Четири колчета и един знак. Това е достатъчен повод да започне война между пловдивчани от двете страни на барикадата. Докато едните се опитват всячески да запазят антипаркинг колчетата и знака, който забранява влизането на автомобили, другите яростно рушат всичко, което би им ограничило движението с кола да върха на тепето.

Едва ли има други колчета под тепетата, които са били обект на толкова голямо внимание. От TNS ви разказахме и цялата им история, но встрани от тях остана и той – знакът. Всъщност това е нещото, което позволява на полицията да глобява всеки, който наруши правилата и се качи до върха на Джендема. Оказа се, че от администрацията три пъти поставят въпросния знак, а вандалите го рушат всеки път.

Докато те рушат, пловдивчани, които се разхождат на Джендема се опитват да отвърнат на ударите. Клони, павета, камъни и всякакви подръчни материали влизат във войната с автомобилите.

От администрацията пък умуват. Чудят се какво да измислят, за да може да спрат автомобилите да се качват на тепето. Яростта, с която рушат знаците и колчетата говори, че каквото и да се сложи там, и колкото и да е здраво, едва ли ще издържи дълго. Решението е ясно – повече охрана и технически средства.

Въпросът е, че това ще реши конкретния проблем, но не и стотиците места в Пловдив, които се рушат само и само защото не се харесват на някои. Така, че трудно може да очакваме Младежкият хълм да светне, ако ние самите не го пазим. Когато пък пловдивчани воюват за нещо подобно, а администрацията отстрани стои със скръстени ръце, не може да очакваме доверието към властимащите да е голямо. Липсата на авторитет и витаещото чувство за безнаказаност развързва ръцете на имащите се за недосегаеми. Войната ще продължи докато не стане повече от ясно, че всеки един носи отговорност за действията си.

Още по темата четете ТУК и ТУК!

Благовест Андонов, TNS.bg