- Д-р Великова, имате ли вече яснота колко дълго продължава имунитетът ни след преболедуване на COVID-19 и колко след ваксинация?

- По отношение на това, колко продължава имунитетът след ваксинация и след преболедуване, се натрупват все повече данни. Към момента имаме отговори на някои от въпросите. Кой имунитет е по-дълъг обаче, все още не можем да кажем. Причината е, че това е нов коронавирус, за който все още нямаме всички необходими данни.

По отношение на ваксинацията наскоро бе публикувано голямо проучване, при което се показа, че ваксинираните хора имат активни лимфоцити в своите лимфни възли срещу коронавирус. Във всеки един момент могат да се активират при повторна среща с коронавирус, независимо дали имат антитела в кръвта, или не.

За преболедувалите също има данни, че имунитетът може да бъде продължителен, но все още не можем да кажем колко.

Нека не забравяме, че при ваксинирането се избягват доста усложнения на самата инфекция и потискане на имунната система. Чрез ваксинацията допълнително могат да бъдат покрити още варианти на вируса, докато преболедуването е вариантспецифично. Тоест, нов вариант на вируса може да зарази някой, който вече е преболедувал.

- Здравните власти са категорични, че и преболедувалите трябва да се имунизират. Нужно ли е това според вас и колко време след преболедуване трябва да си поставят първата доза?

- Официалните източници на информация са категорични, че ваксинирането е необходимо и при хора, които са преболедували. Причината е, че имунитетът, който се изгражда при преболедуване, е специфичен за конкретния вариант, предизвикал заболяването.

Няма минимален срок за изчакване. Единствено необходимо е пациентите да бъдат напълно възстановени, да преминат още около 14 дни - реконвалесцентен период, след което могат да се ваксинират съвсем спокойно и да бъдат защитени.

- Има ли опасност от развитие на автоимунно заболяване, ако се прибърза с ваксината?

- Доста разпространен е митът, че ваксинираните, които имат голямо количество антитела, могат да пострадат от ваксината, но това не е вярно. Имунната система не работи по този начин. Всъщност с ваксинацията се оптимизира имунитетът срещу коронавирус, придобит след преболедуването. По тази причина се смята, че може пациенти, които са преболедували, да се ваксинират и с еднодозова ваксина. За тях ще бъде и по-лесно логистично.

Няма случай на възникване на автоимунно заболяване след имунизиране. Има случаи на възникване на автоимунни заболявания след коронавирус. Между 20 и 50% от пациентите, които са преболедували, могат да развият и автоимунитет, съответно и автоимунно заболяване.

- Защо при част от преболедувалите във времето се наблюдава не намаление, а увеличение на антителата?

- Наистина при някои хора динамиката на антителата след преболедуване се променя не към намаление, което е очакваното и което се наблюдава при мнозинството пациенти, а към увеличаване. Една от възможните причини за това е да има повторна среща с коронавирус, която не е довела до заболяване, до симптоми, а просто е напрегнала имунитета, който веднага е реагирал и е образувал допълнително количество антитела с цел защита. 

- Проф. Тодор Кантарджиев съобщи, че 0.7% от боледувалите и 5% от ваксинираните могат да се разболеят отново. Може ли обаче преболедували да стигнат до Интензивно отделение и дори да починат от вируса?

- По отношение изказването на проф. Кантарджиев трябва да бъдем много внимателни как го интерпретираме, тъй като става въпрос за процента шанс да се разболеят от същия вариант, който е предизвикал заболяването. Но все още те имат голям шанс да се разболеят от всички останали варианти на вируса и шансът им е като на останалите хора.

При ваксинираните, да, има около 5% шанс да се разболеят. Ваксините покриват няколко варианта на вируса, но въпреки всичко малка част от хората изграждат недостатъчно количество антитела, не активират достатъчно имунни клетки по ред причини и е възможно те също да преболедуват.

Но, пак казвам, когато сравняваме тези числа, трябва да знаем, че имунитетът при преболедуване е специфичен само към варианта, предизвикал боледуването. Тоест, преболедувалите са уязвими на всички останали нови и съществуващи в момента варианти, с които самият човек не се е срещал.  

Преболедувалите могат да изкарат заболяването доста по-тежко. Имаме вече съобщени случаи от клиницисти, които работят в Инфекциозни отделения в страната, че при първото боледуване са спасили някои пациенти, които след това не се ваксинират, разболяват се отново от друг вариант и съответно стигат до Интензивни отделения. За съжаление, много често се стига и до фатален изход.

 - Вече е ясно, че имунизираните могат да пренасят заразата. Как стои въпросът с преболедувалите?

- По отношение разпространението на инфекцията е много важно да кажем, тъй като това се използва изключително широко в обществото, че не е едно и също заразяването, което може да предизвика ваксиниран спрямо неваксиниран. Ваксината създава такъв имунитет, включително локален в лигавиците, който не позволява да се развие сериозно заболяване, както и да се достигне голям вирусен товар, което съответно се достига при неваксинираните. В тази връзка един ваксиниран, който се среща с вируса, ще зарази по-малко хора, отколкото един неваксиниран.

- Според вас на каква база се определя 6-месечният период, в който важи сертификатът за преболедували, а в същото време сертификатът за ваксинация е безсрочен? Трябва ли и той да бъде издават за определен срок, както е възприето в редица държави?

- Определянето на тези срокове от официалните органи е на база научните данни до момента. Засега знаем, че преболедувалите са боледували от един вариант и шансът да се разболеят от друг вариант е много по-висок, отколкото на ваксинираните. Вероятно по тази причина са сложили по-малък срок за преболедуването.

Тук има и още нещо, което е свързано с чисто моралната и етична страна. Смята се, че ако се даде безсрочен сертификат за преболедувалите, съответно техният риск да се разболеят е много голям. Идеята е, че трябва да се стимулира самото ваксиниране, тъй като то е най-добрият вариант дори и за преболедувалите.

 

 Д-р Цветелина Великова е специалист по клинична имунология с дисертация в областта на имунология на храносмилателната система. Работи в Университетска болница „Лозенец“ и е асистент към Софийски университет. Поддържа страница, група и блог, посветени на имунологията, както и е автор към страницата Коронавирус /информация/.