Нервната система играе ключова роля в адаптацията към ниските температури през зимата. Студът активира периферните сензорни рецептори (терморецептори, които изпращат сигнали до централната нервна система). Тази информация се обработва от хипоталамуса, който отговаря за терморегулацията, пише puls.bg.

Хипоталамусът координира отговорите на организма чрез:

  • Стимулиране на симпатиковата нервна система - Това води до свиване на кръвоносните съдове (вазоконстрикция), което намалява топлинните загуби през кожата;
  • Повишаване на метаболизма - Активацията на кафявата мастна тъкан (процеса, при който този специфичен вид мастна тъкан се стимулира да произвежда топлина вместо да съхранява енергия) и треперенето увеличават производството на топлина. Въпреки тези адаптивни механизми, продължителното излагане на студ през зимата може да има негативни последици, които се отразяват както на периферната, така и на централната нервна система.

Периферната нервна система е първата линия на контакт между организма и околната среда

При излагане на студ възникват следните нарушения:

  • Намалена проводимост на нервните импулси - Ниските температури забавят скоростта на провеждане на импулси по нервните влакна. Това може да доведе до чувство на изтръпване, намалена чувствителност и нарушена координация.
  • Рискове от увреждане на нервите - Продължителното излагане на екстремен студ може да причини състояния като измръзване, което засяга периферните нерви. Симптомите включват болка, парестезия (мравучкане) и дори трайна загуба на функция при тежки случаи.
  • Възпалителни реакции - Студът през зимата може да провокира възпаление на периферните нерви, известно като неврит. Това състояние често е съпроводено с болка и двигателни нарушения.