Като рационални същества, често се замисляме над нещата, които консумираме, дали те са полезни, дали са здравословни, дали пък не ни вредят. Така и трябва – човек, все пак е това, което консумира. Къде е истината за млякото, обаче е сложно да се каже. Насаждано ни е, че прясното мляко е много полезно заради калция, особено когато сме били деца. И така от поколение на поколение се предават, къде митове, къде истини. И някак си сме свикнали по подразбиране да приемаме някои неща за достоверни.

Безспорен е фактът, че още с раждането си всеки бозайник има жизненоважна нужда от мляко – прясното мляко на нашата трапеза всъщност е животинска кърма. Неоспоримо е, обаче и че в природата млекопитаещите консумират живителната течност до определена възраст, след което никога повече не се връщат към нея – придобиват последващи хранителни навици – на хищници или тревопасни. Поради тази причина, организмът на бозаещите, след определен период спира да произвежда ензими, които да усвояват и разграждат млечното съдържание. Като че ли, човекът е единственото животно в биосистемата, което продължава да консумира тази напитка по време на целия си жизнен цикъл, та чак до дълбока старост.

Това естествено състояние на нещата поставя някои въпроси. Но ето и някои факти. За да разгради млечната захар лактоза, човешкият организъм произвежда ензим, наречен лактаза, това обаче се случва до 3-годишна възраст. Дотогава е добре да продължава кърменето. С напредване на възрастта става все по-трудно да се усвои хранителния състав на млякото, което предизвиква процеси на ферментация, гнилостен процес в червата, кисела среда, развитие на различни бактерии и т.н. Киселинната среда сама по себе си благоприятства развитието на лоши за организма клетки – ракови, болестотворни и други. Тялото просто не умее ефективно да разгражда лактозата

Наред с месните продукти и техните протеини, млечните са много трудно разградими и усвоими от организма. Ако за разграждането на един плод/зеленчук са ни нужни около 30-40 минути, то за горепосочените са ни необходими няколко часа – 5-7 и нагоре. Това често предизвиква затлъстяване, подут корем, неприятна телесна миризма и други. Казеинът е протеин, който е с голяма верига и е доста тежък за храносмилането, за разлика от растителните протеини. А стомашният тракт се предпазва от дразненията, като произвежда повече слуз.

С напредване на технологиите млекодаващите животни вече се отглеждат при специфични условия – по изкуствен начин се предизвиква производството на в пъти повече мляко от нормалното за една крава, често се инжектират множество антибиотични и хормонални препарати, които неизбежно се отлагат в издоеното мляко. Нормално кравата дава мляко, както човекът, докато има малко и то трябва да суче. Много хора се отказват от млечните продукти именно по такива етични причини. Условията, в които се отглеждат животните, предизвикват постоянен стрес и страх в тях, което допринася много хора да са станали вегетарианци.

Лактозна непоносимост и алергия към лактозата

Доказана е непоносимостта на някои хора към млякото. Алергията не бива да се бърка с нетолерантността (непоносимостта) към белтъка на млякото. При алергия се касае за имунен отговор - наред с храносмилателни проблеми има и типичните за алергиите - обриви, подуване на лигавиците, сърбеж. Тя се проявява към всеки млечен продукт.

Лактозната непоносимост се дължи на дефицит на лактаза (ензимът, който разгражда лактозата) и се проявява също съвсем рано - газове, колики, повръщане, разстройство при малките бебета, защото храносмилателната им система е незряла. С подходяща диета и с времето, тя отшумява.

Прясното мляко не се препоръчва на хора, страдащи от артрит, анемия, акне, остеопороза, смущения в храносмилането, киселини, диабет, рак, шипове, болки в ставите, сърдечни заболявания и други. Вместо него е добре кисело мляко, извара, кефир, безсолно саламурено сирене.

Млякото, разбира се, има и редица полезни вещества. Богато е на калий, калций, фосфор, магнезий, натрий, цинк, мед, желязо, йод, кобалт, манган, витамините А, Б, С, Д, Е, К и други. Те помагат за сформиране на костите, ставите, мускулите, възстановяват кръвта и пречистват лимфата, благоприятстват мозъчните функции. Има млека, които са по-полезни от други - козето, кобилешкото, след тях се нареждат овчето, биволското, кравето. Когато обаче, млякото се подложи на задължителната термична обработка (за да се избегнат опасни бактерии и болести), голяма част от ценните му свойства изчезва. А и отдавна не е фаворит по отношение на калция.

Ясно е, че въпреки ползите и вредите му, хората го консумират от векове и няма току-така да се откажат от това, дори и да не е от най-полезните напитки. Затова е добре поне млякото да се съхранява в стъклени съдове или в опаковки, предназначени за целта, да се консумира винаги преварено – най-добре в млековарка или на водна баня. Да се избягва кипването му, защото тогава настъпват необратими процеси, които не просто убиват ценните му свойства, но и образуват вредни такива (токсичен ефект). Добре е млякото да се консумира възможно най-бързо, докато е още наистина прясно – до 2 дни. И разбира се, умерено!