Хората със затлъстяване е по-вероятно да страдат от респираторни симптоми и прогресираща дихателна недостатъчност. Това са изводите на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), съобщават от Министерството на здравеопазването.
Кога всъщност говорим за затлъстяване?
Затлъстяването е ексцесивно натрупване на мастна маса в тялото. Дължи се на нарушен енергиен баланс вследствие на енергиен внос, по-висок от нуждите на организма. Затлъстяването в детството не е безобидно състояние. Независимо от схващането, че ще бъде преодоляно с възрастта, продължителното задържане на наднормено тегло (свръхтегло и затлъстяване) в детството предразполага към същото и в периода на юношеството и като възрастен. Оценка на хранителен статус, в това число и затлъстяването, се осъществява чрез антропометричен индикатор Индекс на телесна маса. Индексът на телесна маса се измерва в кг/м2 и е равен на теглото, разделено на ръста на квадрат.
Здравословно тегло: 18.5 – 24.9 Нормален
Наднормено т. 25.0 – 29.9 Повишен
Затлъстяване I 30.0 – 34.9 Висок
Затлъстяване II 35.0 – 39.9 Много висок
Затлъстяване III > 40.0 Екстремно висок
Това заболяване ли е и какви рискове крие то?
Наднорменото тегло е доказан рисков фактор за много болести на съвременния човек. Затлъстяването е пряко свързано с кардиоваскуларните заболявания (атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт), които са най-важната причина за смърт в света. Затлъстяването често се съпътства с инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2, злокачествени новообразувания, подагра, ставни и дихателни заболявания и др. Наднормената телесна маса значително повлиява работоспособността и качеството на живот.
Какви са причините за затлъстяването? Всеки човек ли е застрашен или има момент на предразположеност?
Рисковите фактори за затлъстяване са многобройни, като основен рисков фактор за настъпване на затлъстяване е прехранването, при което се приема повече енергия, отколкото са енергийните загуби на организма, особено при заседнал начин на живот. Друг рисков фактор за поява на затлъстяването е наследствеността. При един родител с наднормена телесна маса, при 41 % от децата също се наблюдава наднормена телесна маса, а при двама родители процентът е по-висок (73%). Значение за възникване на затлъстяването имат още метаболитни, хормонални, психологически и други причини.
Какво трябва да знае и прави всеки човек, за да не се сблъска с този проблем?
Профилактиката на затлъстяването трябва да се осъществява още от най-ранна детска възраст чрез поддържане на здравословен начин на живот. Това се постига чрез здравословно хранене и подходяща физическа активност.
За да се поддържа здравословно тегло, е необходимо:
Да се приема храна с енергийна стойност, съответстваща на възрастта, пола и физическата активност;
Редовно хранене чрез най-малко три приема на храна дневно;
Избягване на късното хранене, не по-късно от 2-3 часа преди лягане;
Да се намали консумацията на мазнини и алкохол, тъй като те са висококалорични;
Да се ограничи консумацията на сладкарски и тестени изделия (пасти, торти, шоколадови десерти, баници и др.), тъй като освен въглехидрати, те съдържат и голямо количество мазнини;
Да се увеличи консумацията на плодове и зеленчуци; бобови и зърнени храни. Тези продукти са богати на хранителни влакнини, които увеличават обема на храната и засилват усещането за ситост;
Да се приемат достатъчно количество течности;
Да се поддържа двигателна активност всеки ден – поне 60 мин. ходене, спорт и др.
Отрази ли се пандемията от COVID-19 върху теглото на българите и защо?
Към настоящия момент в България не са провеждани специално насочени проучвания, но относителният дял на лица с наднормено тегло и затлъстяване е висок.
Наистина ли затлъстяването е рисков фактор за тежко протичане на SARS-CoV-2, хоспитализации и в нередки случаи - летален изход?
Според последните данни на СЗО 39% от възрастното население са с наднормено тегло и 13% - със затлъстяване, като глобалното разпространение на затлъстяването се е утроило между 1975 и 2016 г. Затлъстяването се увеличава и представлява световен проблем за здравето, счита се за критичен рисков фактор за различни инфекции, постинфекции, усложнения и смъртност от тежки инфекции.
Доказано е, че затлъстяването има неблагоприятни ефекти върху имунитета, което е основната причина за повишен риск от инфекции и тежко протичане на такива. Влияе върху белодробната функция по много начини, които са свързани с механични и възпалителни фактори, поради което хората със затлъстяване е по-вероятно да страдат от респираторни симптоми и прогресираща дихателна недостатъчност в по-висока степен. Натрупаните доказателства показват, че сред пациентите, които развиват тежък COVID-19, процентът на тези със затлъстяване е по-висок. Липсва обаче точна информация относно глобалното разпространение на затлъстяването при лица с COVID-19.
Затлъстяването е признат рисков фактор за тежък COVID-19, вероятно свързан с хронично възпаление, което нарушава имунната и тромбогенната реакция към патогени, както и с нарушена белодробна функция от наднорменото тегло. Наднорменото тегло и затлъстяването са рискови фактори за инвазивна механична вентилация, а затлъстяването е рисков фактор за хоспитализация и смърт, особено сред възрастни под 65 г.
През последната година са публикувани редица мета-анализи, които показват, че пациентите със затлъстяване имат значително повишен риск от инфекция с COVID-19, по-чести хоспитализации, по-голяма нужда от механична вентилация, по-често биват приемани в интензивни отделения и има по-висока смъртност спрямо пациенти с нормално тегло. В началото на пандемията COVID-19 стана ясно, че има значителни взаимодействия с пандемията от затлъстяване. Например, бързо се установи, че затлъстяването е свързано с по-лоши клинични резултати при COVID-19. Обратно, има предположения, че пандемията от COVID-19 е довела до влошаване на храненето, намалена физическа активност и прекъсване на лечението на затлъстяването.
Установената връзка между по-високи ИТМ и тежко протичане на заболяване, свързано с COVID-19, подчертава необходимостта от прогресивно интензивно управление на заболяването с увеличаване на тежестта на затлъстяването. Необходими са продължителни стратегии за превенция и контрол на затлъстяването чрез здравословно хранене и физическа активност за поддържане на здравословен ИТМ.
Предотвратяването на COVID-19 при възрастни с по-висок ИТМ остава важно и включва многостранни мерки за защита, като например носене на маски, спазване на дистанция, както и приоритетно ваксиниране на тази популация.
Още от категорията
Страхът има изненадващи ползи за здравето