Когато седим дълго време в една и съща поза, много хора изпитват усещането за изтръпване на крайниците. Това състояние обикновено се проявява с чувство на тежест, мравучкане, понякога леко изгаряща болка или загуба на чувствителност. Макар че в ежедневието подобни усещания изглеждат безобидни и временни, причините за тях са свързани с важни физиологични процеси в организма, най-вече с кръвообращението и дейността на нервната система.

При седене или стоене в една и съща позиция дълго време често се стига до притискане на кръвоносни съдове и нерви. Кръвта, която носи кислород и хранителни вещества до клетките, трябва да циркулира свободно, за да поддържа нормалното функциониране на тъканите. Когато седим кръстосали крака, опрели лактите си върху твърда повърхност или заемем друга статична поза, натискът върху определени зони може да намали притока на кръв. В резултат на това тъканите получават по-малко кислород, което води до временна хипоксия, а тя се проявява чрез характерното усещане за изтръпване.

Нервната система също играе ключова роля. Нервите предават сигнали от мозъка към крайниците и обратно, а когато бъдат притиснати, този процес се нарушава. Дори леко притискане на нервен сноп може да доведе до неправилно или забавено предаване на електрически импулси. Това е причината човек да усеща „мравучкане“, сякаш по кожата преминават малки електрошокове. Подобно усещане е познато на всеки, който е задържал ръката си под тялото, докато спи, или е стоял твърде дълго с кръстосани крака.

Изтръпването е своеобразен сигнал от организма, че е време да сменим позицията си. То е защитен механизъм, който ни напомня, че продължителното обездвижване не е здравословно. Чрез тези усещания тялото предупреждава за риска от по-сериозни нарушения, ако не се възстанови нормалният кръвоток и нервна проводимост. Обикновено щом променим позата и се раздвижим, усещането за изтръпване постепенно изчезва, тъй като кръвообращението и работата на нервите се нормализират.

Интересно е, че интензивността и честотата на изтръпването могат да зависят от различни фактори. Хора с по-ниска физическа активност и по-слабо развита мускулатура често усещат този проблем по-силно. Същото важи и за хора със заболявания на кръвоносната система, като разширени вени или артериални стеснения, при които кръвта циркулира по-трудно. Някои хронични състояния като диабет или проблеми с периферните нерви също увеличават вероятността от чести изтръпвания. В тези случаи симптомите може да са по-изразени и да не преминават толкова бързо след раздвижване.

Освен медицинските причини, важна е и самата ни среда. Седенето на неудобен стол, продължителната работа пред компютър или липсата на почивки по време на пътуване са чести предпоставки за изтръпване на крайниците. Съвременният начин на живот, свързан със заседналост, само засилва този проблем, пише puls.bg. Докато преди човек е бил по-активен физически, днес голяма част от деня преминава в статични пози, което натоварва тялото по невидим, но осезаем начин.

Важно е да се подчертае, че макар в повечето случаи изтръпването да е временно и безобидно, продължителните или чести прояви могат да са сигнал за по-сериозно заболяване. Ако усещането не изчезва дори след раздвижване, ако е съпроводено с болка, слабост или загуба на координация, е необходимо да се потърси медицинска помощ. Възможно е да става дума за проблеми с гръбначния стълб, притискане на нервни коренчета или системни заболявания, които изискват лечение.

От физиологична гледна точка изтръпването може да се разглежда като временен дисбаланс, който организмът сам коригира, стига да му дадем шанс чрез движение. Динамиката е в основата на живота – кръвта трябва да тече, нервите трябва да предават сигнали, а мускулите да работят. Застояването прекъсва този баланс и затова усещаме дискомфорт. Това е един от начините, по които тялото ни подтиква към активност и ни предпазва от по-тежки последствия.