Затлъстяването е глобален проблем, който се разпространява с бързи темпове и засяга хора от все по-млада възраст. На практика всеки втори човек в България страда от проблеми с килограмите. Според статистика на Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването (EASO) близо 60% от българите имат наднормено тегло (34,5%) или затлъстяване (23,7%).

Хората със затлъстяване са подложени на социална стигма и дискриминация. Често биват осъждани като мързеливи, безволеви и с липса на самоконтрол, което тежко може да засегне психиката и самочувствието им.
Всъщност затлъстяването е хронично-прогресиращо и рецидивиращо заболяване, което е трудно лечимо. Често, дори и с най-голямото старание за целесъобразен начин на живот, не може да се постигне желаният успех.

Затлъстяването е метаболитно заболяване, дължащо се на дисбаланс между приетата и изразходваната енергия, който води до прекомерно отлагане на мастна тъкан в тялото с последващ широк диапазон от увреждащи ефекти върху здравето. Излишното тегло се свързва с множество усложнения като захарен диабет тип 2, дислипидемия, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания, чернодробни проблеми, ракови образувания, психични разстройства и остеоартрит.

Генетичната предразположеност е основополагащ елемент в развитието на затлъстяването. Върху нея се наслагват елементите от околната среда, които оформят индивидуалната склонност към натрупване на излишни килограми, както и възможността за редукция на тегло и задържането му.

Динамиката в теглото се дължи на промените в енергийния баланс. Той е положителен, когато приемаме повече енергия, отколкото можем да изразходим, което води и до отлагане на излишните калории под формата на мазнини. Те на практика служат за енергиен резерв, който се използва в условия на глад.

Чисто физиологично, приемът на храна има за цел да задоволи това чувство на глад. Но в нашето съвремие храненето вече има и друга роля. То може да бъде за удоволствие или от социален характер. Може да бъде и емоционално повлияно от състояния на стрес или депресия, които водят до преяждане у някои хора или намален апетит при други. По този начин се игнорира биологичната роля на храненето, което може да доведе до енергиен дисбаланс и затлъстяване.

Регулацията на енергийния прием е сложен процес, който включва множество сигнали от различни органи, включващи мастната тъкан, мускулите, черния дроб, червата и мозъка. Всеки човек има зададена точка (set point) на таргетното тегло, от която зависи приемът на храна и изразходването на енергия.

Чувството за глад и ситост имат за цел да регулират и поддържат „програмираното“ от организма тегло. Множество хормони, които се отделят от стомашно-чревния тракт (инкретини) и мастната тъкан (адипокини), подават информация до централната нервна система за енергийния запас в организма. На базата на тези „данни“ мозъкът регулира апетита.

Основна цел на тази система за регулация е да предпазва организма от гладуване, т.е. той е настроен да се предпазва от енергиен дефицит, отколкото от излишък на калории. С това се обяснява и йо-йо ефектът след спирането на дадена диета. Организмът се опитва да задържи по всякакъв теглото в предварително зададеното му ниво. Така към мозъка постъпват сигнали, стимулиращи глада, а основната обмяна се забавя, с цел да се задържи всяка приета калория. 

Забавянето на основната обмяна при отрицателен енергиен баланс е преходно явление и не се запазва при задържане на по-ниското тегло. По този начин организмът пренастройва към новото таргетно тегло и започва да „охранява“ тази нова зададена точка. Ето защо времево ограничените диети често водят до неуспех. Изискват се дългосрочни промени в хранителните навици и физическата активност.

Разбира се отговорът към всяка интервенция за намаляване на теглото е индивидуален и генетично заложен. Така някои хора успяват да го постигнат с лекота, докато други успяват на цената на огромни рестрикции, които е трудно да бъдат спазвани за продължително време.

Ето защо затлъстяването вече се класифицира като заболяване, за което има лечение под формата на промяна в стила на живот, медикаментозна терапия и метаболитна хирургия. Съществена част от процеса е и поведенческата терапия и психологическата подкрепа.

Източник:  Puls.bg