Температурите паднаха, навън е мрачно и мъгливо. Слънчевата светлина е все по-малко, което тласка психиката към депресивни нагласи. Настроението е потиснато, двигателната активност спада. Концентрацията е затруднена, мислите са свързани с отишлото си лято. Дневната светлина намалява, тъмнината потиска още повече.

„Самата есенна депресия е понятие, което е придобило повече гражданственост. Ако наистина има депресивни състояния, те ще са след декември. Но с намаляването на слънцегреенето и заоблачаване на времето се започва т.нар. меланхолия, която повечето хора наричат депресия. Човек става малко по-ленив, по-отпуснат, малко по-сънлив. През деня има затруднена концентрация, не се справя с ежедневните си задължения”, обяснява пред TrafficNews психиатърът д-р Веселин Герев.

И допълва, че в момента всички ние изпитваме и емоционална носталгия към лятото, което ще дойде след 6-7 месеца.

Според д-р Герев задаващият се пореден локдаун няма да задълбочи депресивните състояния у българите. Причинната е, че повечето хора вече са се успокоили и са свикнали с живота в пандемия. Немалък процент са преболедували COVID-19. „Хората се притесняват повече за цените на тока и парното, отколкото за вируса. За съжаление, приоритетите са изместени в съвсем различна посока”, отбелязва специалиста.

За да избегнем есенната депресия, съветът му е да използваме всяка възможност, когато има слънце, да се разхождаме навън.

„Светлината задейства биохимични процеси в нервната клетка, при които става синтез на серотонин - веществото на тонуса и настроението. Дефицита на светлина води до недостиг на серотонин. За да се предпазим от неприятните симптоми на меланхолия, е необходимо да поддържаме нивата му стабилни. Затова е добре в слънчеви дни поне 20-30 минути да сме навън. А и тези, които през лятото са се заредили със слънчева светлина, ще понесат много по-лесно тези циркадни природни колебания”, допълва специалистът.