Затлъстяването заразно ли е? Вярно ли е, че чревните бактерии предпазват от рак и от старческа деменция? Защо в САЩ и Европа започнаха да присаждат фекалии от здрави на болни хора?

Тези въпроси звучат странно, но само ако човек е сигурен, че в неговото собствено тяло домакинът е той.

През 2008 г. в Европа и САЩ започва работата по огромен научен проект, наречен "Човешкият микробиом". В края му учените успяват да декодират ДНК на над 10 000 бактерии, обитаващи човешкото тяло. Това разнообразие е смайващо! Оттогава се смята, че микробите влияят много повече на здравето и живота на човека, отколкото се е допускало.

Известна представа за значението им дават следните данни:

Човешкото тяло се обитава от 30 000 вида бактерии. Общото тегло на всички микроби в него е между 1 и 3 кг. Масата им възлиза на 1-3% от телесното тегло на човека. 70% от тях живеят в червата. Броят им там е между 10 на тринайста степен и 10 на петнайста степен.

Човешкият геном се състои от 22 000 гена, а чревните бактерии имат 8 млн. уникални ДНК. Тоест, бактериалните гени в тялото на човека са 360 пъти повече от човешките. Е, кой тогава е господарят на това тяло?

Микробите на само живеят в него, но и управляват много от телесните процеси. Имунитетът например зависи в най-голяма степен от чревните бактерии. "Добрите" от тях просто не позволяват на болестотворни микроби да се прикрепят към телесните клетки и така предпазват тялото от различни инфекции, предава 24zdrave.bg

Продуктите от обмяната на веществата на бактериите, наричани метаболити, също влияят на функционирането на целия организъм, включително и на мозъка. Доброто настроение например зависи от нивото на т.нар. хормон на удоволствието - серотонина. Той се синтезира в хода на жизнените процеси на чревната флора. И обратно, апатията възниква при изменение на концентрацията на друг невромедиатор - гама аминокиселина, която също се отделя от бактериите.

Изводът е, че раздразнителността и оптимизмът се определят не от характера на човека, а от пълчищата микроби, населяващи тялото му.

Човекът от своя страна също влияе на своята чревна популация - чрез вредни навици и лошо хранене той може дори да я изтреби. Всяка промяна в баланса й (намалена численост на едни бактерии за сметка на увеличение на други) води до много проблеми. Обикновено първите признаци, че бактериите в червата страдат и мрат, са тежест и подуване на корема, диария, загуба на апетит. Това е картината при болест на храносмилателния тракт - язвен колит, стеатоза (неалкохолно омазняване на черния дроб), болест на Крон и др. Но нарушеният микробиом може да има и още по-тежки последици.

Рак - Бактериалните метаболити пречат да се образуват тумори. Заедно с това чревните бактерии помагат токсични и канцерогенни съединения да бъдат извеждани извън тялото.

Диабет - Микробиомът участва във въглехидратния обмен. Установено е, че гликемичният отговор (промяна в нивото на кръвната захар) след поемане на въглехидрати (например от хляб) е различен при различните хора и се определя от състава и състоянието на тяхната чревна флора.

Наднормено тегло - Ако обмяната на веществата в тялото е разстроена, много трудно се свалят дори 1-2 кг даже и при строга диета. Микрофлората влияе на хранителното поведение на човека и определя чувството му за ситост. Тъкмо затова в интернет е пълно с псевдоучени, според които затлъстяването е заразно. Ако прихванеш от някого бактерии, отговорни за ищаха към нездравословни храни, ти на свой ред ще затлъстееш от такива храни.

Това не е вярно. За пристрастяване към боклучавите храни се иска употребата им да е била продължителна и системна. Но в името на истината трябва да се каже и че един клас бактерии - лактобацилите (подкиселяващи млякото), влияят на телесното тегло. Те могат да свалят излишни килограми или да помогнат да се натрупа телесна маса. Очаква се на базата на тези лактобацили да се създадат пробиотици от ново поколение, които да имат адресирано действие.

Алцхаймер, множествена склероза, аутизъм - Чревните бактерии участват в синтеза на невротрансмитери, чрез които се извършва преносът на нервни импулси от главния мозък към телесните клетки и обратно. Ако този синтез бъде нарушен, настъпва нарушение в човешката памет и възникват неврологични болести.

Сърдечно-съдови болести - Метаболити на чревните бактерии управляват обмяната на мазнини, т.е. от тях зависят нивата на холестерол в кръвта и състоянието на артериите. Атеросклерозата е резултат от неблагополучия с чревната флора.

Микробиомът е в състояние да се възстановява сам, както и да се саморегулира. Неговите компенсаторни възможности обаче не са безкрайни. Понякога не може да се мине без лекарства. Тези препарати за корекция на нарушения в чревната флора биват три вида:

Пробиотици - В състава им влизат живи микроби. Много са модни напоследък, но всички опити да се разселят в червата пълчища от полезни микроби посредством такъв препарат се провалят. Бактериите в хапчето пробиотик създават непоносима среда за размножаване на вредните микроби и стимулират имунитета, но после сами напускат тялото.

