нещичко, му носи, дават му дрехи, носят му вода. Все пак са останали и добри хора на този свят. 

Ето и част от разговора на репортера ни с него:

-          Кой сте вие?

-          Казвам се Румен Руменов – Рихчо, а Рихчо означава: –  Р-то означава рай, И-то, Х-то идеални хора, Ч-то, О-то – човек на обществото; това е законът на природата.

-          Имате ли семейство?

-          Нямам.

-          Как след толкова години стигнахте до тук?

-        Не знам. Просто в един момент ме изгониха от дома, който аз съм купил. Имах леля, почина на 97 години. Децата й са в Турция, те продадоха къщата. Аз им викам оставете една стая да живея, никой не ме чу.

-          Помощ от общината не сте ли търсили?

-          Да, направих всичко каквото е нужно. Всеки ден ходя при тях.

-          Какво ви казват от там?

-          От там викат, ще видим, ще оправим нещата, това ще направим онова ще направим, и това е.

-          От колко време сте в това положение?

-          От миналата година съм така, зимата бях в болницата, за да мога да преживея.

-          И къде живеете сега, тук на тази пейка?

-          Където намеря, за сега съм тук. По пейките къде да спя иначе, няма къде.

-          От къде взимате храна, как живеете?

-          Тук от социала взимам храна от 2-ри. Вече два дена взимам от там. И има хора, които ми носят по нещо.

-          Ами като вали вечер тук е студено и мокро, как се спи така?

-          Преди спах отатък при другя блок, там имаше навес. Ама тази вечер ще спя тук, какво да правя. От там ме изгониха, няма къде да мърдам. Надявам се само тези дни покрай 9-и да дадат пенсията и да ида до Карловските бани да се изкъпя, да се подстрижа и да си направя едно хубаво бръснене.

Автор: стажант репортер Маринела Стефанова