Привържениците на снега и свързаните с него спортове чакат с нетърпение подходящото време за стартиране на любимите им занимания, за разлика от други, които предпочитат уюта на дома или просто това не е тяхната зона за действие. Но освен положителни емоции, зимните спортове могат да крият някои рискове, особено когато човек реши да пробва някой от тях за първи път, а няма достатъчната подготовка.

Под подготовка се има предвид не само подходяща екипировка или избор на най-добра и безопасна писта, но също така значение има и добрата или поне достатъчната физическата форма.

Сноуборд, каране на ски, кънки на лед, каране на шейни са част от най-често практикуваните спортове през зимните месеци. Обикновено инцидентите се случват в края на деня, когато умората се е натрупала, но желанието за „още едно последно спускане” надделява. Най-честите травми при повечето зимни спортове са навяхване, изкълчване, разтягане и разкъсване на връзки (най-често тези на коляното), а значително по-рядко фрактури или различни черепно-мозъчни травми.

Навяхването представлява преразтягане на ставната капсула и обикновено се съпровожда с микроскопични разкъсвания на влакна. За възстановяване са достатъчни покой в рамките на няколко дни, налагане на студени компреси и при нужда даване на обезболяващи. За разлика от това по-сериозно е изкълчването, при което е налице и разместване на две ставни повърхности.

Най-честото засягане на връзки има при травми на коляното. В най-голям процент се откроява разкъсване на предна кръстна връзка, като често се налага и оперативно лечение, за запазване подвижността на засегнатата става.

Фрактурите са значително по-рядко в сравнение с останалите наранявания, но при тях и периодът на възстановяване е по-дълъг. Средно четири седмици, но последваща е необходимостта от физиотерапия за пълното възстановяване на движенията.

Използването на ръцете, за да се предотврати падане, може на пръв поглед да изглежда безобидно и дори безопасно в сравнение с други травми. Но не са редки и случаите на наранявания на т. нар. ротаторен маншон или дори размествания в ставата. Не за подценяване са и нараняванията в областта на главата, в някои случаи водещи и до сътресение.


Какво е важно да знаем, за да се предпазим?

На първо място значение има предварителното загряване. В най-добрия случай може да отделим половин час, но обикновено това време е значително по-редуцирано в рамките на 5-10 минути, които невинаги са достатъчни. Но незагрятите мускули и сухожилия са значително по-податливи на травми, отколкото предварително подготвените за по-интензивните физически усилия.

Честият прием на достатъчно количество течности (топли) също не би трябвало да се подценява. Друг проблем е, че повечето зимни спортове се практикуват през уикенда, когато човек се отпуска и за прием на повече алкохол. Но прекмерната употреба вечерта може да повлияе върху концентрацията и баланса дори и на следващия ден.

Подходящите обувки и дрехи могат да предотвратят в голяма степен измръзванията, тъй като студените мускули, стави и връзки са значително по-уязвими за травми, поради тяхната ригидност. Обувките, освен осигуряващи достатъчно топлина и комфорт, е важно да обезпечават стабилността на глезена - една от често засяганите стави след коляното.

Екипировката, освен осигуряваща достатъчно топлина, трябва да позволява и лесно сваляне, за да може при евентуални травми да бъде отстранявана бързо.

Носенето на очила и каска – особено при практикуване на ски и сноуборд също имат своето значение за намаляване на травмите.

Предварителното тестване на автоматите при ски екипировката може значително да редуцира риска от последващи травми, които могат да настъпят още при първото спускане, ако не сме догледали.

Избягвани трябва да бъдат спусканията в позиция по корем и с глава напред. Шейните трябва да бъдат с възможно по-лесно управление, а при деца под 12 години е задължителен и надзорът от по-възрастни.

Източник: Puls.bg