Метабиотици - Съвсем нов клас препарати, разработен на основата на пробиотиците. За разлика от тях обаче метабиотиците не съдържат живи микроби. В тях има само продукти от бактериалната обмяна на веществата, които са полезни за човешкия организъм. Новите лекарства вече са дали големи надежди, че могат да предотвратяват болести на храносмилането и да подобряват състоянието на страдащите от такива болести. Очаква се в бъдеще чрез такива препарати да се влияе на човешката обмяна и даже на настроението на хората.

Пребиотици - Съдържат храна за полезната микрофлора: растителни фибри, плодови олиго- и полизахариди и др. Служат не само за лечение на болести вследствие на нарушена микрофлора, но и за профилактика на такива болести.

Оказва се невъзможно обаче чрез лекарства в червата да бъдат заселени чужди микроорганизми. Може само да се създадат добри условия собствената чревна флора да се възстанови сама с външна помощ. Такова лечение обаче не винаги е успешно, особено при тежка чревна болест.

Но има друг способ да се внедрят полезни микроби в болния организъм - чрез присаждането им от здрав човек. С тази цел в САЩ и Европа вече няколко години се правят трансплантации на фекална маса или казано по-просто - присаждане на изпражнения. Донорският материал се въвежда чрез сонда в тялото на болния по време на колоноскопия. (В България този метод още не е одобрен.)

Заедно с присаждането на фекалии се внасят и огромни количества полезни бактерии и този способ е доказал своята ефективност. Много лекари обаче си дават сметка за рисковете от тая процедура. Те правят аналогия с преливането на кръв. Когато този лечебен метод е започнал да се развива, лекарите не са били наясно с рисковете му просто защото още не са знаели, че има рискове. Например някои вируси, причиняващи хепатит, още не са били открити, когато преливането на кръв навлиза в медицинската практика. Това става чак години по-късно и междувременно много хора заедно с чуждата кръв получават и хепатит.

Подобно е положението и с присаждането на фекалии. Макар че донорските материали се анализират внимателно, науката все още не е наясно какъв биологичен потенциал има собствената чревна флора и какъв ефект може да има присаждането на чужда чрез фекалии.

Освен това е установено, че при болни от Синдрома на раздразненото черво присаждането на фекалии променя състава на чревната им флора, но болестта не се повлиява никак.

Въпреки това изследванията продължават на широк фронт. От 2005 до 2015 г. са похарчени 1,6 млрд. долара за разработване на терапии, основани на микробиома. Оттогава до днес - три пъти повече. Има утвърдени и няколко метода за анализирането му. Те са:

Бактериологичен анализ на фекалиите - Показва дали има наличие на болестни микроби в тях и определя количеството на някои от полезните (нищожно малък процент). Находките се поставят в различни хранителни среди и се следи какви микроорганизми се развиват в тях за няколко дни.

Този анализ добре се справя с откриването на болести на стомашно-чревния тракт. Но той почти не дава информация за състоянието на чревната флора. Освен това не е възможно в лаборатория да се създадат естествените условия на живот на полезната чревна флора, което води до подвеждащи резултати.

Генетичен анализ на бактериологичните находки във фекалиите - Определя количествените съотношения и числеността на различните групи микроби в червата. Но интерпретацията на данните от този анализ засега е невъзможна. Учените трупат количествени данни, но още не знаят какво е оптималното съотношение между микробите, за да е налице чревно здраве.

Въпреки това много клиники вече предлагат индивидуални диети, с които уж се внасят корекции в състава на микрофлората на конкретния човек. Тези диети са с комерсиална цел и нямат твърда научна основа.

Дихателен тест с лактоза - Показва количеството бактерии в тънките черва. Дават на човека напитка с лактоза - вещество, което се разгражда от микробите в червата. При този процес бактериите там отделят водород. Неговото количество може да бъде измерено в издишвания въздух.

Тънките черва са слабо населени с бактерии. Ако съдържанието на водород в издишания въздух надвишава лабораторната норма, това е сигнал за повишен брой бактерии и съответно за заболяване на стомаха, панкреаса или червата.

Фекален анализ за бактериални метаболити (биохимичен анализ на фекалиите за наличие на дисбактериоза) - Тук се измерва не броят на едни или други бактерии, а се изследват продуктите от тяхната обмяна. Това са най-вече оцетна, мастна и пропионова киселина. Тъкмо те защитават тялото от патогени и не допускат поява на тумори в червата. Освен това контролират обмяната на мазнините и въглехидратите и влияят на нервната система.

Въпреки голямото многообразие на бактерии в червата количеството и съставът на тези 3 киселини попадат в строго определен диапазон. Тяхното съотношение трябва да бъде следното: 60% оцетна киселина към 40% мастна и пропионова киселина. Ако тези параметри са извън норма, налице е нарушен баланс на микрофлората и голям риск от различни болести.