Развиващото се съзнание на растящото бебе и след една година – на детето, води до склонността за изследване и опитване на нови типове поведение. Чрез тези действия на първо място се търси полза и на второ място желание за проверка каква ще бъде реакцията на родителите. Този етап от развитието не бива да буди притеснение, тъй като е важна част от развитието.

От значение е опитът от страна на родителя да пренасочи това желание в по-приемлива форма, но в същото време, без да се вреди на обучаващия ефект. Търсенето на алтернатива винаги може да предотврати избухването на детето. Така, ако то играе с опасен предмет – след като му го вземем е важно да му дадем заместител, така че и двете страни да останат с усещането, че са постигнали своето.

Хапането и удрянето при бебетата не са прояви на гневно поведение, а по-скоро могат да бъдат определени като техния начин за общуване. Основните сензо-моторни средства на малките деца са устата и ръцете, поради което е нормално това да са основните части на тялото, с които те се опитват да осъществяват социалното си общуване.

Когато при малкото дете хапането и удрянето преминат опознавателния характер и преминават в агресивно поведение има и възможности за туширане на поривите.
Чрез изразяването с думи и жестове е възможно също да се тушират чувства, освен с директни действия. Така при засичане на сигналите за агресивност е добре родителят да насочи детето към това как да реагира – например „прегърни детето/жената“ или „пляскай с ръце“.

Още по-добър би бил вариантът, в който преди проявата на агресивно поведение – да бъдат установени предразполагащите и провокиращи фактори. Най-често влияние оказва наличието на много хора, особено непознати; гладът; умората от деня и други.

Ако този тип поведение все повече зачестява, е подходящо и игрите с детето да придобият по-спокоен характер. Набляга се на повече гушкане на плюшени играчки например или тяхното галене и люлеене. Важно е да се постави и граница между силните прегръдки, например – които са подходящи за по-възрастните, а в същото време съвсем леки – за децата на възрастта на детето или по-малки.

Важно е детето да осъзнае и възможността за извинение, когато постъпи по-грубо с друго дете, но и алтернативата, че след агресивни постъпки – следва и наказание – например да бъде отстранено от игра и да остане само.

Ако родителите забележат, че хапането и удрянето са подход за привличане на внимание е важно чрез обясняване да се насочи детето за търсене на други алтернативи, с които да стане център на внимание.

Примерът на родителите също е на първо място – ако детето се държи незряло и удря – подобно държание на родителя, който да го плесне през ръцете, само ще засили подобно поведение. Важно е да се обяснява причиняването на болка, което не води до нищо добро.

Търсенето на съвет от други родители и дори предупреждаването им, че детето може да хапе или удря също е подход, чрез който изпитани съвети от други деца могат да се окажат полезни. Така и родителите остават с усещането, че имате отношение към техните деца и допълнително ще бъдат стимулирани да помогнат.

В повечето случаи след проговарянето на детето, което вече може да изразява вербално своите чувства, хапането и удрянето силно се редуцират и дори изчезват.

Наказанието и дори обиждането също няма да доведат до нищо добро. Дори е възможно да се намали и обучителният ефект, който се опитва да бъде внушен на детето. Краткотрайното отделяне от играта води до резултати в повечето случаи, но все пак реакцията зависи и от възрастта и темперамента. Но точно това са моментите, в които да накарате детето да опише своите чувства или дори Вие да опитате вместо него. Това е начин за „изпускане на парата“ от натрупаните емоции.

 

Източник: Puls.bg