Студ, вируси, тежки трапези - как да опазим сърцето си през зимата

Студ, вируси, тежки трапези са все „неприятели“ на здравото сърце. Какви заплахи го дебнат в най-мразовития сезон? Влошава ли се състоянието на хронично болните и защо? Наистина ли зимата е „сезонът на инфарктите“? Доколко COVID-пандемията е изпитание за сърдечносъдовата системата система? И защо профилактиката трябва да е „кауза“, а не – „клише“? Отговорите на всички тези въпроси дава пред списание BETTY полк. проф. д-р Ивайло Даскалов, дм, началник на Клиниката по кардиология във ВМА.

 

Зимата е „враг“ е на сърцето, смятат мнозина. Дали е така обаче? „Не мисля, това е най-критичният сезон за сърцето. Просто тогава е по-вероятно да се обострят някои оплаквания при сърдечноболните пациенти. Това е така, защото студеното и мразовито време предизвиква дистрес и дезадаптация на кръвоносните съдове, като най-честите клинични прояви са влошен контрол на кръвното налягане и по-рядко – гръдна болка при излагане на студено“, обяснява проф. Ивайло Даскалов. Въпреки това смята, че зимата не е предизвикателство за която и да е категория сърдечно болни, от гледна точка на адаптиране на медикаментозната терапия.

 

„Това са хронично болни, които в годините и сезоните имат изградени схеми на лечение. Принципно, самите пациенти много добре умеят сезонно да адаптират терапията си. По-скоро, все по-често срещано явление, за съжаление, е да се преустановяват голяма част от сърдечно специфичните лекарства, поради невъзможност да се плащат скъпите сметки през зимния сезон. Следва влошаване на състоянието и прием в болница, подобрение, изписване, домашно лечение, спиране на лекарствата и така – до безкрай… Това е проблемът!“, не крие кардиологът.

 

Активността на респираторните вируси през зимата също е рисков фактор за сърцето. „От началото на COVID-19 пандемията, като че ли, в тази част на годината по-скоро се увеличат драматично пациентите с коронавирусна инфекция, като почти не остава място в статистиката за пациенти с иначе „банални” инфекции – като грип, RS вирус, аденовирус, парагрипен вирус, Ебщайн-Бар, коксаки вируси и др.“, споделя опита си началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.

 

„Независимо дали се касае за COVID-19 или друга вирусна инфекция, принципното положение е, че не се очаква – при благоприятно протичане на болестта – сърцето да бъде засегнато или, още по-точно казано, да бъде ангажирано от възпалителния процес. Някои вируси обаче имат тропизъм към сърцето“, признава кардиологът. Какво означава това? „Че при инфекция тези вируси имат по-голяма склонност да проникват в сърцето и така да предизвикат възпаление – миокардит и/или перикардит. Такива са, например, коксаки вирусите от група Б“, уточнява професорът.

 

Доколко COVID-19 е заплаха за сърцето и защо? „Първоначално се прие, че вирусът няма директно увреждащо действие върху сърцето, което становище много бързо се коригира и сега се счита, че предизвиква комлексна увреда, състояща се от възпаление на миокарда и/или перикарда и тромбоза на кръвоносните съдове. В леките случаи болестта се самоизлекува и пациентът може никога да не разбере, че е имал здравословен проблем. Единствен признак могат да са грипоподобни оплаквания. В другия спектър са редките случаи, когато инфекцията може да увреди сърцето и да предизвика симптоми на сърдечна недостатъчност и нарушения на сърдечния ритъм“, разкрива проф. Даскалов.

 

„Вероятността е твърде голяма обаче пациентите с COVID-19, боледуващи от тежка двустранна пневмония, да попаднат именно в тази група. Причината е, че тежките възпалителни белодробни промени, често се съпътстват от парапневмонично имуномедиирано възпаление и на сърцето. Всичко това поставя тази група болни в много висок непосредствен риск, свързан с прогнозата. Лечението и реанимационните грижи за кардио-респираторната система при тази група болни следват най-високите медицински стандарти“, подчертава специалистът от ВМА.

 

Пост-COVID синдромът е друга важна тема близо 2 години след избухването на пандемията. „За него е характерно, че появата и продължителността на оплакванията не са в пряка зависимост от тежестта на протичане на острата фаза на болестта или мястото на лечението – във или извън болница.

 

Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват отново, както и да се променят по интензитет“, споделя челния си опит професорът. „Оплакванията на пациентите са предимно от страна на дихателната система, сърцето и нервната система. Макар и по-рядко, могат да бъдат засегнати отделителната и хрансмилателната системи, дори кожата и лигавиците, да се наблюдават нарушения в кръвосъсирването. От страна на сърцето, най-често се диагностицират влошен контрол на кръвното налягане, ритъмно-проводни нарушения, тромботични усложнения, в това число – белодробен тромбоемболизъм, по-рядко остър – коронарен синдром, миокардити и перикардити“, обяснява кардиологът. Профилактиката включва няколко последователни етапа.

 

„Връщането към обичайна физическа активност или спортуване е желателно да става след достатъчно надеждно контролиран период без симптоми. При пациенти, при които са налице оплаквания – особено температура – е задължително щателно изследване на сърцето и белия дроб преди да се пристъпи към натоварвания. При активните спортисти е необходима професионална преценка за годност, преди включване в тренировъчен цикъл“, изтъква проф. Даскалов.

