Френските прогнози за края на този век са, че всички (всички!) жени в Европа ще са засегнати от някаква форма на болестта на Хашимото. Причина за нея е наследствеността, съчетана с прекарани инфекции на дихателните пътища, особено вирусни. Така е, защото лимфният отток за шията и щитовидната жлеза е един и същ, обяснява проф. Михаил Боянов от Александровска болница.

От инфекции човек не може да се опази, но те трябва да се лекуват навреме. Катраните и други вещества в тютюневия дим също провокират болестта. Стресът може да я отключи чрез влиянието му върху нервната и ендокринната системи. Йодирането на солта доведе до увеличаване на автоимунните заболявания по света, но, от друга страна, премахна ендемичната гушавост.

Йодният дефицит е съпроводен с по-висока честота на възли и рак на щитовидната жлеза, а йодната профилактика ги намалява. Все повече хора боледуват от хашимото - 12-15% от жените са засегнати. Това се дължи на две неща. До 1912 г., когато болестта е описана от японския лекар, тя е била известна като възлеста гуша. След това започва да й се обръща внимание, но почти до края на ХХ век единственият начин за поставяне на диагнозата е бил патоанатомичният - хистологично изследване след операция.

Едва след като започва изследването на антитела, става възможно диагностирането във фаза, когато жлезата все още функционира нормално. От тези 12-15% жени и 2-3% мъже поне половината имат нормална функция на жлезата. Около 40% са с намалена функция и при около 5% тя е повишена. Ето защо болестта може да се разглежда и като предразположение за промяна на функцията на щитовидната жлеза в бъдеще, пише 24zdrave.bg

При нормална функция се смята, че в следващите 10 г. 1/2 от жените ще развият хипотиреоидизъм (ленива жлеза). Тя се лекува лесно - всеки ден се приема хормонът тироксин в определена доза. За да не се предозира, редовно се мери нивото на хормина ТСХ и нивото на свободния тироксин в кръвта (свободен Т4). Когато показателите са във физиологичните граници, тироксинът не влияе зловредно на костите и сърцето. Той даже пази сърцето от усложненията при понижена функция на жлезата.

При мъжете болестта протича по същия начин. По-трудно се открива, защото те се преглеждат по-рядко. Съотношението мъже/жени при болестта на Хашимото е 1:10 или 1:8. Във фазата на ленивата жлеза болестта не е опасна, лекува се с таблетки, приемани сутрин на гладно. При правилно лечение не дава усложнения, не влияе на трудоспособността, не скъсява живота. Но тя е сигнал, че има проблем с автоимунитета, т.е. с реакцията на имунната система към собствените белтъци.

При ленива жлеза са характерни забавен пулс, говор и мислене, чувство на студ, сънливост, лека депресия и лека оточност. При повишена функция спада теглото, има треперене, сърцебиене, потене, евентуално изпъкват очите. За ранната диагноза или профилактика, преди да се появят тези белези, помага опипването на щитовидната жлеза от специалист - тя е по-твърда. Помага и ехографията и измерването в кръвта на антителата към тиреоидните антигени. Това трябва да се прави само на хора с наследственост за автоимунни щитовидни заболявания, както и при лица с проявени други автоимунни заболявания.

Хашимото обикновено се предава от майка на дъщеря, а понякога и на син. Ако майката го има, рискът при дъщерята е 25-50%.

Болестта има два пика

Едининият е на 12-16 г. Ако е налице наследственост, при някое кръвно изследване по друг повод трябва да се провери и наличието на антитела. Те ще покажат дали има хашимото. Вторият пик е при жени на 30-40 г.- тогава трябва да се направят изследвания на рисковите лица. Двете чести диференциални диагнози на хипертиреоидизма са менопаузата, тревожно- напрегнатите разстройства и паническите атаки. А хипотиреоидизмът често се бърка с остаряване или пък с депресия, казва проф. Боянов.

За щитовидната жлеза са характерни и т.нар. псевдовъзли поради голямата й хетерогенност. На ехографа се редуват светли ивици с тъмни зони и в миналото, когато не е имало ехографи, тези псевдовъзли са били оперирани - така Хашимото открива болестта. За да различи псевдовъзел от истински възел, какъвто може да има при хашимото, лекарят трябва да е опитен с ехографа. При съмнения за истински възел и ако той е над 1 см или има белези за злокачественост, трябва да се вземе биопсия. Ехографията и еластографията ориентират дали възелът е доброкачествен или злокачествен с 80- 85% сигурност.

Еластографията е измерване с ултразвук, при което се определя доколко е твърд, мек или еластичен един възел. Злокачественият обикновено е твърд. Когато жлезата е малко по-голяма и по-твърда и жените са напрегнати, се усеща леко затруднение при преглъщане. Тя трябва да стане много голяма, за да доведе до притискане на нерв и до промяна в гласа. При нелекувана болест на Хашимото гласът става по-дрезгав. Ако жлезата стане по-голяма и притиска жизненоважни органи или някой нерв, може да се отстрани хирургично.

Лечението на хашимото е с лекарства. Веднъж започнато, продължава цял живот. Един път в годината се прави контролен преглед и изследване, при по-лабилни случаи - 2 пъти годишно. При бременни - на 4-6 седмици.

Ако не се лекува

При нелекувана свръхактивна жлеза настъпват сърдечна недостатъчност и сериозни надкамерни или предсърдни аритмии. Има и костна загуба, остеопороза, счупвания на кости. В най-тежките случаи се стига до тиреотоксична криза, която е опасна за живота. При нелекувана ленива жлеза се ускорява атеросклерозата и се повишава рискът за сърцето. При инфекции и стрес човек може да изпадне в хипотиреоидна кома, която също е опасна за живота. Смъртността, дори при лечение, е почти 50%.

Влияе ли на зачеването?

Антителата в жлезата не влияят на яйчниците. Но автоимунните клетки, които "почистват" чуждите белтъци (тези в спермтозоидите на бащата са чужди за организма на майката) може да попречат вгнездяването на оплодената яйцеклетка. Автоимунният тиреоидит с нормална щитовидна функция намалява незначително способността за забременяване.

Когато жлезата е ленива, шансът за зачеване спада значително. Жени, които искат бебе, трябва да имат стойности на ТСХ в долната половина на нормата, т.е. да са сигурни, че имат достатъчно щитовидни хормони. Тогава се премахва въздействието на автоимунния тиреоидит върху способността за забременяване.