Сърдечносъдовите заболявания остават водеща причина за смъртност у нас, а исхемичната болест на сърцето, включително инфарктът на миокарда, продължава да засяга хиляди българи всяка година. Според доц. Петър Николов, кардиолог с дългогодишен опит, страната ни се нарежда сред първите в света по честота на исхемичната болест и нейните усложнения.   

„Сърдечната недостатъчност е хроничен синдром с прогресиращ ход – веднъж започне ли, тръгва като лавина. Нашата задача е да я овладеем навреме“, коментира пред TrafficNews специалистът от УМБАЛ „Св. Георги”.

Днес в лечебното заведение се извършват безплатни профилактични прегледи за измерване на артериалното налягане и оценка на сърдечносъдовия статус на пациентите. Поводът е Световният ден за борба с хипертонията. Утре специалисти от Клиниката по кардиология ще се включат и в националната кампания на Лигата по хипертония - акция за безплатно измерване на кръвно налягане и информиране на гражданите за рисковете от  сърдечносъдовите заболявания пред Община Пловдив.

Кои са основните виновници?

Рисковите фактори за исхемичната болест на сърцето включват познатите „врагове“: високо кръвно налягане, диабет, високи нива на холестерол и тютюнопушене. „Захарният диабет вече се разглежда като еквивалент на атеросклероза и затова тези пациенти трябва да се проследяват редовно”, подчертава доц. Николов. И допълва, че след 40-годишна възраст при мъжете, а след менопауза и при жените, превенцията не е препоръка – тя е необходимост. Фамилната обремененост, начинът на живот, стресът и липсата на движение са фактори, които засягат всеки от нас.

Има ли изход от лавината?

Добрата новина е, че България не изостава в лечението на сърдечната недостатъчност. Специалистът изтъква, че у нас се прилагат същите съвременни терапии като в Европа и САЩ. Сред тях са нови медикаменти като SGLT2 инхибитори, блокери на ренин-ангиотензиновата система и модерни устройства – синхронизиращи терапевтични системи и имплантируеми кардиовертери-дефибрилатори. „Разполагаме с нужната апаратура, кадри и медикаменти. Един болен, както се лекува в България, така се лекува в САЩ и в Европа”, казва доц. Николов.

Какво трябва да знае всеки пациент?

Въпреки наличието на здравна информация онлайн и множеството кампании за скрининг, пациентите не бива да бъдат оставени сами в търсенето на диагноза. Българите  имат бърз достъп до специалисти – често по-бърз, отколкото в много западни държави. Въпросът е да използват тази възможност навреме.

Лекарят като партньор, не като съдник

Подходът към пациента трябва да бъде неосъдителен и човешки, смята доц. Николов. Препоръките не трябва да звучат като забрани. Вместо това – приятелски съвети за умерен живот, редовна физическа активност и периодични изследвания. Измерване на кръвното налягане, кръвна захар, липиден профил – това са прости, но ефективни стъпки.

„Ако човек не се чувства добре, съответно има данни за заседнал начин на живота, прекомерна употреба на сладки храни, алкохол, да минава регулярни скринингови прегледи. Еднократно измерено високо артериално налягане (над 140 на 90) не се счита за хипертония, но това е червена лампа – да се проследи в следващите седмици и при нужда да се търси специалист”, обяснява доц. Николов.

Специалистът препоръчва умерена физическа активност – ходене поне 30–40 минути дневно 5-6 пъти седмично, както и отказ от тютюнопушене и контролиране на теглото. Когато сме прекалили с вредните храни, след това да дадем възможност на организма да релаксира с по-лека диета.

„Тялото само ни казва какво трябва да направим”, допълва той.