 

„Това, което е важно да се знае от всички лекари и пациенти, е необходимостта от рехабилитация при преминалите проблемно през болестта, защото няколко месеца след изписване от болница те продължават да страдат от остатъчни симптоми, съчетани с нарушения в дихателната функция и патологични промени в рентгеновите изледвания. Затова ранните и адекватни рехабилитационните грижи могат да редуцират значително тежестта и продължителността на оплакванията и да подобрят качеството на живот”, подчертава началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.

 

Добрата новина е, че малка част от преболедовалите възпалителни сърдечни болести пациенти остават с трайни промени в сърцето, като не показват при проследяване във времето тенденция за обратно развитие, успокоява проф. Даскалов.

„Това могат да бъдат течност в перикардната торбичка, огнищна и сегментна фиброза в миокарда, понижена помпена функция на сърцето, които да са причина за постоянни или епизодично обострящи се оплаквания от задух, лесна умора и аритмия. Такива изменения в сърцето и съответно – оплаквания, могат да се появят при напълно здрави преди това, млади хора, без никакви придружаващи заболявания. От тази гледна точка, за да не се стига до трудното и продължително лечение на възпалителните болести на сърцето, акцент се поставя на профилактиката, т.е. да не се допусне разболяване в остра фаза”, категоричен в кардиологът.

 

„Няма да се уморя да повтарям, че на настоящия етап единственото научно доказано, ефективно средство за профилактика е ваксинацията срещу коронавируса.

 

Преболедуването не предпазва от повторно заразяване! Ваксинацията не гарантира напълно възможността пациентът да не бъде пациентът, когато е изложен на масивна експозиция на вируси, но осигурява това да не се преболедува тежка форма на болестта, да не се стигне до интубация, да не се развият усложнения и – най-важното – да не се стигне до летален изход от болестта!“, предупреждава проф. Даскалов

 

„Много често се задава въпросът дали сърдечно болните пациенти не са противопоказани за ваксинация. Напротив, точно обратното! Тази група е високорискова и подлежи, по медицински показания, на задължителна ваксинация, за да се избегнат тежка форма на протичане на COVID-инфекцията и летален изход“, напомня началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.

 

Каква е причината инфарктите да зачестяват в най-студеното време? И за кои тревожни симптоми трябва да сме „нащрек“ и незабавно да потърсим лекарска помощ? „Вече обясних какво се случва с кръвоносните съдове при студено време. При сърдечния инфаркт нещата изглеждат доста по-сложни. Макар че съществуват няколко възможни варианта, в класическия вид е необходимо пациентът да има атеросклеротична плака в някоя сърдечна артерия, която, описателно казано, е разранена (нестабилна) и върху нейната повърхност много бързо се образува кръвен съсирек, който напълно запушва лумена. По този начин се спира кръвоснабдяването на сърцето, след тромбозиралата артерия. Ако много бързо не се възстанови кръвотокът, тъканта на сърцето загива. Това представлява сърдечният инфаркт“, разяснява механизма професорът.

 

Тревожните симптоми са силна гръдна болка – със или без излъчване към лявата ръка и/или към шията, и/или гърба, много често и има гадене – със или без повръщане. При инфаркт тези оплаквания не преминават, дори се засилват.

„Правилното решение е консултация в спешен център, където има отделение по инвазивна кардиология. В идеалния случай, при бърза и точна клинична ориентация в спешното отделение, пациентът директно се насочва в катетъризационната зала на инвазивна кардиология, за диагностична коронарография, където се уточнява „виновната артерия” и се пристъпва към дезобструкция и стентиране. Това е най-общият случай”, уточнява кардиологът от ВМА.

 

„Празничните маратони“ – с преяждане и препиване, характерни за сезона, оказва се, са по-коварни за здравето на сърцето от по-еднообразното хранене през зимата. „В съвременния живот трудно може да се постигне бедна на витамини диета. По-скоро, от прекалено старание, може да се предизвикат прояви на хипервитаминоза, макар че организмът има защитни механизми, чрез които излишното се отстранява. Въпреки това, аз не съм привърженик на прекаляването с витамини и микроелементи, при цялото разнообразие на естествени продукти, от които могат да се доставят“, изтъква проф. Даскалов.

В същото време, „свръхдозата“ храна и алкохол се отразяват много лошо на сърдечносъдовото ни здраве. „Така че, те трябва да бъдат избягвани – с цената на много големи усилия. Някои от тези празнични, да ги наречем „събития“, могат да завършат по непредвиден начин. Затова, по-добре отсега да е ясно, че не само стомахът и дебелото черво не издържат на „ядене и пиене до дупка”. Но, за разлика от тези органи, при сърцето крайният резултат може да е фатален“, не крие проф. Даскалов.

 

Можем ли тогава – и как – да адаптираме режима си през зимата, за да облекчим сърцето? „Този въпрос, от една страна, е с много лесен за отговор, от друга – с много труден. Да, можем да направим, на теория, всичко необходимо за едно подържано във форма сърце. Това включва, най-общо, да се храним здравословно, да поддържаме оптимално телесно тегло, да спортуваме в свободното време, през останалото да ходим пеша, да имаме непрекъснат нощен сън от осем часа, да избягваме психически стрес – на работа и вкъщи, да не пушим и прекаляваме с алкохола, никаква дрога, да ходим редовно на профилактични прегледи…“, дава рецептата кардиологът. Но с усмивка признава на финала: „Това беше лесната част! Следва трудната, при която всеки сам да реши – какво може да прави за сърцето си или какво ще си обещае на Коледа, че ще спазва в бъдеще!“.

 

Източник: ВМА