Обонянието е най-тихото от сетивата ни, но и едно от най-мощните. Всъщност, то може дори да отвори вратата към спомени, които сме смятали за отдавна забравени, пише медицинският сайт Puls.bg. Но какво се случва, когато обонянието ни започне да отслабва? И какво, ако загубата на обоняние е нещо повече от преходен симптом.

Доказано е, че миризмите могат да връщат спомени и да будят силни чувства. Това се случва благодарение на обонятелната луковица – малка част в предния мозък, разположена близо до носа, която предава сигналите директно към зоните, отговарящи за паметта и емоциите.

Въпреки че е толкова важно, обонянието ни е най-малко проученото сетиво и често не му обръщаме внимание. Обикновено забелязваме липсата му едва когато го загубим.

Загубата на обоняние не е просто неудобство, а може да бъде признак за нещо по-сериозно. Почти всеки е изпитвал това временно при настинка или грип. Но в някои случаи липсата на мирис е ранен знак за болести като Алцхаймер или Паркинсон.

Известно е, че обонянието може да се загуби години преди да се появят други симптоми на тези заболявания.

Проблемът е, че когато Пракинсон се открие по класическите симптоми (тремор, скованост и др.), повече от половината нервни клетки, които произвеждат допамин, вече са разрушени.

Затова разпознаването на ранни признаци като загубата на обоняние, която засяга до 90% от пациентите, може да служи като биомаркер. 

Загубата на обоняние не е характерна само за болестта на Паркинсон. Тя може да се появи и при стареене, стрес или други състояния. Затова често подценяваме този симптом.

При болестта на Алцхаймер проблемите може да започнат в малка синкава зона в мозъчния ствол, наречена locus coeruleus. Тази област действа като „бутон за тревога“ – помага ни да сме будни и концентрирани. Тъй като е свързана с обонятелната луковица, именно тя обяснява връзката между миризмите и емоциите. Когато връзката се наруши, обонянието отслабва още преди да се появят признаци на деменция.

Загубата на обоняние не е директен симптом на болестта, а по-скоро сигнал, че дегенеративният процес вече е започнал. В практиката това може да помогне на лекарите да различат Паркинсон от други сходни заболявания. В комбинация с други изследвания, липсата на обоняние може да потвърди диагнозата и да даде информация за бъдещото развитие на болестта, например дали ще протича по-тежко.

При Паркинсон обонянието се губи избирателно. Пациентите често усещат приятни миризми като шоколад, но им е трудно да различават по-неутрални или неприятни миризми като дим, сапун или гума. Някои хора, особено жени, дори имат обонятелни халюцинации – усещат фантомни миризми като тютюн или горящо дърво, които в действителност не съществуват.

Интересното е, че Паркинсон има и собствена характерна миризма – дървесна и мускусна. Това е открито благодарение на жена от Шотландия (Джой Милн), която имала изключително чувствително обоняние и усетила тази миризма у съпруга си 12 години преди официалната му диагноза.

Макар да изглежда като проблем, свързан само с носа, загубата на обоняние е като „прозорец“ към мозъка. Тя дава на лекарите ценна информация и може да помогне за по-ранна диагноза, по-добра грижа и по-добро качество на живот за хората с невродегенеративни заболявания.